четвъртък, октомври 17, 2019

Избори и Идеали 1897 г. – 2019 г.

122 години по-късно истините, за които пише Щастливецът – Алеко Константинов – в „Разни хора, разни идеали”, още звучат тъй актуални, че усещането, което оставят у всеки, е сякаш да са писани за днешните времена.

А от 1897 г. до 2019 г. – между онези и настоящите дни,– стоят има-няма едни 7 /седем/ поколения… българи!

По официални данни на Централната избирателна комисия, към 26.09.2019 г., съгласно регистрираните кандидатски листи, кандидати за:

– общински съветници са 29 515 души;
– кметове на общини са 1 254 души;
– кметове на кметства са 5 059 души;
– кметове на райони са 460 души.

__________________

Общо 36 288 българи!!!

Почти да запълнят трибуните на националния стадион „Васил Левски”!

Де могат с „Мила Родино” стадиона да взривят, а националният отбор я все не знае!

Пълни трибуни – отколешна мечта на националната ни гарнитура…

Защо само гарнитурЪ?!?…
Избори сЪ!
Искаме
и кИфтетЪ!
и бирЪ!
и 50 кинтЪ!

___________

На калпак!!!

Де истина, де шега, де българска драматургия – гледайки как политическата система действува в Република България, определено започвам да се възхищавам на елементарните ѝ подходи към лансиране и налагане на едно или друго лице.

През 2019 г., т.нар. веселба, започна със заместник-главния прокурор Гешев, който само няколко седмици, преди да се окаже изненадващата единствена кандидатура за Главен прокурор, открито заяви, че няма да се кандидатира за съответния пост.

Е, вече заместникът на Сотир Цацаров е ясен – „малко” като в онзи виц: Ето Ви Гешев, изберете си Главен прокурор…

С кметските избори, май се получава същата идеалистична картинка и с вече бившия Омбудсман на Република България – г-жа Мая Манолова.

Дамата открито заяви през лятото, че няма никакви желания или апетити към креслото на столичния градоначалник – към момента Йорданка Фандъкова.

Днес обаче същата е в открита предизборна кампания, чието начало, съгласно Изборния кодекс, не считам, че беше в изпълнение на закона – т.е. „малко” май беше подранила:

– в началото-средата на септември на входа на Южния парк имаше чадър с името на бившия Омбудсман и се раздаваха безалкохолни напитки.

…А помните ли кога го някой изплака:

„Най- ми е жално, най- ми е болно, кога някой ме почерпи с безалкохолно…”

– в края на септември – началото на октомври на откритите площи пред Националния дворец на културата вече е опъната голяма палатка, вече и с нейния лик… и като изключим, че това ме навежда на мисълта за култа към личността в едни други години… доста горчив привкус оставя, че таз’ седЕнка закрива Мемориала на Първи и Шести пехотни полкове на Софийската желязна дивизия.

Така е: Избори сЪ!

Няма почит, за чест да не говорим!

Та, знае ли се… тамо к’во ще дават-да-раздават?!?

Завидна се оказва и афишираната из медиите подкрепа на бившия Омбудсман, когато г-жа Манолова заяви, че с нея били хората.

Кои хора?!?… е най-интересният въпрос!

Вероятно г-жа Манолова има предвид онези, които ѝ вярваха през годините, че в качеството си на обществен защитник се бори за техните права с финансово-банковата олигархия, монополите, картелите и пр.

И „да”!

Бившият Омбудсман се бореше с девиза „за хората”, но реално обслужваше всички онези структури, които буквално грабят цял народ.

Не случайно Българската социалистическа партия също подкрепи кандидатурата на Мая Манолова за кмет на град София, та нали именно и с нейния глас /в качеството ѝ на народен представител от парламентарната група на БСП/ беше приет и настоящия Граждански процесуален кодекс, който сътвори поредица от правни проблеми, понеже беше „леко” побългарен в услуга на един или друг интерес, но за сметка на всички ни.

Преди 2 /две/ години, политическата система вероятно използва обществения защитник, за да отреагира на подадена жалба срещу Република България пред Европейската комисия, когато дамата обяви война на частните съдебни изпълнители.

В работната група на Омбудсмана на Република България – тогава Мая Манолова – открито се заяви, че частните съдебни изпълнители не трябва да се пипат, защото системата работи.

Вярно е!

Система продължава да работи… против хората.

Войната на г-жа Манолова тогава завърши по възможно най-злощастния начин и то не къде да е, а в пленарната зала на Народното събрание на Република България, когато тогавашният ни обществен защитник оттегли от парламентарната трибуна предложението си, което целеше привилегията на банките да отпадане. С нея същите се ползват и до днес, а тя се изразява във възможността им да осъдят свои клиенти без тяхното знание и участието им в реален съдебен процес.

Тогава се прокрадна и една отново „малка” и незабележима промяна „против” тези „лоши” кредитни институции, а именно, че когато кредитът се окаже неизискуем, длъжникът да не може да се снабди с изпълнителен лист срещу злоупотребилия с процесуални права кредитор, т.е. взелия – взел, останалият без дом – бездомник.

След писмо №С(2019)357 от 2019 г. от Вера Йоурова – Комисар при Европейската комисия, относно процедура за нарушение №2018/4083, във връзка неправилно транспониране на чл. 3, параграфи 1 и 3 и член 5, изречение трето на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в разпоредбите на чл. 143 и чл. 147, алинея 2 от Закона защита на потребителите, изненадващо на гребена на медийната вълна се оказа отново бившият Омбудсман на Република България – Мая Манолова.

Логичният въпрос, който възниква тук е Кой е адресатът на въпросното писмо – Омбудсманът или Правителството на Република България?

Оказва се, че май няма разлика – понеже на 27.02.2019 г. на заседанието на Комисията по правни въпроси при Народно събрание на Република България, г-жа Манолова представи проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, в който – по мнение на автора – се прокрадват още две поредни „малки” изменения:

– отпада задължението да бъде назначаван служебен защитник /адвокат/ на физическите лица, който не са открити на адресите си;

– отнема се възможността на потребителите да се защитават чрез колективни искове срещу олигархията, картелите, монополите, банките и пр.

В тази връзка, чии интереси обслужва бившият Омбудсман Мая Манолова, е въпрос, който считам за реторичен.

Определено обаче разбирам желанието за израстване на г-жа Манолова, която вероятно счита, че като кмет на град София може да постигне много повече за хората, отколкото като Омбудсман на Република България.

Този мироглед вероятно е финансово-икономически обоснован – все пак бюджетът на институцията на Омбудсмана за 2019 г. е само 3.159 /три цяло сто петдесет и девет/ милиона лева, докато този на град София за 2019 г. е само 1.75 /едно цяло седемдесет и пет/ милиарда лева!

Има обаче и една друга истина – възможно е г-жа Манолова, в качеството си на Омбудсман на Република България, вече да е самокомпрометирала се не само пред българските граждани, а и пред международната общественост. Има процеси, които се следят и мониторингът по отношение на правосъдие и вътрешен ред, който все още тече от Европейската комисия спрямо Република България, не е случайна приумица на някой европейски бюрократ, а „вероятно” е повече от необходимост.

Друг, кандидат за кмет на град София, е разбира се настоящият– г-жа Йорданка Фандъкова.

За „Данчето”, както обичаме да ѝ казваме, или добро или нищо… освен истината.

А тя, последната е видима:

– булевард „Витоша”, който след още някой и друг дъжд може да ни накара да се чувстваме като в Природен парк „Витоша” с „уникалната си настилка”;

– за улица „Граф Игнатиев” и този пореден градски феномен, плод на поредния „качествен ремонт”, ведно със сменените подложки под трамвайните релси, с което се поставят в опасност сградите покрай трасето…

Няма думи – трябва да се види!

Това обаче е само върхът на айсберга – предвид устройствата, с които се проверяват номерата на автомобилите в „Сина” и „Зелена” зона, и цените, на които са закупени преди години от Центъра за градска мобилност – вероятно на тройни цени /от около 600.00 лв. с ДДС в магазина до около 1 800.00 лв. без ДДС за ЦГМ/.

Безочието – според мен – се появи, когато се увеличи цената на градския транспорт и билетът от цена 1.00 /един/ лев, стана 1.60 лв. /един лев и шестдесет стотинки/. Мотивът тогава – по спомен – беше, че се правят инвестиции в нови автобуси, трамваи, метровлакове и метростанции, които обаче се субсидират с около 80% /осемдесет процентни пункта/ от фондовете на Европейския съюз.

В тази връзка добре, че Софийска община плаща само 20% /двадесет процентни пункта/ от стойността на новите средства за обществен транспорт в столицата.

Само си представете каква би била цената на билетчето, ако всичко се плащаше от Софийска община – цели 4.00 /четири/ лева:

– БарУвец!!! На стар шве’царски трамвай сА вози…

Класика – зелените трамваи по софийските релси са старите трамваи на гр. Базел, Швейцарска конфедерация, които са реновирани и закупени със… средства по програма на Европейския съюз!

За увеличаващите площи на „Синя” и „Зелена” зони – вярвам е всеобщо известно какво грабителство е.

Като бивш симпатизант на Политическа партия „Възраждане” – бивш заради субсидията, от която т.нар. „възрожденци” публично обявиха, че се отказват, мога да заявя, че за мен са тотални политически аутсайдери.

Техният популизъм тогава беше причината да се заговори измежду хората в медиите, че онези 10-тина /десетина/ минути ефирно време, дадени на лидера на партията в „Шоуто на Слави”, били най-скъпите в историята на българските медии – на стойност от около 1.6 /едно цяло и шест/ милиона лева и то при условията на евентуалност.

След като не издържаха на изкушението на тези пари, „възрожденците” обявиха, че същите ще ги даряват за инвитро процедури, т.е. за възможността български семейства да имат свои деца.

Когато през 2019 г. излязоха отчетите им в Сметната палата на Република България, се видя, че партията им има над 340 /триста и четиридесет/ хиляди лева в банковите си сметки, а освен от държавна субсидия други постъпления няма – ни дарения, ни членски внос… нищичко!

Само субсидийка,… малка,… сладка,… редовна /на всеки 3 месеца по около 100-тина хиляди левчета/… Държавна пара!

– Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене… – из „Разни хора, разни идеали” на Щастливеца – Алеко Константинов.

Така за мнозина стана ясно с какви пари не само Костадинов, но вероятно и други „възрожденци”, са пътували де из родната ни Татковина, де из онази лоша чужбина.

Във връзка с настоящото, считам за уместно да уведомя, че познавам лично кандидата за кмет на град София, издигнат от тази политическа партия.

Не зная колко дълго е служил във Военно-въздушните сили на Народна Република България и/или Република България.

Дано е било достатъчно…

Определено, от това, което лично видях, чух и се убедих от края на 2016 г. до април, 2017 г., е, че не е до партията, а до хората.

Всичко е до хората!

Сега, вярвам, че и тази кампания на ПП „Възраждане” се води не с чисти хора, а с „чисти” парици, предвид факта, че – според мълвата – за предишните избори са похарчили само 150 /сто и петдесет/ хиляди лева.

Колко ли са заделили за кметските избори през 2019 г. ще стане ясно от следващия им отчет пред Сметната палата, ако интернет страницата проработи.

Малцина обаче си дават сметка, че реалната плата на политическите амбиции на „възрожденците” не е с парите, от които се „отказаха” или който „дариха” за инвитро процедури…

…И, ако предишната изборна кампания /за Европейски парламент/ я платиха с доверието на избирателите си, то сега с какво плащат за тази?…

С неродените деца на България ли?!?

Защото много от хората, които гласуваха за ПП „Възраждане, искат да знаят къде е всяка една стотинка от „отказаната“ субсидия!!!

Хиподилецът блед /Глас Народен/ и той за субсидийка жЪден, поне беше

ЧЕСТЕН!!!

„Възрожденският връх” обаче беше покорен не от кой да е, а от самия лидер на ПП „Възраждане” – Костадин Костадинов.

Видно от публикация в news.bg, въз основа на публикация във Фейсбук от личната страницата на лидерът /Der Übermensch-ът (свръхчовекът)/ на ПП „Възраждане”, се оказа, че същият е кандидат за кмет на град Варна, но!!!…

като независим, чиято независимост е подкрепена от Българската социалистическа партия.

Е, да!… ден-два по-късно Столетницата, след лек вътрешнопартиен скандал, му показа червен картон, издигайки свой кандидат за кмет във Варна, но картинката е достатъчно красноречива.

Същата по мое мнение и мое виждане – лично и субективно,– колкото и да се опитавах да се самоцензурирам в изказа си, реших да я обрисувам в стил парламентарен цинизъм, т.е. щом не се дарява „отказаната” субсидия за инвитро, да бъде осребрена инвиво:

Е, те такава политическа проституция за бюджета на морската столица от над 497 /четиристотин деветдесет и седем/ милиона лева е уникална дори и за географските ширини на тези тъмни, тъмни Балкани – лидер на политическа партия се явява като независим кандидат, който е подкрепен от друга политическа партия – различна от тази, която представлява.

Уникално!

Поразително!

Политическа шаврантийщина от такава класа е нещо, което вероятно се появява веднъж на… 1 000 /хиляда/ години, и искрено се надявам това поколение да бъде последното, което да има удоволствието да се наслаждава” на такива депородисти кандидат-политици.

Последното ми напомни за един коментар, който бях чел преди години:

„Те са млади, красиви, правят всичко и са готови на всичко, за да пробият…“

Доколко са актуални тези думи и за българските политици, всеки сам следва да си прецени, предвид че тази думи касаеха цяло ново поколение… порно актриси.

Бъдещите се учат от настоящите, а днешните от предишните.

Въпросите Как възпитават, какво научават, как прилагат знанията и отхвърлят ли низостта – за мен – вече не са открити.

Преди години някой тръбеше, че има нужда от нов морал в политиката, за да се стигне до мига, в който Радан Кънев ще се обърне в ефир към действуващ Министър-председател на Република България с думите „Бай х*й“, което считам за самоопозоряване, като по учебник.

Няма ли морал, няма смисъл да се говори ни за нов, ни за стар, такъв.

Моралът е един!

Остава въпросът, за кого да се гласува на кметските избори не само в град София, а навсякъде.

За някои отговорът ще бъде старата схема – за който дава повече пари – на калпак по 50 лв.

Така или инак от онзи, който си продава гласа, имат необходимост само по време на избори, а после пак му дават същата мизерия…

И тъй, в кръга на шегата, който си продава гласа, не разбирам какво му пречи да вземе едни пари и пак да гласува, както иска, а не както му се казва или за когото му се плаща.

Така – по народно му: вземи му парите и му покажи пътя – хем законът ще бъде спазен, хем склоняващият към престъпление ще бъде наказан, което правно не е издържано, но житейски звучи добре…

…и след тънката усмивка:

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Сред кандидатите за кмет в София не откривам личност – моя преценка – и моят вот е ясен,– когато няма за кого да се гласува, следва невалидна бюлетина!

Иначе, политиците ни може и по футболистите от националния ни отбор по футбол да ги познае човек – онези, които продължават химна да не знаят, а уж в тима само достойните били, де било въпрос на чест Родината да представляваш, да се бориш неуморно, да губиш достойно и да побеждаваш скромно на зеления килим…

…и заради всеки един – от тези 11 /единадесет/– цял народ да се гордее!

Всичко гореизложено са мои – лични и субективни – мнения и виждания. На който не му допада гореизложеното, може сам да си прецени дали не е поредният политик или кандидат за такъв – безследно изчезнал между думите и делата си.

Автор: адв. Николай Лалев

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече