петък, май 29, 2020

Писмо до децата, които гледат сутрин в 8

Знаете ли защо, мили деца, някои сеят страх, а други вдъхват надежда? Защото в общества на уплашени до смърт хора, паникьосани майки и татковци, в отсъствието на трезва, мъдра и честна мисъл, започват да изплуват фалшивите герои, ловките престъпници, гангстерите, лъжците

Мили деца,

Брифингът на генерал Мутафчийски на 27 април, точно в осем часа сутринта, включваше информация в самото начало, както почти всеки ден, и за заразени дечица. Седем случая, каза той. И обяви годините – момчета на шест, осем и 15 години. Момиче на годинка. Генерал Мутафчийски, мъж на 55 години, съобщава тази информация – надяваме се несъзнателно – хвърляйки страх, че да може медийният вятър добре да го разпръсне. От онези тънко поднесени и чинно оформени за конкретна цел данни, нарушаващи мисловния простор на родителите. Защото спокоен простор не може, ала страх може.

Мили деца,

Като баща ще ви кажа – мъжете във вашето детство не бива да всяват страх, не бива да гасят живота, не бива да плашат с неказани думи. Още по-малко лекарите и военните.

Мили деца,

Като вече пораснало дете ще ви кажа – мъжете във вашето детство са останалите мъже, които вдъхват увереност, смелост, спокойствие.

Мили деца,

Ние, по-големите от вас, вашите родители, приятелите на вашите родители, дядовците, бабите, лелите, чичковците, полицаите, лекарите, учителите, ние сме тук, за да се ГРИЖИМ за вас не като товарим дните ви с ГРИЖИ. Ние се ГРИЖИМ за вас като се справяме с ГРИЖИТЕ. Ние не пълним главичките ви с ГРИЖИ, ние пълним главичките ви със СПОКОЙСТВИЕ и ВЯРА.

Това е мъдрото и отговорно отношение към вас, към децата, които утре ще станат големи и трябва да научат на това своите деца.

Защото вие сте нашите деца днес и ние мислим за вашето утре.

Мили деца,

Всяването на страх не е мъдро, биха казали зрелите хора, нито честно към вас, както бихте казали вие.

Знаете ли, мили деца, телевизията е била проводник, предавала е и други тежки ситуации, било то локални трагедии, било то световни войни. Нека ви разкажа за един такъв случай от времето, когато аз бях не толкова голям.

Сигурно мнозина от вас са искали да станат космонавти, така както аз, така както моите връстници. Космосът беше една от темите на моето детство. Ние конструирахме космически кораби, понякога от картон, понякога от всевъзможни други неща, които ни бяха под ръка. Всички дечица по света правеха това.

Един ден, на 28 януари 1986 година, пилотиран космически кораб, който рисувахме и на чиято самолетоподобна форма се възхищавахме, се взриви в небето. След само 73 секунди полет. Милиони деца в Америка наблюдаваха на живо по телевизията това – на борда имаше седем души, един от които учител. Всички загинаха.

Помолете вашите родители да ви пуснат видеозапис със совалката „Чалънджър”.

И знаете ли какво се случи след това, мили деца? По телевизията не се появи чичко, който да каже колко страшно е това. Появи се чичко, който обясни честно и спокойно на децата какво се е случило, защо се е случило и защо продължаваме още по-уверено напред. Въпреки случилото се.

Няколко часа след трагедията президентът Роналд Рейгън направи обръщение към нацията. Мили деца, гледал съм това обръщение десетки пъти и винаги плача. Аз съм мъж на 43 години и винаги плача. Знаете ли защо? Защото Рейгън говори на вас, на децата.

Да сте чули генерал Мутафчийски веднъж да се е обърнал към децата? Веднъж? Един път само? Мили деца, някой от Щаба да е говорил на вас? На вас, мили деца? Да ви е обяснил защо носите маски? Защо не трябва да носите маски, ако сте мънички? Защо не виждате приятелчетата си? Защо не може да отидете на малката си вила на село, за да потичате на воля? Защо обвиняват мама и татко в нарушители и гуляйджии?

Точно в пет следобед, няколко часа след взрива на совалката, Рейгън произнася следните думи: „Искам да кажа нещо на учениците в Америка, които гледаха на живо излитането на совалката. Знам, че е трудно да разберете, но понякога такива болезнено тежки неща се случват. Всичко това е част от процеса на изследвания и открития. Бъдещето не принадлежи на слабите хора; принадлежи на смелите. Екипажът на „Чалънджър“ ни водеше към бъдещето и ние ще продължим да ги следваме.”

Бъдещето принадлежи на смелите, а не на уплашените, мили деца.

Всички ние спокойно и внимателно би трябвало да ви обясняваме и разказваме, и говорим, и преговаряме, и не се спираме, за да ви покажем всичко, което ви вълнува. Да ви казваме защо някой герой от приказките умира, без да ви плашим със смъртта. Да ви обясняваме защо един е доблестен човек, а друг не е. Да ви обясняваме по каква причина скъп на вас човек отива на небето. Вие трябва да знаете всичко и за живота, и за смъртта. Но да не използваме болестите на други деца, за да ви плашим. Защото вие, когато станете големи, когато станете истински рицари, е по-добре да правите същото.

Мили деца,

Не се тревожете. И след всички фурми, всички километрични опашки с лоши хора на КПП-тата, всички морги, завинаги остават думите на мъдреците. Като думите на философа Томас Карлайл, че „нито една лъжа не може да живее вечно”. Само доброто живее вечно, не и страхът. Дори от смъртта не бива да ни е страх, мили дечица, ако сме живяли мъдро.

Мили деца,

Това е така, защото „цялата тайна на съществуването е да нямате страхове.” Нищо, че всяка сутрин ви внушават да се страхувате.

Казват, че се ГРИЖАТ за вас, а всъщност ви товарят с ГРИЖИ.

Навлизат нови и нови притеснения, забрани, ограничения, всяващи страх зловонни думи, изричани рано сутрин. Навлизат примери за заразени деца, ваши връстници, малки дечица, още малко и имената им ще чуете.

Да сте чули поне веднъж на сутрешния брифинг в осем да ви кажат, че всичко ще се оправи? Че скоро пак ще виждате вашите връстници. Че пак ще си играете с тях. Че пак ще се срещнете с тях. Че пак ще тичате в градините. Че пак ще ходите на село. Че пак ще видите морето. Да сте чули това от вашите телевизори?

А видяхте ли по същите телевизори една възрастна дама, кралицата на Великобритания? Може и да сте я забелязали. Тя е на 94, облича се цветно и е много симпатична, с една прилежна прическа и ококорени очи. Наскоро тя каза на всички малки и големи в нейната страна, че „ще се срещнем отново”. Тук ви казват – „не, няма да се срещнете”.

Не. Ще се срещнем.

Знаете ли защо, мили деца, някои сеят страх, а други вдъхват надежда? Защото в общества на уплашени до смърт хора, паникьосани майки и татковци, в отсъствието на трезва, мъдра и честна мисъл, започват да изплуват фалшивите герои, ловките престъпници, гангстерите, лъжците.

Защото в общества на смели, мъдри и честни хора, няма място за тях. Въздухът е пречистен от тях.

Знаете ли, че преди три дни финландското правителство направи пресконференция, в която единствените задаващи въпроси бяха децата.

Децата задаваха своите въпроси: „кога ще можем отново да отидем на училище”, “ще можем ли да ходим на увеселителни паркове това лято”, „кога ще можем да се видим пак с нашите баби и дядовци”, „какво да правим, ако усетим стрес, заради изолацията”.

Вчера си мислех, че това е добра идея и дори предложих, докато гостувах в bTV, щабът да направи такава пресконференция. Сега вече не съм сигурен – страх ме е, че ще ви наплаши още повече. А ние ще трябва не просто да ви обясняваме, ще трябва да се справяме с тези внушени днес страхове, за да не се превърнат във ваше поведение утре.

Но бъдете спокойни, мили деца. „Истината ще възкръсне,” както пише Уилям Кълън Брайънт. Ще дойде лято, ще се видим пак.

И винаги, мили деца, в трудни моменти, припомняйте си думите на Франсис Скот Фицджералд до 11-годишната му дъщеря:

Нещата, за които да се притесняваш:

Притеснявай се за куража.

Не се притеснявай за:

Не се притеснявай за мнението на хората.

Не се притеснявай за куклите.

Не се притеснявай за миналото.

Не се притеснявай за бъдещето.

Не се притеснявай за порастването.

Не се притеснявай за това, че някой ще те изпревари.

Не се притеснявай за победата.

Не се притеснявай за провала, освен ако не е по твоя вина.

Не се притеснявай за комарите.

Не се притеснявай за мухите.

Не се притеснявай за насекомите като цяло.

Не се притеснявай за родителите.

Не се притеснявай за момчетата.

Мили деца,

И вие не се притеснявайте. Идва хубавото време. Времето на мъдростта и на разума. И да, ще се видим пак, мили деца. Съвсем скоро.

Автор: Константин Вълков, https://dnews.bg

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече