Повсеместно в нашето ежедневие се стремим да направим живота си по-лесен, като под това подразбираме кола или две за семейство, пазаруване или приготвяне на храна за работа или за училище в еднократни торбички или контейнери за еднократна употреба, вода в пластмасови бутилки, използване на всякакви химични почистващи препарати. И какво ли още не, с което мислим, че улесняваме забързаното си ежедневие. В резултат – препълнени контейнери за смет с найлонови торбички и всякакви вредни отпадъци. И се превръщаме постепенно в потребители, които не осъзнават или просто подминават вредните последствия от действията си. А е време да осъзнаем дългосрочните последици от нашите действия за природата, за нашите деца. Да направим възможното, което зависи от нас, от нашата безотговорна консумация и да не живеем под мотото „След нас и потоп“.
Какво може всеки един от нас да направи? Ясно е , че рециклирането не може да реши проблемите със замърсяването на земята и водата в природата. Непрекъснато гледаме репортажи как пластмасови отпадъци продължават да засипват реки, океани и морета. Гледаме, но удобно за нас пропускаме край ушите си такава информация, защото си мислим, че всичко се случва някъде далече от нас. А стъпките са прости. Първо – да преминем от торбички и бутилки за еднократна, към такива за многократна употреба и да не забравяме да ги носим със себе си. После, вместо найлоновите торбички за пазаруване – торби от плат или плетени за многократна употреба. Микрофибърните кърпи с лекота заменят хартиените при забърсване на всичко у дома. Може да си направим компост. Може да разучим ползите за нашето здраве от дивите растения, при нашите разходки или преходи в планината. Все по-често трябва да се дискутира с децата въпроса за нулеви отпадъци у дома. Терминът „нулеви отпадъци“винаги се явява при домакинствата, които търсят алтернативи на ежедневното си домакинство с цел стъпка по стъпка да намаляват боклука.
Преходът към живот без отпадъци ще протича по-гладко, ако не прекаляваме и поддържаме баланс. Мнозина осъзнават, че стремежът им да преминат към устойчив живот без отпадъци, отнема твърде много време. И сякаш не се вписва в социалните норми, което го прави неефективно. Пълното изхвърляне на боклука от ежедневието е дългосрочен проект. Той ще се реализира, ако е не някаква фантазия, а достатъчно реалистичен и се вписва в условията на ежедневието. И в стремежа си да сведем боклука у дома до нищо, не бива да изпадаме в крайности. Рециклирането не бива да се изоставя. И за един сравнително кратък период животът без отпадъци може да стане достъпен, прост и приятен.
И тогава вече няма да говорим само за това, че сме изпълнили своя дълг като обитатели на тази земя, но и за това, че водим здравословен начин на живот, който пък спестява време и пари. Трябва да проумеем, че отхвърлянето на отпадъците не е лишение.Това наистина е предизвикателство за съвременния човек. Трябва да разберем и запомним, че личните усилия на всеки един от нас са важни, а всички заедно можем да променим много. Да запазим природните ресурси, които са на изчерпване. Да подпомогнем икономиката, която е в колапс. Да пазим здравето – нашето , на децата ни, на околните. Здравето на хората, което безпрецедентно е отслабнало.
Защо, например, да купуваме храни с много „е-та“ и опасни химикали, от които здравето ни страда? Защо найлонови торбички и пластмасови бутилки, кутии, чаши и т.н., ако екологично и здравословно е да ги заменим с икономични, безопасни и практични стоманени или стъклени бутилки, кутии и чаши за многократна употреба. В крайна сметка, нашият избор определя определени производства и създава търсенето им. Нашите ежедневни решения, нашето потребление определят какъв ще бъде света около нас. От нас зависи да го спасим или да го унищожим.
Коментарите са затворени.