понеделник, август 19, 2019

Проф. Валерия Фол: Уникалността на нестинарството е в неразривната връзка между обредност и вяра

Проф. Фол, на 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Какви са предхристиянските вярвания, свързани с този ден, разпространени по нашите земи?

Светците Константин и Елена са едни от най-почитаните в България. Те са патрони-закрилници на много градове и села. Сигурните предхристиянски вярвания и обреди, свързани с тях са нестинарството като цялостен обреден комплекс със съпътстващите вярвания, почитането на свещени извори, посветени на светците и вричането на жертвено животно.

Характерни за празника на св. Константин и Елена са нестинарските танци. Какво символизира този танц и какви са връзките му с култа към Слънцето на траките?

Както казах, в оригиналния вид нестинарството е сложен комплекс от обредност и вяра, обвързани със специален целогодишен обреден календар. Танцът в жаравата е един от важните елементи от обредността, но не и най-същественият. Той има значение само когато е част от цялото. На много места по света се играе в разпалени въглени, но уникалността на нестинарството е именно в тази неразривна връзка между обредност и вяра, съхранени от самоорганизиращата се общност на нестинари и вярващи.

Нестинарският огън е земната проекция на Бога слънце. Танцът в жаравата е свещеният начин да се общува с бога. Богът слънце призовава и дава знак на своите служители (можем да ги наречем жреци) да влязат в жарта и това е прословутото „прихващане”. Една нестинарка или нестинар може да е „прихванат”, но ако няма знак от Светока, както наричат св. Константин, не влиза в огъня. Наблюдавала съм такива случаи. Нестинарството като вяра, структура на обреда и общност наследява древните тиаси, отдаващи почит на Великата богиня-майка и на Слънцебога.

Известно ли е да има подобни нестинарски игри по света?

Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език. Когато са изселени през 20-те години на миналия век тези хора са говорели много архаичен гръцки език, неразбираем за другите гърци. Този език вече е изчезнал.

Какво е характерно за нестинарската жарава и има ли обичай за нейното нареждане?

Да, има специални изисквания за нестинарския огън. В миналото в българските нестинарски села, а и до сега в някои от гръцкоговорещите нестинарски села, нестинарският огън се е палил и пали по традиция от мъж на един нестинарски род. До средата на 20 век част от дървата са били от оградата на нестинарските аязми и от курбането, такива, които са махнати при поправката на ограденото пространство.

Температурата на жаравата зависи от вида на дървата. „Ако запаля истинския огън всичките огнеходци ще трябва да отидат в болницата”, каза преди няколко години едни възрастен човек от рода, който пали огъня в с. Кости.

Кои са свещените предмети в танца и каква е тяхната роля в него?

Най-свещени са нестинарските икони. Свещени са „ризите”, с които те са облечени и украсите им, нестинарските червени кърпи, тъпана, въжето, с което се води жертвеното животно. Тъпанът и въжето се пазят в конака. Преди и иконите са съхранявани там. Имало е и има и сега домашни нестинарски икони, които се пазят в домовете на нестинари.

Червените нестинарски кърпи с шарка бели розички са пазени от самите нестинари в домовете им, както и металните пластинки, наричани тамата. За иконите е вярвано, че са живи. В тях се проявяват светците. Тъпанът е гласът на бога. Кърпите-знаци и пластините са белези, знаци, че човекът е вречен на Светците Константин и Елена, че е част от тиаса, от жреците на нестинарската общност.

Как си обяснява науката за магията на нестинарството?

Голямата магия е самата вяра в нестинарските светци. А те са християнският вариант на Великата богиня-майка и на нейния Син, който е с две лица – Слънце и Огън. Нестинарството е християнизиран отглас на мистериалната обредност в чест на тези велики равнопоставени божества, без които светът не би съществувал.

Нека не забравяме, че Константин Велики е изобразяван със слънчева корона. Впрочем, такива са и ранните изображения на Иисус. Във вярата на народите в Югоизточна Европа слънцето има само майка, няма баща. Нестинарите играят на деня на свети свети Константин и Елена по стария календар, тъй като тези дни (в миналото са били 5, след това 3 дена) са по-близо до лятното слънцестоене. Те са подготовка за посрещането на Бога Слънце в дните на неговата сила и на божествената му майка.

Източник: Focus-news.net

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече