вторник, юни 18, 2019

Кратка история на шпионския софтуер

Шпионският софтуер бързо се превърна в едно от най-опасните и вредни явления в съвременната технологична история. Без да се преувеличава може да се каже, че ако имате Интернет връзка, значи сте застрашени от шпионски софтуер.

За първи път английското наименование на такъв тип програми (“spyware”) е използвано на 16 октомври 1996 г., в саркастична статия за бизнес стратегиите на гиганта „Майкрософт”. До 1999 г. обаче думата е синоним на шпионска екипировка, като микрофони или миниатюрни камери. Едва по-късно през същата година в прес-съобщение на антивирусната компания „Zone Labs” терминът носи това значение, което и днес. 

През 2000 г. Стив Гибсън представя „OptOut” – първата програма за премахване на шпионски софтуер. Той я пуска на пазара на много атрактивна цена, но е изправен пред смазващата конкуренция на компанията “Lavasoft”, която в средата на годината представя безплатната си програма срещу шпиони, която освен това е способна да извършва много повече неща от “OptOut”. Гибсън напуска надпреварата и спира развитието на продукта си. Независимо от това, “OptOut” е пионер в анти-шпионските програми.

Нужно е да се изтъкне, че терминът „шпионски софтуер” предизвиква малко объркване. Въпреки че употребата му се отнася за програми, изпращащи информация за потребители на определни лица, не всички шпионски програми действат така. Много компании предпочитат термина „зловреден софтуер” (malware), за да бъде ясно, че става дума за опасен за компютрите софтуер. 

Понастоящем компютрите, работещи под операционната програма Уиндоус са основната цел на шпионските програми. В списъка на най-известните от тях влизат софтуерни продукти като Xupiter, Gator, XXXDial, DirectRevenue, Euniverse, CoolWebSearch, 180 Solutions, Bonzi Buddy and Cydoor. До момента не са регистрирани случаи на проникване на шпионски програми на компютри, работещи например под Linux.

Проучване на America Online и Националната асоциация за компютърна сигурност от октомври 2004 г. показва, че на 80% от всички интернет-потребители се е случвало да откриват шпионски програми на компютрите си. 95% от тях заявяват, че не са ги инсталирали умишлено. 

Шпионският софтуер формално не може да бъде определен като вирус, защото не се възпроизвежда. В резултат на това той остава скрит за антивирусните програми. Нещо повече, при инсталиране на програма, съдържаща шпионски софтуер, потребителите често не четат електронните споразумения, или ако ги четат, те са изпъстрени с юридически термини. Естествено потребителите не звънят на адвокатите си, когато свалят или инсталират програми. 

За да определим какво точно е шпионски софтуер, може да цитираме Дик Хейзъледжър, автор на подробен списък с такива продукти. „Шпионска програма е тази, която без да знае потребителя, следи действията му в Интернет и изпраща информацията (отново без знанието му) на компютър, определен от производителя на програмата. По този начин може да се събере подробен профил на потребителя, без негово знание или одобрение, които да бъдат използвани за комерсиални или други цели. По този начин се използват неправомерно ресурсите и интернет-връзката на потребителя, да не говорим за нарушаването на личната му свобода с изготвянето на негов профил. 

Американският щат Юта вече обяви пакет от мерки за борба с шпионските програми. Подобна мярка подготвя и Конгреса. 

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече