сряда, септември 18, 2019

Как да повлияем на вкуса на детето (така че да няма потребност от нездравословни храни)

Да откажеш на малко дете сладолед, шоколад или зрънчо, все едно да се опиташ да вразумиш Кинг Конг на кокаин. Късно е за превъзпитание, малкото вече познава вкусовете и не може да се излъже.

Нищо, че храната е неподходяща или вредна и детето се е закръглило застрашително. Но има и деца, които се хранят сравнително здравословно и не проявяват патологичен интерес към „неправилните“ храни. Кой и как определя вкуса на детето?

Родителите определят вкуса на детето, предавайки му своите гени и осигурявайки съответната храна. Най-важна е ролята на майката, защото тя основно се грижи за детето, а и оформянето на детския вкус започва още по време на бременността. Детето в утробата „плува“ в амниотична течност, от която поглъща малки количества. А нейният състав зависи и от храната, която употребява майката. Така то е програмирано какви храни ще предпочита по-късно.

Следващата стъпка към оформянето на вкуса е кърмата. Знае се, че храната на майката дава отражение върху кърмата, в нея могат да се доловят миризми на ванилия, чесън, алкохол и др. Или както се казва, каквото яде кърмачката, това яде и бебето. Хранителните навици се оформят около първата годинка. Ако на детето му се предлагат сладки, тестени храни и шоколад, то ще свикне с тях и ще си ги търси. Но ако не познава вкуса им, ще посяга към плодовете. Ако му се предлагат.

Децата се раждат с вроден инстинкт за самосъхранение, който им подсказва какво и колко да ядат. Затова изплюват горчивата храна (горчивото се свързва с отрова), а сладкото приемат с удоволствие. Но под натиска на родителите и околната среда този инстинкт се потиска, а вкусовете се променят.

Ето и основните грешки, които се допускат:

Контролиращата майка не се съобразява с желанието на детето за храна. Определената порция трябва да се изяде и толкоз. Ние винаги ли се храним в 12 часа с 205 грама храна? Насилственото хранене разрушава веригата глад-ядене-засищане и мозъкът не получава реални сигнали за нуждите от храна на детето.  

Така то преяжда системно или става злоядо, намразвайки храната. Ако детето получава храна само когато е гладно, проблеми със здравето и килограмите няма да има. Защото именно гладът е най-мощният сигнал, че детето има нужда от храна. А той лесно се потиска от една бисквита например, постоянно похапвайки разни неща между храненията, детето губи апетит за основното ядене.

Често майката не се съобразява с нуждите на детето. А те са индивидуални, на едно дете може да са достатъчни 200 мл. мляко, на друго 160. Стомахът притежава обемни рецептори, и когато той се препълва са необходими все по-големи количества, за да се засити.

Храната се усвоява пълноценно само когато се приема с апетит и удоволствие. Храносмилателните сокове и ензими се повишават от вида на храната, мириса, настроението. Нашенската практика „една лъжичка за мама, една за баба“ и по-съвременния вариант хранене с телефон или таблет води до механично хранене с малко ползи.

„Лесното“ хранене с готови храни от магазина или от топлата витрина означава много консерванти и десетки други добавки, които усилват вкусовите възприятия. Затова, за радост на търговците, те се продават лесно, детето иска още и още. Същото става и със сладкишите и шоколада. Към тях има дори пристрастяване.

Най-добрата храна е тази, приготвена вкъщи. Ако на детето не се предлагат нездравословни храни от най-ранна възраст, то няма да има интерес към тях.

Източник: Edna.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече