петък, декември 6, 2019

Българската икономика става заложник на европейски екополитики

Около 770 милиона евро на година ще бъдат загубите на България заради решение на Европейската комисия. Приетите максимални квоти за емисии въглероден диоксид ограничават развитието на индустрията и влошават инвестиционния климат у нас. Българските експерти определят решението като несправедливо, а правителството съди Еврокомисията.

Българската продукция ще натоварва себестойността си с около 770 милиона евро годишно през следващите 5 години, прогнозират експертите на Българска стопанска камара (БСК). Причина става решението на Европейската комисия (ЕК) от 26.10.2007 година да одобри само 42,3 милиона квоти въглероден диоксид  (CO2)средногодишно от поисканите в Националния план за периода 2008-2012 г. 67,6 милиона квоти или с 37,4% по-малко в процентно съотношение.Една квота за въглероден диоксид се равнява на един тон емитиран в атмосферата въглероден диоксид (СО2).

В края на декември миналата година, Министерство на околната среда и водите(МОСВ) завежда дело срещу Европейската комисия в Съда на европейските общности в Люксембург. Това е първото дело на България срещу Европейската комисия, откакто сме пълноправен член на Евросъюза.

Тревожна прогноза за икономиката

Сумата от 770 милиона евро е прогнозирана на база разликата между предложените квоти за емисии в Националния план и реално отпуснатите от ЕК, остойностени по средна прогнозна цена  30 евро за тон емитиран СО2. „Аз бих казал, че може да се говори за по-висока прогнозна цена, с много по-голяма степен на вероятност”, заяви за BPost директорът на център „Чиста индустрия” към БСК Димитър Бранков.

Според становище на БСК определените общи разполагаеми квоти ще ограничат драстично възможностите за развитие и растеж на основните предприятия от енергетиката, металургията, производството на цимент, хартия и целулоза, строителна керамика, стъкло, химия и др. Ще бъде ограничено производството и работните места в секторите, подложени на конкурентен внос. Възможни са фалити на отделни предприятия.

В крайна сметка решението може да влоши инвестиционния климат у нас и да ограничи съществуващите и бъдещи чуждестранни инвестиции,

ЕС ни лимитира вредните газове за „добре дошли”

Подписвайки през 2002 година Протокола от Киото, България се задължава да намали емисиите парникови газове, които предприятията изпускат, с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо приетата за базова 1988 г. Съсипването на индустрията по време на Прехода води до съкращаване на производството, а с това и емисиите отделяни газове от предприятията намаляват около 2 пъти. Според правителството в края на 2007 година у нас се отделят 48% по-малко парникови газове спрямо 1988 г.

Присъединявайки се към Европейския съюз обаче страната ни се задължава да прилага Директива 2003/87/ЕС на Европейската комисия, която привежда договореностите на Протокола от Киото в европейското законодателство.

За целта Еврокомисията въвежда Европейска схема за търговия с квоти на емисии от парникови газове (ЕСТЕ), която България трябва да спазва от самото си влизане в ЕС. Механизмът позволява държави, които имат свободни количества емисии газове, да ги продават на други, чиито квоти не достигат на предприятията.

Договореното в Киото включва всички химични съединения, представляващи парникови газове – въглероден диоксид (СО2), метан, диазотен оксид и др. Първите два етапа на схемата на ЕС регулират емитирането във въздуха единствено на СО2 и то за големите замърсители – инсталации за производство на електро- и топлоенергия, рафинерии, пещи, стоманообработващи предприятия, заводи за добив на цимент, хартия, керамика, стъкло.

Първият етап на Европейската схема обхваща периода 2005-2007 г. През него Европейската комисия поема ангажимента да намали количеството изпускан от големите замърсители в атмосферата СО2 с 5% спрямо нуждата на страните от ЕС. ЕК решава годишната квота за България за 2007 година да бъде 42,3 милиона тона СО2. Тази квота обаче е определена едва през октомври 2007 г., когато е приета и квотата за 2 етап. Спорно е, доколко е правилно, какъвто и да е лимит да се определя в самия период на изпълнение.

За втория период на ЕСТЕ – 2008-2012 година Еврокомисията приема обща квота за ЕС  от 2,08 милиарда тона СО2 годишно, което означава с около 9,5% по-малко изпуснат CO2 от първия етап. Страните от ЕС трябва да намалят емисиите СО2 с 8% спрямо 1993 г.

Защо сме ощетени?

Предложените квоти за емисии СО2 в Националния план са с около 20% по-малко от задълженията ни по Протокола от Киото до 2012 г. Реално България компенсира замърсяването на околната среда от партньорите си с развити индустрии, съобразно общото задължение на ЕС към Киото протокола.

Интересно е съвпадението, че средногодишната квота на България е точно толкова, колкото лимитът за 2007 г. – 42,3 милиона тона СО2. За Румъния например средногодишно ЕК предвижда 1,1 милион тона повече за периода 2008-2012 спрямо квотата за 2007 г.

Комисията определя средногодишен лимит от 42,3%  милиона квоти за СО2, което е с 37,4% по-малко от предвиденото в нашия Национален план. Единствено квотите за трите прибалтийски държави имат по-голямо процентно разминаване между поискано и дадено от Еврокомисията – Латвия 44,5%, Естония 52,2% и Литва 53%. Същевременно на Великобритания, Франция, Дания и Словения ЕК изпълнява на 100% поисканото в националните им планове. За още 11 държави процентът варира между 90 и 100. Предоставените 2,08 милиарда квоти са 89,5% от общата сума на поисканото от страните членки.

Все пак, в този аргумент съществува субективен фактор, защото процентът се изчислява на база национални планове. Допустимо е разликата да идва от завишени претенции на дадена държава, в случая България.

Европейската комисия има задължение да прилага политики за опазване на околната среда посредством прозрачност и еднакви критерии спрямо всички страни-членки.

При определянето на квотите обаче тя поставя българското правителство пред свършен факт. Националният план за периода 2008-2012 г. е изпратен от правителството през април 2007 година. За да определи лимита на България, Еврокомисията използва един материал на Атинския технически университет, наречен EU energy and transport trends (Енергийни и транспортни тенденции в ЕС). Документът е поръчан от ЕК на 01.10.2007 г., а публикуван в Интернет едва на 14 ноември същата година. ЕК казва какви са критериите, след като взема решението. Българското правителство няма възможност да изготви плана съобразно използваните от Комисията данни, защото към момента на съставянето му такива липсват.

Страните от ЕС 25 изготвят своите планове на база данни на Европейската комисия, общодостъпни в Интернет още през 2005 г. Освен това, техен издател е самата комисия, а не университет от родината на еврокомисаря по околна среда Ставрос Димас.

Еврокомисията греши в оценките

Според становището на БСК, Еврокомисията квотите за СО2 на България на база ръст на БВП на 2009 и 2010 г. 5,2%, а не отчита правителствените прогнози за ръст с над 6,8%. Занижената прогноза за ръста на БВП води до занижена оценка за реалните потребности на българската икономика.

ЕК не отчита нарастващият дял на индустрията за сметка на селското стопанство в БВП, както и изпреварващият ръст на въглерод интензивните сектори в икономиката.

В решението не е отчетено затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ Козлодуй. Инж. Христо Христов от „Институт по енергетика” заявява за energiaiecologia.com, че през 2007 г. емисиите CO2 в енергийния сектор са нараснали с 4 милиона тона заради спирането на двата реактора и последвало натоварване с допълнителни мощности топлоелектрическите централи.

Според експертите са допуснати и чисто математически грешки при изчисление на българската квота. Такива обаче са категорично отречени при молбата на МОСВ Еврокомисията да преразгледа решението си.

Следва продължение

Делото в Люксембург вече е в ход, но неговото внасяне не спира решението на Еврокомисията. Освен това, решение на магистратите се очаква в рамките на 2-3 години. Дотогава България ще понася загубите от прекалено редуцираните си квоти за вредни газове.

В края на януари 2008 година се очаква Еврокомисията да определи задълженията на всяка страна-член по ангажимента на ЕС да съкрати изпусканият въглероден диоксид с 20% до 2020 г. спрямо 1990-та. Определените лимити за втория период на ЕСТЕ са лоша изходна позиция за България.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече