петък, юли 10, 2020

Дронът, мой приятел

Премиерът обвинява президента, че го следи с дрон. Президентът отвръща, че фантазията му не може да стигне толкова далеч. В нета изтичат снимки на спящия министър-председател. Хем има охрана, хем за всеки случай се доохранява сам – вероятно от охраната. На пощите на редакциите пристигат анонимки за интересни взаимоотношения. Отворено чекмекдже, пачки с евра и пистолет. Емир Кустурица, умножен по момиче на Бонд, степенуван по предстоящи избори.

Говори се за еврозоната и за есемеси едновременно – може ли да се влезе в еврозоната с есемеси? През това време отзад ръкопляскат партийните функционери – аплодисменти като препинателен знак накрая на всяко изречение. И учтиво „хе-хе-хе“ на всяка смешка, която никак не е смешна: звучно ехо, познато отдавна. Сложете им чернобял цвят и едри пиксели и ще ви напомни на други времена.  В момента всички живо се вълнуват от един въпрос – кое е монтаж, кое не.

Хейтъри ще кажат (ето как шоубизнесът и политиката не се различават), че е фотошоп. Само че когато правиш дийп фейк (посочения пример от премиера за Обама) все пак фразите ти някъде трябва да са налични, да са били изговаряни. И, както допълва фейсбук фолклора, към снимката на премиера на леглото вече може да се слага и обяснителен надпис: „Това е Ненчо Балабанов“.  Политиката започна да се разделя на две реалности. Едната е баналният институционален порядък. Другата – нещо смесено между хорър и анимация.

Налага се да бъдем убеждавани как президентът на държавата прелита над дома на премиера с дрон, като през това време НСО внимателно следи процеса от двете страни, за да може да го сваля, ако стане прекалено очевидно. Наети са ловци на патици, изтренирани в свалянето на дребни летящи обекти. Институциите се надпреварват за всеки нов модел, следят трендовете и не излизат от tech каналите в YouTube, където да гледат ревюта на най-модерния продукт. Всяко покачване на разделителната способност покачва и възможността за шпионаж, а после за шантаж.

Някои ентусиасти по прогреса бяха предположили, че все пак нещата се променят и то за добре. Но по-скоро изглежда така: пак като в 90-те, само че в условията на технологичната революция. Фараоните са със смартфони.   Големият губещ от подобна надпревара е, разбира се, единственият, който има значение: т.нар. суверен, отдавна превърнат в обикновен зрител. Той трябва да избере за кого да гласува. В първия вариант глупашки да предположи, че състезанието за власт наистина спазва поне някаква елементарна хигиена и смисъл. Че председателят на парламента е председател на парламента, а не т.к.п, че партиите са партии, а не „тия нападат винаги отзад“, че между олигарх и депутат няма никаква прилика, както ни бе препоръчано да си помислим. Но толкова глупав човек няма и ето че остава другият: онзи, който ясно вижда пораженията наоколо.

Какво да направи той? Предлагаме следното. Да вземе дрон. Да го вдигне високо. Да прелети на 150 метра височина. И да му стане съвсем ясна визуалната истината: че само от такава дистанция нещата изглеждат добре. 

Източник: Actualno.com

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече