понеделник, септември 21, 2020

Българин полетя в космоса за първи път на днешната дата

На 10 април 1979 г. България застава в редицата на космическите държави с полета на Георги Иванов на кораба „Союз 33“ като става шестата страна, изпратила човек в космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.

Българската телеграфна агенция тогава предава:

„В полет – Союз-33“, е кратко: „Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“, пилотиран от международен екипаж в състав: летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов“.

В международния екипаж лети и съветският космонавт Никола Рукавишников.

Георги Иванов е включен във важна космическа програма, която предвижда след скачването на кораба „Союз – 33“ с орбиталния комплекс „Салют – 6“ – „Союз – 32“ да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“ с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г. Космонавтите трябва да извършат 28 експеримента и изследвания в областа на физиката на космоса, дистанционното сондиране на Земята от космоса, космическата биология и медицина и микрогравитационните технологии.

Специално за полета са създадени от българските учени различни випове храни от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология. Сред храните са лютеница, балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини. Изпратени са и българските системи и прибори като „Спектър 15“, „Средец“.

Една от снимките, заснети по време на полета от Георги Иванов

Символично първият български космонавт е взел в космоса и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.

Но на 11 април 1979 г., втория ден от полета на „Союз – 33“, по време на последните маневри преди скачването, на около 3 км от орбиталната станция, отказва основният двигател, опитват се 6 пъти да го включат, но напразно. Скачването е отменено и се прекратява програмата на полета.

Включен е резервният двигател, но и той след 180-186 секунди, се налага да бъде изключен.

„За тези 12 часа, в които не знаят какво ще се случи с живота им, правят 31 обиколки на земното кълбо, а Иванов запълва 2 фотоленти и сега белият свят ще може да ги види. Качеството е поразително, а снимките са изключително красиви“, разказва Орлин Джелепов,редактор на новия документален филм за първия български космонавт „Полет на ръба на безкрая“.

Една от снимките, заснети по време на полета от Георги Иванов

72 кадъра е заснел Иванов, докато е в Космоса, а снимките излизат цели 40 години по-късно.

След по-малко от две денонощия полетът на „Союз 33“ трябва да приключи с драматично приземяване. Прекъсва връзката със Земята. Космонавтите управляват ръчно сложното приземяване. Капсулата се врязва остро в атмосферата, натоварването е огромно, на границите на човешките възможности.

Спускането продължава 2 минути и половина. Апаратът се приземява на 12 април. Драматичният полет не повлиява на пулса на нашия космонавт като през цялото време остава нормален.

Когато след няколко години е запитан дали мисли, че живее втори живот, Георги Иванов отговаря: „Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки летец живее един свой (най-малко) втори живот. Това са рисковете на професията.“

Генерал-лейтенант Георги Иванов Иванов е първият български космонавт.

Истинското му име е Георги Иванов Какалов, но месеци преди полета на 10 април 1979г. е решено, че трябва да смени фамилното си име. Народен представител в VII – то Велико народно събрание / 1990 – 1992 /.

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в старинния кв. Вароша. През 1958г. завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч. Постъпва в армията през 1958г. През 1964г. завършва военното училище в Долна Митрополия. Инженер – летец . Има квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила . Член на БКП от 1968 г. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки. Негов научен ръководител е Димитър Мишев. Съпругата му се казва Наталия Русанова. Имат една дъщеря Ани (р. 1967 г.). С втората си съпруга Лидия имат един син – Иван (р. 1984 г.). Георги Иванов се занимава със ски, риболов и голф в свободното си време.

На 1 март 1978 г., Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност корабът не се скачва с орбиталната станция „Салют-6“. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече