понеделник, август 19, 2019

Новина за новините или информация за дезинформацията

Какво е това новина? Съществително в женски род, което според Wikipedia значи информация, акцентираща върху настоящи събития, предавана чрез печат, телевизионни и радио излъчвания,интернет, както и изказвания споделяни по вербален път, насочени към някого или към масовата аудитория.

Медиите публикуват новини за своите потребители, тоест за народа. За да извършат своето предначначение по дефиниция, информацията, която се предлага на заинтересованите, трябва да е напълно безпристрастна и коректно отразена….

Или пък не? Никъде в дефиницията не пише подобни неща. И все пак, за да изгради и задържи доверието на своите ползватели, един новинарски сайт например, трябва да ги убеди в своите професионални способности и безпристрастна гледна точка.

Има медии обаче, които трупат аудитория, заради това, че подават грешна и скандална информация.

Според значението на думата медия, отново в Уикипедия (синоним на фразата Средство за масова информация), Журналистиката има за цел да съобщава и предава новините, а също така да изразява и отразява гледни точки и мнения.

Добре, явно щом дефиниционно няма как, то със сигурност и фактически няма да се получи безпристрастност. Не бива да забравяме и, че масмедиите са собственост на определени лица, които също имат своите уклони, интереси и предпочитания за нещата и събитията. Или накратко, те са бизнес като всеки друг. 

Някои истински новини за фалшивите новини

Възходът на фалшивите новини е една от забележителните истории за растеж през последните години. Само преди няколко години самата фраза беше безсмислена дори. Днес, според ново проучване на Pew Research Center, американците го оценяват като по-голям проблем от расизма, изменението на климата или тероризма.

В България управляващите най-вероятно дори не са се сетили за такъв проблем. Та те контролират медиите, респективно изтичащата от там информация ще бъде богоугодна. Оу, имах предвид угодна на силните на деня!

В своето проучване Pew счита, че американците имат дълбоко различни мнения за фейк нюз и различни мнения за това, което предполага, че акцентът върху дезинформацията всъщност може да доведе до по-малко информираност като цяло. По-лошото от това да накараме хората да повярват на фалшиви новини, е че фалшивите новини затрудняват самите хора да видят истината.

За какво биха могли да се ползват фалшивите новини? Дезинформация, политическа изгода, средство за контрол, дори тероризъм.  

Не съществуват достоверни доказателства, че излагането на фалшиви новини е променило изхода на изборите в САЩ през 2016 година, но много хора вярват че е възможно да е било точно така.

Един от най-големите рискове, често приписвани на сегашната медийна среда, се крие в публиката, която може да избира и избира новините, споделящи тяхното мнение. Така хората стават все по-силни, откъсвайки се от информация, която не им харесва или противоречи на техните предпочитания.

Решенията на обществото са изпълнени с противоречия. Повече от половината респонденти казват, че журналистите носят най-голямата отговорност за решаването на проблема, но все пак осем от десет казват, че ограничения за свободата на словото са необходими. Нещо повече, почти 2/3 от хората казват, че политическите разделения са голямо предизвикателство за справяне с измислените новини.

До тук дори не споменахме за ролята на социалните медии в този голям проблем. Според някои, комбинацията между човешки преглед и експертиза, и машинно обучение на изкуствен интелект, може би е верният път за справяне с фалшивите новини.

Ето какви са проблемите с реалните новини

Забравете фалшивите новини! Истинските са още по-голям проблем.

Журналистът и писател Rob Wijnberg дава следната дефиниция за новини:

Новините са всичко за сензационни, изключителни, негативни и текущи събития.

И тези пет думи обхващат точно казуса с новините. Да започнем със сензацията: новината обикновено е шокираща, скандална или достатъчно ужасяваща, за да предизвика коментар. Често се върти около това, което е най-видимо – може да се каже дори експлозивно. Ето защо терористичните атаки често са новини, казва журналистът на Гардиън Йорис Луендейк, но окупациите на чужди земи не са. Атаките са шокиращи, видими събития, окупацията е много по-безинтересна.

Изображение: Matt Wuerker/Източник: politico.com

Разширявайки тази идея, новината също се върти около изключенията. Докато сме заобиколени от милиони и милиони обичащи мира, спазването на законите, борбата с омразата, единството и т.н., са достатъчни само няколко джихадисти, за да поддържат новините интересни….

Това не само изкривява нашето виждане за другите човешки същества, но и ни прави слепи за влиятелните, които изобщо не са изключителни.

Ето защо не разбираме за много важни и интересни неща, а тези за които научаваме, са поднесени така, че да променят нашето мнение и нагласа в някаква определена посока.

Най-добрата новина е възможно най-лошата

Това вече го разбрахме. Новината, почти без изключение, е отрицателна. „Ако кърви, това води“ (“If it bleeds, it leads” – на английски дори се римува), е популярна журналистическа фраза. С други думи: добрата новина не е новина! Хората, които поддържат новините, мислят, че светът става все по-опасен – макар в действителност да е вярно обратното. Нещо повече, новините постоянно ни дават усещането, че на хората не може да се вярва: те извършват измама, те са корумпирани, крадат един от друг, те се взривяват. Реалността е, че огромното мнозинство от хората са добри и искат да правят правилните неща. Но това не е новина, нали?

Новината, също така, е обсебена от последните новости. Почти всичко това трябва да е нещо, което току-що се е случило. Най-новото нещо по дефиниция не е това с най-силното влияние. Всичко в света има история. И тази история в голяма степен определя защо се случва нещо. Тъй като новините обикновено държат окото си широко отворено само за днешните събития, това ни заслепява в дългосрочен план, както за миналото, така и за бъдещето.

Новините трябва да имат кука, да привлекат моментално интереса на мнозинството. Трябва да използват журналистически жаргон, трябва да има причина да се споделят точно сега, а не по-късно. А когато има много изисквания (в полза на печалбата – медиите работят за пари, не толкова в полза на истината), то от това страда самата новина. Тя се трансформира. Често губи своето истинско лице, своята безпристрастност и фактологична коректност.

Когато съберем всичко накуп, това означава, че новината всъщност не успява да изпълни най-голямото си обещание: да ни каже какво се случва по света и у нас. Хората, които следват новините, най-вече знаят какво не се случва. Представя ни се света като безкраен низ от сензационни, необичайни, ужасни, бързо забравени събития. За разлика от фалшивите новини, които са подвеждащи, защото са просто неверни, истинските новини ни заблуждават по един по-фин и фундаментален начин. Това ни дава дълбоко изкривено мнение за вероятността, историята, напредъка, развитието и значението. 

Чували ли сте фразата: „Ако не четете новините, сте неинформиран. Ако ги четете – сте дезинформиран?“

Новини в полза на читателите. Как?

Може би трябва да се опитваме да разкажем точно тези истории, които не са новини, но въпреки това са достойни за новини. Нашата крайна цел би могла да бъде: да заменим сензационното с основополагащото и скорошното с релевантното.

Няма да е лесно, разбира се. Един от ключовите навици, с който трябва да се преборим, е традиционната пречка на журналиста за уместност и своевременност. Има някакво негласно споразумение между журналистите за това какво точно представлява най-важната „тема на деня” – и това негласно споразумение е тясно свързано с факта, че самите журналисти са изключително тежки (трудни) новинарски потребители.

Тяхната собствена прекомерна консумация на новини предразполага журналистите да вярват, че това, което се случва в света в този момент и най-важната история, която може да се разкаже сега, е всичко, което големите медии отразяват. Това го прави един съвсем лесен, логичен и сигурен избор.

За да се сложи край на този порочен кръг, трябва самите журналисти и кореспонденти сериозно да намалят собственото си потребление на новини. И най-важното – да потърсят вдъхновението и истината другаде, а не в старите вестници, популярните новинарски сайтове на големи медийни групи и телевизионни канали. Може би някъде на улицата, в книгите и задавайки постоянни въпроси на самите потребители, един от които би бил: „Кое е най-интересното и значимо нещо на което попадате всеки ден по време на работа или в живота си, но почти никога не го виждате отразено в масмедиите?

Автор: Славчо Панов

2 Коментара
  1. Attila казва

    Много добре написана статия! Поздравления за автора!

  2. Славчо Панов казва

    Много благодаря!

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече