вторник, януари 21, 2020

Как другите хора да не ни влияят негативно?

Все повече хора споделят, че изпитват затруднение да намаляват влиянието на околните върху себе си и своя свят. Темата за контрола над емоциите и емоционалната интелигентност е важна, тъй като прекарваме дните си сред другите. Днес ще поговорим за една наистина трудна стратегия за комуникация, основаваща се на силата на волята ни. Целта е да намалим усещането, че ни влияят отвън без да можем да откликнем подобаващо. Този подход за взаимодействие поставя в центъра нас и ни учи, че винаги имаме избор.

Балансирането на емоциите е лична задача

Макар да е изкушаващо да мислим, че другите ни влияят, от психологическа гледна точка, ние позволяваме те да имат влияние върху нас. Една от сложните задачи пред психолозите е да научат хората да бъдат автономни и независими. В някаква степен разбираме това, тъй като го предаваме го на децата си с възпитанието.

Всеки носи отговорност за собствените си чувства,
 мисли и поведение.

Защо го забравяме когато става дума за нашия живот като възрастни? Колко често се чувате да казвате, че другите ви ядосват? Истината е доста сурова и несправедлива – никой не ни кара да се ядосваме. Сами избираме да реагираме с определена емоция. Колкото по-незряла е емоцията ни, колкото по-неефективни са  уменията ни за справяне със стрес, толкова повече ще усещаме, че другите имат влияние върху нас.

Какво можем да научим от тази ситуация?

Тази ситуация има две страни. Първо, учи ни, че имаме нужда да бъдем по-смели и решителни по отношение на другите. Второ, дава ни яснотата, че винаги сме в състояние да трансформираме реакцията си. Ще се наложи обаче да преразгледаме начина, по който приемаме ситуацията.

Казано иначе, ние сме в състояние напълно сами да преживяваме емоционално реалността си така, както искаме и можем. Нелека задача е да овладяваме емоциите си, особено за експресивните хора. Отнема време и усилия да трансформираме стимулите отвън по начин, по който да не се чувстваме застрашени, наскърбени, обидени или наранени. Ако няма натиск или заплаха отвън, ще можем да намалим отрицателните си преживявания. Така можем вече да изградим други, по-позитивни реакции.

Истината е, че не е толкова трудно да намалим влиянието на емоциите си в дадена ситуация. Вярно е, че не носим отговорност за възникването на чувствата ни. Те са донякъде биологично обусловени и възникват спонтанно. В този смисъл, нашите емоции са наши. Те разказват на нас как живеем. Ако не се чувстваме добре – използваме тях като котва, като опора за промяна. Не променяме точно чувствата си, а реакциите и поведението. Пак се връщам на аналогията с децата – разбираме света на малките през това как се чувстват, нали? Децата имат право на всякакви емоции, но не и на всякакво поведение. Всеки родител иска детето му да бъде добре, щастливо и обичано. А кой да поиска същото за вас? Кой да се погрижи да ви го даде?

Никой няма да направи живота ви такъв,
какъвто го искате

Тази задача е ваша. Не губете фокуса си кой какво говори или прави, повтаряйте си “Голяма работа, казал – казал. Това не съм аз, това отразява него/нея и не – мен”. Лекотата да дишате без бремето на чуждото одобрение дава крила да помечтаете и да се радвате на своя живот.

Спокойният човек в ежедневието си преживява по-малко наситени емоции, повече дифузно положително настроение и се стреми да прави каквото трябва. Да преживяваш излишно е уморително и обезсърчително. Да “пуснеш” мислите, които те нараняват, е плашещо в някаква степен, защото често не знаем с какво да запълним главите си когато не анализираме какво другите мислят за нас. От друга страна, когато „лепкавите“ мисли си отидат, остава простор и усещане за лекота, за освобождаване.

Чуждото мнение няма никакво значение

Когато моделираме поведението си има значение какво другите казват за нас. Но в степента, в която ние допуснем да има значение. Да се тревожим непрекъснато за чуждите мисли и чувства неминуемо води до пренебрегване на собствените. Кой ще помисли за вас ако не вие самите?

Уменията да изолираш личността си по здравословен начин, да имаш контрол над вътрешните си състояния и да се чувстваш свободен да не се съобразяваш с другите, се градят цял живот. Но отправната точка си остава да сложим край на излишните терзания. Другите няма да се променят. Остава ни единствено да променим начина, по който гледаме на тях. Как реагираме на техните думи и поведения. Да, няма да спрем да се ядосваме завинаги, това е сигурно! Но със сигурност ще се почувстваме много по-добре в дългосрочен план ако намалим гневните си изблици, нали?

Ето ви една малка максима, която използвам и аз самата в трудни моменти. Можете да я сложите пред себе си така, че да си припомняте всеки ден какво се иска от вас:

Пусни. Бъди свободен. Бъди щастлив

Пуснете онази мисъл, която ви тормози, кажете си “Голяма работа” и осъзнайте как ви олеква. Мисля, че това е най-трудната задача – да кажем „не е голяма работа“. Защото сме свикнали да реагираме, да откликваме, да се напасваме към другите. Не се замисляме, че ние можем да зададем ново темпо, нов стил на комуникация. Ако не реагираме по стария начин може с времето дори отсрещната страна да се промени в някаква степен.

На този принцип залагам независимо дали обучавам хората в лидерство, в родителство или в партньорски отношения. Там, където има други хора, винаги ще се налага да балансираме между тях и себе си. Понякога е по-лесно, понякога другата страна е достатъчно сговорчива и отстъпчива. Понякога обаче усещаме, че каквото и да правим, няма да се променят нещата. И тогава ли нямаме избор?

Нова гледна точка, нов живот

Емоциите имат своето място в нашия живот, но не следва да им отреждаме централна роля. В сърцевината на съществуването ви сте вие, а вие не сте САМО емоции. Изтъкани сте още от мисли, страхове, мечти, сънища, копнежи, тяло. Понякога наистина е трудно да продължим напред когато емоциите ни претоварват. Особено, когато няма изгледи нещо да се промени. Налага се някак да приемем, да свикнем и да продължим да живеем, нали?

Когато махнем настрана болезнените емоции често разбираме, че чуждото мнение няма никакво значение до мига, в който не позволим това да се случи.  Ако помним, че в крайна сметка нашият живот наистина е наш, то тогава няма да е чак толкова трудно да не позволяваме на околните да ни влияят. Те едва ли ще спрат да внасят конфликти в деня ни. Не е и наша работа да внушаваме кой какво трябва да прави. Много по-добре е когато успяваме да мислим как ние сами да подобрим живота си и отношенията с конфликтния човек. А първата крачка е да се научим да се справяме с емоциите си и да не позволяваме на околните да ни влияят. Знам, че е трудно, но пък с времето се научаваме да поставяме на една плоскост и себе си, и другите. За важните неща винаги намираме време и сили, нали?

Бъди си важен, обърни внимание и на себе си.

Юлика Новкова, Ph.D.
Бизнес психолог & Организационен консултант
https://julspsychology.com

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече