понеделник, октомври 14, 2019

40 години асамблея „Знаме на мира“

Тази година се навършват 40 години от първата международна детска асамблея „Знаме на мира”. По този повод на 8-ми юни деца от цяла България ще изнесат концерт в парк „Камбаните”, София.

Честванията ще се проведат под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. По време на концерта ще бъдат наградени и млади български таланти, допринесли за спорта и изкуството в страната.

„Тук има 113 камбани, последната от които е дарена от Папа Франциск. В миналото тези празници бяха много приятни за децата и смятам, че идеята има бъдеще и за напред”, каза Евгения Живкова. Тя разказа, че на първата асамблея на мира са присъствали деца от 70 държави.

Втората се провежда през 1981 г. На нея е бил и Искандер Туриаре – 10 годишно момче от Сомалия, получило покана от представители на българското посолство в африканската страна. Искандер е бил талантливо дете, което става популярно със своите певчески възможности в родината си.

„От Асамблеята помня, че това може би са ми били най-хубавите и безгрижни дни, защото пеехме, рисувахме, всичко беше толкова непринудено. Имаше толкова много деца. Возеха ни с автобуси , ескортирани с милиция. Ние се чувствахме ужасно важни, като посланици. Всъщност, ние си бяхме посланици, но не осъзнавахме важността на това нещо”, споделя той.

Още помни колко е бил впечатлен от българската природа, която обича и до днес,  както и първата песен на български.

„Когато бях овчарче” не знам дали всички сега я помнят, но точно на асамблеята я научих от едно дете от Кюстендил – и до ден днешен си я спомням”, разказва Искандер

След края на Асамблеята той и майка му остават в България по покана на Георги Йорданов – тогава председател на Комитета за култура. Момчето прогресивно губи зренитето си и има нужда от лечение, което получава  в България.

Остава тук. Завърша музикалното училище в София и консерваторията. Днес е оперен певец в Швейцария, на 48 години и смята себе си за българин.

„Станах българин по манталитет, но ситуацията стана така, че човек не може да работи в България. Тук съм временно, но дори това ме потиска. Душата ми е в България. Ако ме сложи някой зад параван, едва ли би могъл да ме хване, че не съм Българин” заяви Искандер.

Източник: Cross.bg

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече