събота, декември 14, 2019

Децата на по-малкия бог

„Ох, пак проблеми“ – възкликнала служителка на Министерството на труда и социалната политика, когато научила за филма на Би Би Си „Изоставените деца на България”, потресъл Англия преди няколко седмици. В тази връзка българските майки решиха да организират протест пред Министерството на труда и социалната политика.

Да не се лъжем – не за пръв път вмирисаното на гангрена, урина и белина съществуване на ничиите българчета с увреждания е изваден на показ. Спаружени деца с мухи по лицата, невидели плод и слънце от години, слепи момченца, на които никой не говори, голи момичета, като стадо подкарани (от мъж!) към душовете, бездушен персонал, който разнася децата както се носят оскубани бройлери. Само че бройлерите са доста по-охранени от тези българчета.

Преди година и Sky News посвети четириминутен филм на дома в село Могилно. В него Славка Кукова, изследовател от Българския хелзинкски комитет, обяснява, че децата там умират от пневмония, защото ги хранят легнали. А тази година Кейт Блюет от Би Би Си ни показва, че това е вярно. В най-стъписващ кадър е санитарка, която тъпче каша в устата на легнало дете, със скорост, която би задавила всеки от охраненото ни правителство. Но децата са свикнали, радват се на всяка препълнена лъжица кафяв бълвоч. Колко още трябва пишем, говорим и снимаме, за да спре това мъчение, геноцид дори?

Домовете за деца с умствени и физически увреждания  в села, в които стъпват ни Бог, ни лекар, са наследени от социализма. Създавани са, за да крият различните и сбърканите, за да не пречат те на светлото бъдеще с малформациите и тиковете си, да не втрещяват обикновения човек с нуждите си и да не напомнят лесно за себе си. Отначало контролирани от Министерството на труда и социалната политика, през 2005 година те минават под шапката на общините.

През 2000 година, когато Българския хелзинкски комитет започва проверка на тези домове, те са 31 с общ брой около 2500 деца, обикновено между 40 и 80 в институция. БХК посещава всяка от тях и издава книгата „Домове за деца със специални нужди“ с над 600 страници, която или ще затворите уплашени още на увода, или ще изчетете докрай, свили юмруци от яд. Описан е всеки „дом“, в кавички, защото това са всъщност хамбари за детски телца. Повече от половината институции са разположени в населени места с население под 1000 жители. Смърността в тях варира между 5 и 18% на година като най-честите причини са „остра бронхопневмония“ и „сърдечна недостатъчност“. 
 
Зимата е най-страшният сезон, защото заделеният бюджет никога не включва и отопление. Изборът често е храна или топло. Дневното меню се състои предимно от леща и картофи. Понякога няма ток, пести се от всичко, дори от памперси и дезинфектанти. Нужди като чаршафи, пелени, перилни препарати, мебели, рехабилитационни пособия, играчки, ремонтни дейности, лекарства и удоволствия за децата са оставени изцяло на случайни спонсори. Според Весела Герчева от Българския донорски форум, цитирана от вестник „Капитал“, „почти 90% от бизнес и частните пари за благотворителност отиват именно в такива домове“. Намират се мощни дарители, които купуват последна мода рехабилитационни уреди за стимулация на болните крайници и мозъчета. Приспособленията обаче прашасват, защото тези институции нямат щат за специалисти.

Изследването на БХК отчита, че наличието на рехабилитатор, логопед и психолог е по-скоро изключение в такъв дом, а и неясно с каква полза за децата, защото често един специалист е натоварен с над 60 малки пациента. Неквалифицираният персонал, чийто доход се върти около минималната работна заплата, също не достига: един възпитател се грижи за 12 деца, а една санитарка отглежда 24. В над 80% от домовете липсва щатен лекар, а диагнозите на децата не са обновявани от постъпването им. Индивидуални планове за работа с всеки питомник няма.

Всъщност план за каквато и да е работа няма. Персоналът общува с децата колкото да им подаде храна, измие или сгълчи. Ако не се хранят или не спят, седят на стол в дневната пред включен телевизор. И танцуващите мечки на циганите живеят по-добре.

Ситуацията е наблюдавана и описана и от други български и международни правозащитни организации като Амнести Интернешънъл, Ментал Дизабилити Райтс и разбира, Европейския съюз. Той в началото на века  – двадесет и първия – поставя условие да променим начина на отглеждане на тези деца в съответствие с модерните стандарти за грижа – здравословна среда в големи населени места, близка до семейната, индивидуален подход към всяко дете, възможности за осиновяване и приемна грижа, превенция на изоставянето на новородените с увреждания. Към изискването си ЕС прибавя и милиарди евро за проекти.

Държавата реагира с обещание за „системно намаляване на броя на децата в институциите”. Направени са няколко положителни промени в Закона за защита на детето: по-строг контрол върху настаняването на деца в институции и регламент за специалните грижи за българчетата с увреждания. Приет е и план за деинституционализация. Всъщност приети са два: през 2000 и през 2004 година като част от Национална стратегия за детето.

Според алтернативния доклад на НПО, изпратен на Европейската комисия от пет български организации през 2004 година „стратегията за  2004-2006 година просто повтаря по-голяма част от целите в предишната стратегия, която на практика не е реализирана“. През юни 2000 година се урежда законово приемната грижа, в която семейства могат да отглеждат целогодишно деца от дом като свои, без да бъдат техни осиновители. До юли 2004 година са отчетени 16 деца, настанени при приемни родители, неясно колко от тях с увреждания.
 
През октомври 2005 година ЕС вписва в мониторинговия си доклад: „Напредъкът на процесът на деинституционализация остава твърде ограничен и изостава спрямо плана на България да намали с 10% броя на децата, настанени в институциите в периода 2003 – 2005 година”. Годишният доклад на Държавната агенция за закрила на детето за 2005 година признава протакането. Напредък няма, децата продължават да гният, във всеки един смисъл на думата, в казармената обстановка на институциите.
 
Година по-късно българският клон на британската фондация „Спасете децата“ вписва в доклада си същото: направени са две стъпки напред, остават двеста. Заключение: „Стратегическите документи, касаещи деинституционализацията, все още са неясни, има дублиране на отговорности и на практика не съществува реален план за действие за деинституционализация“.

Малко след „Спасете децата” МТСП публикува оценка на домовете за деца с умствени увреждания. В нея е отчетено затварянето на шест институции. Последната от тях, в село Добромирци, спира да съществува едва след разследване на вестник „Капитал“.

В края на 2005 година журналистките Яна Бюрер Тавание и Николета Попкостадинова посещават дома, за да разберат повече за инцидент с три деца, случил се по-рано през есента. На 19 октомрви Любка и Роза, две слепи деца, са оставени сами в банята. Според версията на персонала при тях влиза деветгодишната Седа и пуска горещата вода. Слепите момичета не могат да излязат, нито да спрат водата. Петгодишната Любка умира в пловдивска болница, а Роза оживява. Екипът на „Капитал“ заварва Седа завързана за леглото си с лилав чорапогащник, защото „тя уби онова момиченце”, обяснява персоналът, съставен предимно от санитарки, които не желаят да признаят, че вината за смъртта на Любка е у човека, оставил две слепи деца сами.

Същата слисваща немарливост взима жертва в друг дом година по-късно. На 4 октовмри 2006 година петнайсетгодишната Анета, питомка на дом за деца с умствена изостаналост в село Стража, е приета в болница със силни коремни болки. Лекарите я оперират и изваждат от стомаха й 25 гумени стелки за обувки, осем парацала, три гъби за миене, шест чорапа, хартия, камъчета, найлон, кожа.

Директорът на дома твърди, че персоналът няма вина, защото те просто спазвали Закона за закрила на детето, който предписвал на всеки питомник да се предоставя лично време и пространство. 
 
Според последната проверка на БХК и малкият отчетен от МТСП напредък е фалшив. Три от уж затворените домове просто са сменили табелите си. Домът в Пазарджик продължава да предлага дневна и седмична грижа, в Берковица и село Три кладенци домовете са вече за възрастни с увреждания, тъй като повечето от питомците им са над 18 години. Малцинството непълнолетни са преместени в други институции.

Реално за периода от 2003 до 2006 година реинтегрирани в семейство са само четири деца. През пролетта на 2006 година приемните семейства в България вече са 62, но в колко от тях живеят деца с увреждания пак не е ясно.

Есента на 2007 година. Коментарът на министър Масларова към филма на Кейт Блюет може да се определи единствено като откровено циничен: „Разбира се, че той ще бъде закрит този дом, но нека да не се опитваме да се вторачваме съзнателно, и то много тенденциозно и злонамерено, в нещо, което навсякъде по света е така за съжаление, за съжаление“.

Да, така е в китайските и украинските сиропиталища, г-жо министър. И в Конго и Бурунди, където над половината население не си дояжда и разчита на селския шаман за лечение. А България е страна по десетки правозащитни инструмента. Обичаме да се хвалим с гостоприемството си, с толерантността си, с пословичната си любов към децата. Но не и към тези деца. Те са ничии и точно на това залагате Вие. Ще се възмутим, ще се прекръстим, ще се улисаме в грижите си и ще Ви оставим да правите всичко по старому.

Този път обаче няма да минем с едно прекръстване. Днес „Движение на българските майки“ с гражданска подкрепа протестира пред МТСП. Забележете, това е първият протест в защита на изоставени деца. Диктуван е от състрадание, не от желание за лични придобивки. Българските майки се застъпват за ничии деца и предлагат незабавни мерки за питомниците на Могилино и другите домове. Петицията им вече е събрала 3000 подписа. Видно е, че и за много други чашата преля повече от веднъж и вече ще се вторачваме съвсем съзнателно в постъпките Ви към тези деца, г-жо министър.

Можете да видите филма на Би Би Си тук:
https://www.vbox7.com/play:29c347d5
https://www.vbox7.com/play:3dce6efe
https://www.vbox7.com/play:82ae2b14

Яна Домусчиева

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече