понеделник, ноември 18, 2019

Георги Димов: Турция изнася на изток религиозен фанатизъм, а на запад – мигранти

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Продължават тежките военни сблъсъци между части на турската и сирийска армия. Прераства ли конфликтът там във война? Следва анализът на бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Господин Димов, още преди месец министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров обяви, че войната в Сирия е приключила. Но така ли е? Не оставаме с подобни впечатления, следейки информационния поток?

Георги Димов: Аз няма как да не се съглася с вас. Действително той го е казал, но ние всички виждаме каква е ситуацията. И според мен се получава този резултат, понеже има различни интерпретации и прочит на ситуацията в Сирия. И особено след третата операция на турските въоръжени сили „Извор на мира“. И, за да стане по-ясно, ако ми позволите, още в началото искам да фиксирам пет групи въпроси, отношението към които недвусмислено показва кой кой е и за какво се бори. На първо място сериозната въпросителна е за бъдещето на държавата Сирия – какво ще стане с нея. След това, на второ място, политическата съдба на сегашния лидер Башар ал Асад. Тези два първи въпроса са свързани и в момента са обект на дебати в Женева на т.нар. Междусирийски конституционен комитет. Нека да видим какво ще излезе. Лично аз трябва да ви кажа, че не съм оптимист. Продължавам, на трето място, това е принципната позиция за чуждестранното военно присъствие в Сирия. На четвърто място е по-широката тема за сирийските кюрди. И на пето място са твърденията за използване на химическо оръжие – това, което се връзва и с анонсираното от вас мнение на руския външен министър, че войната е свършила. И, разбира се, с тези твърдения, свързаният с тях отговор на международната общност, на водената от САЩ антитерористична коалиция. Това е операцията в Сирия „Непоколебима решителност“. И искам да започна с последното, за да го изчистим. Нека да напомня, че досега имаше два ракетни удара по Сирия заради точно подобни съмнения и твърдения. Първия път бяха само САЩ, а втория път се включиха Великобритания и Франция. И сега, това, което е най-актуалното според мен, се тиражира съобщение, че турските въоръжени сили и разбира се, подготвените, обучените от тях части на т.нар. Свободна сирийска армия, която я прекръстиха на Сирийска национална армия, също използват химическо оръжие – фосфорни бомби. И това според мен е една нова сюжетна линия. Да видим дали и как ще се доразвие и какъв отговор ще има.

Водещ: Кой какво печели в ситуацията? Какво печели Турция и Ердоган, какво печели Русия и Путин, какво печели Тръмп и САЩ, какво печели Сирия с Башар ал Асад?

Георги Димов: Точно така. Много хубав въпрос и наистина на точно място го поставихте. Вижте, наистина трябва да преминем към различните силно разминаващи се позиции на основните играчи на терена. Да започнем с Турция, предвид на последната, третата, операция. Нейната позиция е за законна и неизбежна самоотбрана срещу тероризма, с позоваване на Устава на ООН. Само че никой не вярва на подобни обяснения. Понеже се изисква санкция на световната общност. Значи, имаме разрешителен, а не постфактум уведомителен режим. И вярно е разбира се, че различно отношение към сега третата турска операция, има някакви изключения, те са само 4 страни от всичките 197 държави членки на ООН. Да преминем към Русия. Няма как да загърбим факта, че Москва проявява уклончива и променлива позиция. Първо, да напомня само, тя даде зелена светлина на третата операция на турската армия „Извор на мира“. След това руският президент Путин се обяви против всякакво чуждестранно военно присъствие в Сирия, естествено и на турското. За американското – то е ясно. По-нататък, Москва категорично е зад суверенитета и неделимостта на Сирия и е в подкрепа на Башар ал Асад. Продължавам по-нататък по тези въпроси, които изброих в началото. Тя е против твърдение за използване на химическо оръжие от сегашните официални власти. И завършвам със сирийските кюрди, където според мен тя поддържа един хлъзгав, но гъвкав подход, и в две основни направления. Първо, незаинтересованост или поне въздържане от експониране на позиция за бъдещата етническа мозайка. Дали става въпрос за политически диалог на кюрдите с официален Дамаск или за някакъв федеративен модел, за някаква автономия, за местно самоуправление и т.н. Вторият вариант, разбира се, е категорично неприемлив за Анкара. Дамаск също има резерви. И второто направление в руската политика към кюрдите, най-общо казано, е уважение и зачитане на техните права, включително и за културна идентичност. И нека да кажем няколко думи за САЩ. Те също имат доста колеблив и непоследователен подход. Нека само да напомня, на 6 октомври президентът Тръмп оповести оттегляне на войските от Сирия, и то точно в района на третата операция. После пак се върнаха там и се запазват поне 500 военни, но на втора линия, зад зоната с дълбочина 32 км, където са и петролните полета. По-нататък имаше налагане на санкции, първоначално по-строги, но действително доста редуцирани. После се отмениха и т.н. Но това всичкото беше до онзи ден, и аз това специално искам да го подчертая, 28 октомври, когато беше отбелязан националният празник на Турция, това е 96-та година от създаването на републиката. И тогава имаше две важни гласувания в Конгреса на САЩ. Първото е за признаване на арменския геноцид и за налагането на нови санкции, включително и индивидуално насочени срещу турския президент Ердоган, значи за разследване на финансовото му състояние – лично на него и на неговото семейство. А пък третата бомба бе изтичането на информация в медиите на САЩ, очевидно, че неслучайно е станало това, за съдържанието на писмото на Тръмп до Ердоган от 9 октомври, оценявано от Анкара като скандално и неприемливо. И аз искам само да преразкажа част от него, то е много показателно и със сигурност ще определя следващия ход на събитията не само в Сирия и Русия, а въобще ще има сериозна сянка и отражение върху турско-американските отношения. Значи, американският президент с обръща към Ердоган с призив да се направи една добра сделка. И в типичния негов стил, казва така: „Вие не искате да носите отговорност за убийствата на хиляди хора, а аз не желая да срина турската икономика. Не, че не мога да го направя, мога, естествено. И малък пример за това ви го показах по време на кризата с американския пастор“. Защото на 13 август миналата година турската лира се срина и удари историческото дъно от 7,50 турски лири за 1 долар. Също така искам да кажа в това писмо, че американският президент прави призив към Ердоган да постъпи правилно и хуманно, понеже в подобен случай историята ще го запомни положително, с нещо добро. Обаче, ако не направи добри неща, историята ще го сатанизира. И също така казва „не бъдете и прекалено твърд, не бъдете глупак“. Ето за това става въпрос. И това определя сегашните турско-американски отношения. Това е реалността.

Водещ: Господин Димов, пресечен ли е пътят към създаването на кюрдска държава, на фона на тези събития, или само се отлага във времето?

Георги Димов: На мен ми се струва, че по-вероятно е второто. Понеже, нека да кажем и всъщност каква е тяхната позиция, все пак и те имат право на глас. Определено искат някаква автономност. Въпросът е как точно ще се получи и дали ще бъде в рамките на унитарна държава. Това първо. Второ, те също така имат опита и примера от кюрдската автономна власт в Северен Ирак – с президент, министър-председател, меджлис, армия, полиция и т.н. По-нататък, те имат самочувствието на победители във войната на терен срещу ДАЕШ. Те разполагат по някои сведения, аз съм склонен да ги приема, значи техните отряди за народна самозащита на Партията на демократичното единство са в състав около 50 000 добре обучени, въоръжени и с боен опит бойци. Едно сравнение само – значи, това е поне два пъти повече от сегашния боен състав на Българската армия. И значи, до третата турска военна намеса те държаха пленени над 12 хиляди джихадисти и техните семейства по затвори и лагери. И пак за сравнение по някои данни общо в Сирия има 42 хиляди джихадисти от 80 различни страни. И това е страшно голям проблем за целия свят и за всяка отделна държава. Аз сега не искам да спекулирам, но наистина ми е много трудно да допусна, че сред тях няма нито един от България. Дано да бъда опроверган. Но разбира се, това е един страшно голям проблем. И това със сигурност ще определя и бъдещите действия на основните играчи там, на терена.

Водещ: Г-н Димов, разглеждаме тези събития в контекста и на срещата на върха в НАТО, която предстои. Дали на тази среща, която ще бъде в Лондон на 3 и 4 декември, ако Турция отиде с позицията да запази правото си да поднови тогава, когато я устройват действията в Сирия срещу кюрдите, няма опасност грубо казано да бъде изхвърлена от Алианса?

Георги Димов: Вижте, аз ще ви отговоря по един такъв начин – със сигурност до тази среща ще има други много важни развития. И те всъщност може би частично или изцяло ще отговорят на вашия въпрос. Първото което е, и това го чухме от устата на турския президент Ердоган, че той желае още веднъж и то в съвсем спешен порядък да се срещне с руския президент Путин. Най-вероятно ще има такава среща в Русия. Това е едното. Включително и във връзка конкретно за ситуацията в Сирия, и разбира се, съобщенията, че има сражения между турската и сирийската армия. Сега, колко са мащабни и т.н., това е отделен въпрос, но така или иначе това го има. Това е първото. Второто е, знаете, че Турция закупи вече, и те са доставени, зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия – НАТО е категорично против и те просто са несъвместими с натовското оръжие. Сега в момента актуалната тема беше, понеже тя беше изхвърлена и от програмата за бойните самолети 5-то поколение F-35, има желание да закупи руските или Су-35 или даже директно руските най-новите Су-57, които са горе-долу аналог на F-35. Това е едното. Другото което е, също от турския президент загатна и намекна, че визитата му, предварително оповестената, в САЩ на 13 ноември, е възможно да отиде, възможно е и да не отиде. От това също ще зависят много неща. И също така, не би трябвало да пренебрегваме огромните противоречия, те разбира се имат отношение и по линия на НАТО, за газовите и петролните войни, които се очертават и общо в района на Близкия Изток, и конкретно в района на Източното Средиземноморие. И нека само кажа няколко числа – те са напълно достатъчни и показателни. Първите три държави в света с най-големи газови находища, примерно само за природния газ говорим: Русия има доказани 35 трилиона куб. м, Иран – 33, а Катар – 25 трилиона куб. м. И разбира се, че от това ще зависят много неща в района, не само в Сирия, в по-широкия на Източното Средиземноморието.

Водещ: Г-н Димов, не се надценява ролята на Русия в ситуацията, тъй като ето, Русия подписа с Турция на 22 октомври Меморандум за разбирателство с 10 точки по събитията в Сирия, по военните събития в Сирия, и до този момент сякаш от този меморандум особено последствие, особено влияние няма?

Георги Димов: Аз ще ви отговоря малко по-образно. Струва ми се, че в момента Русия просто е принудена да играе в ролята на пожарникар, да гаси пожари. Разбира се, да не допусне по така…

Водещ: По-агресивна атака към Сирия, към сирийския ръководител Башар Асад.

Георги Димов: И към сирийския ръководител, и да не допусне разбира се военен сблъсък по-сериозен между сирийската армия и турската армия, които са на терен. Защото това е определено е така. Понеже, вижте, естествено, че Сирия, това е нормално, тя е срещу всякакво международно чуждо военно присъствие без поканата от Дамаск, и особена чувствителност има към действията на турските въоръжени сили, включително и по исторически, политически, интелектуални и т.н. причини. И вече там имаме 3 операции на турската армия. Да ги напомня: „Щитът на Ефрат“ от 24 август 2016, „Маслинова клонка“ от 20 януари миналата година, и сега „Извор на мира“. Вижте, в резултат на първите две операции, фактически Турция е окупирала над 5 хил. кв. км сирийска територия. Сега при третата имаме т.нар. „зона за сигурност“ с широчина по фронта 140 км и дълбочина 32 км, зад които са изтласкани сирийските кюрди. Ето, пак на сирийска тематика се връщаме. Тоест, става въпрос за площ от 4 400 км. км. И ако обобщим в момента – на 10 хил. кв. км сирийска земя е стъпил турският ботуш. Това е реалността. И при която лично на мен ми е много трудно да си представя, наистина наивно е да се очаква турската и сирийската армия да си козируват взаимно. Просто няма как да се получи. И тук точно е тази роля на Русия, която се опитва да балансира, да успокоява нещата, но със сигурност ще й бъде много трудно, понеже по основните проблеми в Сирия има огромни противоречия не само между Москва и Анкара, но също така и Техеран. Аз искам само да напомня, и от това ще още по-ясно, че Иран се обяви категорично както срещу тази последна операция, така и против предните две, и настоява категорично Анкара да си изтегли войските от сирийска територия.

Водещ: Как ще завърши този конфликт и ще завърши ли скоро?

Георги Димов: Първо, няма да завърши скоро. И с много голямо съжаление ще го кажа, с още повече кръв и сълзи и т.н. Нещата наистина ще са непреодолими, според мен.

Водещ: Какви ще бъдат последиците от него на България? Ние не сме на първа линия, но сме в близост.

Георги Димов: Ние сме доста близко, и ние също така сме близко и по друга линия, която разбира се в резултат на погрешната политика на сегашното управление на Турция и лично на президента Ердоган, това и вътре в самата Турция се отчита, при които югоизточната ни съседка е затънала в блатото „Сирия“ и в самата Сирия с тези 3 военни операции, и с това, че на нейна територия има близо 4 милиона сирийци, а като прибавим и още 1 милион, които незаконно пребивават, това са 5 милиона сирийци, по-голямата част от които са се устроили, и които нямат никакво намерение да се върнат обратно в Сирия. И всъщност, проблемите на Близкия Изток и самият Близък Изток са изнесени тук на нашите граници.

Водещ: Да, Турция може би в един момент ще послужи като мост за тези проблеми към България и Европа.

Георги Димов: Точно така е. И другото, което има, мен ми направи впечатление позицията на обкръжението на Ердоган, че се твърди, че в момента Турция обгрижва и под неин контрол се намират 7.5 милиона сирийци. Сега, казахме, че са пет, като включим и тези, които незаконно пребивават. И въпросителната е къде са другите 2.5 милиона. Ами другите 2.5 милиона са в района на Идлиб, това е западно от река Ефрат, където всъщност са Русия и сирийската армия, и където в най-скоро време ще се проведе най-голямата операция срещу джихадистите, защото там е тяхната последна крепост. И още от сега Анкара си прави сметките да ги привлече тези 2.5 милиона сирийци, и всъщност точно това да бъде контрапункт срещу сегашното население в Сирия, което по някои данни, понеже голяма част от тях е разселено, избягало и т.н., са 11 милиона. Тоест, това доказва и показва изначалния замисъл на Анкара, ако може да смени сегашния режим и на негово място да бъде ремонтиран режим на братствата, на Мюсюлманските братства, който беше в Египет – Мохамед Морси, които след това беше свален и тази година почина. Защото това са идейните, религиозните основи, които управляват днешна Турция.

Водещ: Значи, Турция изнася на изток религиозен фанатизъм, а на запад мигранти?

Георги Димов: А тук ни вкарва Близкия Изток.

Водещ: И тук ни вкарва Близък Изток и бежански проблем?

Георги Димов: Точно така. Това е съвсем очевидно.

Цоня Събчева

Източник: Focus-news

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече