понеделник, август 19, 2019

Днес се навършват 29 години от убийството на Георги Марков

На 7 септември 1978 година на моста „Ватерлоо“ в Лондон срещу българският дисидент и писател Георги Марков е извършено покушение. От тогава насам в публичното пространство се появява и понятието „българския чадър“.

 Български чадър е получил вече гражданственост термин, обозначаващ оръжието, с което на 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста „Ватерло“ е извършен атентат срещу емигриралия български писател-дисидент и журналист в BBC Георги Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978).

Той е убоден „случайно“ с върха на чадър в крака от неизвестен „минувач“. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница „Сейнт Джеймс“, където умира в 9 ч и 45 мин на 11 септември.

При аутопсията лекарите откриват малко платинено топче с диаметър около 1,5 мм. в прасеца му. Топчето е с два отвора, съдържащи следи от рицин. Този метод е използван същата година и при опита за убийство на Българския журналист-десидент Владимир Костов в Парижкото метро . Използваната отрова и в двата случая е една и съща – рицин – „патентована марка“ на КГБ.

Това дава основания на британските следователи да подозират за атентата ДС, евентуално подпомогната от КГБ. Още повече че има съвпадение на двете дати – тази на покушението и тази на рождения ден на тогавашния български диктатор Тодор Живков. Твърди се че специалните служби са искали да зарадват своето началство с един наистина специален подарък.

По-късно някои офицери от КГБ като Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че са били осигурявани технически средства, които биха могли да бъдат използани за покушение срещу Марков.

Според информация, изнесена в българската преса, през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващо досие на ДС за писателя Георги Марков. То е в няколко тома под псевдоним „Скитник“. На последвалия съдебен процес срещу бившият шеф на Първо главно това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. генерал Тодоров е осъден на една година и два месеца затвор, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно и до днес.

Въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител.

Кой е Георги Марков?

Роден на 1 март 1929 г. в Княжево (София). На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава „Целзиева нощ“. Скоро на бял свят се появява и романът „Победителите на Аякс“ (1959) и два сборника разкази и новели (1961). През 1962 г. издава романа „Мъже“, с който спечелва годишната награда на СБП.

Сборниците разкази и новели „Портретът на моя двойник“ (1966 г.) и „Жените на Варшава“ (1968 г.) го утвърждават като един от младите талантливи писатели. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата. Романът „Покривът“ (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин“.

Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински. По-късно обаче името му е свалено от надписите на филма.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“  в Сатиричния театър, представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване. Марков заминава за Италия при брат си Никола, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на облаците около забраната на пиесите му, но решава да остане завинаги, след като през септември 1971 г. не получава удължение на българския си паспорт.

Установява се в Лондон, където учи английски и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство.

В родината му публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече