вторник, октомври 15, 2019

Гиньо Ганев: Наредбата за следене в Интернет не може да остане в този вид

Под егидата на Омбудсмана на Република България Гиньо Ганев бе проведена дискусия на тема „Права и сигурност – новите рискове“. Повод за обсъждането стана наредбата на МВР, според която интернет доставчиците трябва да пазят всички данни за дейността на гражданите в Интернет, а полицията и другите компетентни служби да могат свободно да боравят с тях.

На дискусия озаглавена „Права и сигурност – новите рискове“ бе обсъдена скандалната наредба №40 на Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Тя позволява службите да следят кореспонденцията на българските граждани в Интернет. Срещата бе проведена в сградата на БТА под егидата на Омбудсмана на Република България Гиньо Ганев. Според Омбудсмана наредбата не може да остане в същия вид.

„Дискусията няма за цел да реши проблемите, но ги поставя на вниманието на обществото. Омбудсманът продължава своята проверка като целта му е да се дадат ясни гаранции за правата на гражданите и спазването на Конституцията на Република България”, казва още Ганев.

Дебатът бе иницииран от Гражданска инициатива „Електронна граница” и Социалдемократическия форум, които миналата седмица сезираха омбудсмана за нарушаване на правата на човека.

Секретарят на Омбудсмана Борислав Цеков заяви, че такъв тип материя, която има пряко отношение към правата на хората, не може да се регламентира просто в наредба, а трябва да има закон. В него трябва да присъстват ясни гаранции, че е спазена Конституцията на страната. Според Цеков на проследяване на комуникацията в Интернет трябва да подлежат само онези граждани, срещу които се извършва наказателно преследване. Той припомни, че Конституцията регламентира свободата и тайната на съобщенията да бъдат неприосновени и те не могат да бъдат накърнявани без акт на съда.

Гражданските сдружения са против наредбата

Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация обяви, че гражданската организация подава жалба до Върховния административен съд срещу наредбата.

Според Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива се създават условия за поява на нерегламентиран вторичен пазар на информацията. Според него в условията на корупция в държавната власт обществото не може да има доверие, че информацията, която наредбата постановява да се събира, ще бъде използвана само за предвидените цели и няма да бъде обект на анализ. Според него доверието е невъзможно заради липса на граждански и междуинституционален контрол в структурите на МВР.

Богомил Шопов от гражданско сдружение „Електронна граница“ заяви, че наблюдението и съхранението на данните от електронната комуникация на гражданите разширява берпрецедентно правата на полицая и му дава правото да манипулира с информация за всеки гражданин. Гражданското сдружение е информирало Омбудсмана за нарушаване на гражданските права.

Депутати участваха във форума

Председателят на Политическо движение „Социалдемократи“ и независим депутат Николай Камов подкрепи становището, че наредбата трябва да бъде регламентирана със закон.

Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов от НДСВ обяви, че е почти готов с проектозакон, който да регламентира следенето в Интернет и то да става само след съдебна заповед. Депутатът призна, че парламентът е трябвало да приведе към закондателството въпросната директива 2006/24/ЕО, заради която е въведена наредбата на МВР.

Защо се стигна до проблема?

Наредба №40 на МВР от януари 2008 година привежда в българското законодателство Директива 2006/24/ЕО на ЕС. Според нея т.нар. предприятия, предоставящи обществени електронни мрежи и услуги, са длъжни да запазват данните за всяко мобилно повикване: дата и час, място и страни по комуникацията, както и за всяко електронно съобщение (чрез интернет). Достъп до данните трябва да имат МВР, органите на досъдебното производство и съдът – за целите на наказателното производство, както и службите за сигурност и обществен ред – за целите на националната сигурност.

Предстои ВАС да се произнесе дали тази наредба не противоречи на Конституцията в две посоки. Чл. 32 (2) от върховния закон гласи: „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“.

Съдът може да определи наредбата като нищожна на първо място заради самата нея, защото според Конституцията следенето на гражданите трябва да бъде регламентирано със закон, а не чрез подзаконов нормативен акт. Освен това според наредбата следва да бъдат следени действията в Интернет на всички граждани, а Конституцията позволява такива мерки само срещу лица, за които има съмнения в престъпна дейност.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече