сряда, април 1, 2020

КЗП обяви, че няма двойни стандарти при храните

Ново изследване обаче показва разминавания в състава на консервирани зеленчуци, млечни продукти и шоколад

Значителни различия в хранителните показатели на консервирани грах и царевица, производство на френска компания, в търговската мрежа у нас и тази в Европа, откри изследване на Комисията за защита на потребителите и Агенцията по безопасност на храните.

При граха, продаван в България, наситените мазнини са с 60% по-малко (от 0.37 на 0.18 гр.), по-малко са и протеините, а захарите са с 50% повече. Това обаче е отбелязано в етикета. При царевицата въглехидратите са с около 90% повече, а протеините – с около 40% по-малко, като всичко също е описано правилно в етикета.

Проучването обхваща 11 продукта, закупени в 5 държави Португалия, Испания, Германия, Гърция и Унгария и България. Експерти са сравнявали информацията върху етикетите и са извършили лабораторно изследване на няколко показатели: мазнини, наситени мазнини, протеини, въглехидрати, захари, хлориди (сол), енергийната стойност на храните, съдържание на етилов алкохол, висши алкохоли (при спиртните напитки), санитарна микробиология (при млечни продукти).

За 4 от продуктите – масло, шоколад, шоколадови бонбони и риба тон, също са открити разминавания. Продаваните в България бонбони „Линд“ са с 15% повече протеини, което би могло да се дължи на наличие на повече сухо мляко за сметка на какаото. Шоколадът „Милка“ пък е с намалено съдържание на протеини. Масло „Президент“ на българския пазар е с 200% повече въглехидрати. Риба тон на „Рио маре“ пък е с 20% по-малко сол в сравнение със същия продукт в Западна Европа.

При останалите 5 продукта – зехтин, спагети и три вида алкохол (водка „Абсолют“, уиски „Джони Уокър“ и джин „Бифийтър“) не са установени различия.

Проучването за установяване на двоен стандарт в 11-те продукта е финансирано от европейска програма и министерството на икономиката и е на стойност 169 000 евро. Изследванията на храните са извършени в русенска лаборатория.

Първо подобно изследване бе направено през 2017 г., но сред 31 артикула, и тогава се установи, че половината от тях се продават по-евтино в Германия и Австрия, а при 20% има разлики в състава.

„Оказа се, че изобщо не е проста задача да се намерят два напълно еднакви продукта на българския пазар и на този в избраните за сравнението други страни-членки на ЕС“, обясни сега д-р Сергей Иванов защо този път са изследвани едва 5 продукта.

Според Комисията за защита на потребителите резултатите показват, че храните на българския пазар са безопасни и не отстъпват по качество на западните им аналози.

„Първият най-важен извод е, че по линия безопасност на храните и напитките няма никакво съмнение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на ЕС, е безопасно съгласно въведените стандарти. На второ място, също толкова важно по значение, виждаме, че понятието „двоен стандарт“ придобива малко по-различна окраска, ако изобщо можем да говорим за такъв. Най-малкото става ясно, че такъв няма по оста Изток-Запад“, коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

Измерени в грамове разминаванията в хранителния състав на изследваните продукти не са съществени, а и всичко е описано в етикета, отбеляза д-р Сергей Иванов. Според него различията в консервирания грах и царевицата може да са породени от различните сортове и различните географски район, в които те се отглеждат. Затова д-р Иванов препоръчва на етикетите да се отбелязват държавата на произход на растенията и сортът на растителния вид.

„Да се въведе дефиниция в законодателството на понятието „съществена разлика“ и да се сложат граници, ако трябва по продуктови групи“, предлага шефът на КЗП. „Когато се установи съществена разлика, това категорично да бъде признато за нелоялна търговска практика и нарушителят, да бъде санкциониран. Ако обаче производителят желае да запази различието поради вкусови предпочитания, например, което също е доста субективна категория, той трябва да отбележи това върху опаковката, да регистрира друга търговска марка на продукта или да го представи като разновидност“, обясни Маргаритов.

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече