неделя, юли 21, 2019

Не всички обичат Доган

Ако столичният кмет Бойко Борисов е всеобщ любимец, то сякаш Ахмед Доган е неговият антипод. Иван Костов бе нарекъл ДПС „проклятието на българската политика“. Всъщност, такова е и мнението на повечето хора в страната. Не всички обичат Доган, а мнозина откровено го мразят.

Любимата фраза на Сокола е, че е неговата партия трябва да разширява своята география. Окончателните данни за изборите са потвърдение на тези му думи и намерения – техните избраните кметове са с един път и половина повече от тези на социалистите. Превръща ли се Движението в първа политическа сила в България?

Според окончателните данни на ЦИКМИ на първия тур на местните избори ДПС има избрани 30 кмета на общини в цялата страна. Като самостоятелни партийни кандидатури са избрани 20 на БСП, трима – на ГЕРБ, и двама – на НДСВ, а по един са от БЗНС „Александър Стамболийски“ и партия „Граждански съюз за нова България“.

По-друг начин казано съотношението ДПС към БСП е 3 към 2. А ДПС към ГЕРБ 10 към 1? Кой тогава, а и сега е Номер 1?

Изявлението на Доган през пролетта, че не е готов да е лидер на първата политическа сила в страната беше достатъчно ясно. И за състоянието на нещата и за намеренията на лидера на Движението. Тогава на изборите за евродепутати ДПС достигна своя връх. Поне досега. А какво следва?

Следва това, което казва партийният лидер, че трябва да се разшири географията на Движението и да се разчупи нейната „етническа и религиозна полукапсулованост“. Т.е. избирателите да престанат да гледат на ДПС като на партия на българските турци или мюсюлмани. Преди това да се случи, то не може да стане никаква първа сила, колкото и малко гласоподаватели да гласуват за другите партии.

Случващото се на тези избори обаче показва за сетен път една друга тенденция. Досегашният успех на ДПС, които създават впечатление, че печелят всички избори, дразни всички останали. Този антагонизъм, не само че вече роди Атака, но и е на път да въздейства на всички останали партии. Да ги промени в посока анти-ДПС. Това искат от тях избирателите. Всеки, който е посмял да направи някаква коалиция с ДПС, си е навличал гнева на избирателите и бързо бива наказван за това. НДСВ, а и БСП са пример за това.

На тези избори за първи път се случи така, че Движението получи неочакван удар. В родопската община Ардино, където не кой да е, а именно бившият ДПС министър Мехмед Дикме реши да играе собствена политическа игра. Неговата кандидатура за кмет бе издигната там от Новото време и имаше всички шансове за успех заради личната популярност на Дикме. Той бе два мандата кмет на родопския град преди да стане министър. Дикме съобщи, че е напуснал ДПС и че ще се кандидатира за кмет на Ардино на предстоящите местни избори. В началото на септември ДПС също обяви своята номинацията за Ардино – на кмета на село Млечино Ресми Мурад.

„ДПС не може да бъде на една личност. Партията се нуждае от вътрешен коректив и опозиция. Налагането на авторитарен режим, на диктатура, използването на заплахи за един кандидат или по определен начин да се управлява общината, не мисля, че е най-правилно“, каза тогава бившият земеделски министър. „Позволявам си от време на време да казвам неща, които всички знаят, но ги е страх да ги кажат в публичното пространство. От мен няма да чуете нито една лоша дума за ДПС“, каза още той.

Случилото се на изборите в неделя е ясно на всички.

„Ще поискаме касиране на изборите в община Ардино. Ресми Мурад спечели изборите благодарение на докараните хиляди гласове от съседна Турция“, заяви Дикме. Той изброи множество нарушения по време на изборния ден, като посочи, че 40% от гласувалите са били с придружител. Другото явно нарушение е поставянето в бюлетините на точка в поле номер 5 – на ДПС. 

Депутатът от ДПС и заместник-председател на парламента Юнал Лютфи коментира напрежението около изборите в Ардино с думите, че това е община, която винаги е била управлявана от ДПС и явно това ще продължи като тенденция. Той отхвърли обвиненията за „изборен туризъм“ и каза, че е направил справка в Гранична полиция за пристигналите автобуси от Турция.

„Техният брой в края на тази седмица е същият както всяка друга“, каза Лютви и обясни, че може и да има граждани, които да работят в Турция, но да имат право на глас тук, в страната си. Според Юнал Лютви вотът на пристигащите от Турция не е решаващият в община Ардино.

Случилото се в малката родопска община е показателно в няколко отношения. Първо ни показва, че Движението няма намерение да отстъпва и педя от вече заетата територия. Промяна на „географията“ означава разширение на влиянието, а не стеснение. ДПС няма да се церемони с никой решил да се бърка във задния й двор, пък бил той и даже техен бивш активист. Напротив – спрямо него ще се вземат жестоки мерки, като за назидание.

Второто показателно нещо е по-интересно. То е, че наистина не всички обичат Доган, дори и измежду турскоговорящото малцинство в България. А докога ще гласуват само за ДПС, вече е друг въпрос.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече