сряда, септември 30, 2020

Рихард Зорге – един безупречен шпионин

Неспирното трескаво движение, в което прекарва живота си, е само маскировъчно облекло за една личност, превърнала се в затворник на собствения си неспокоен дух. Шпионската дейност на Рихард Зорге е толкова впечатляваща, че в сравнение с него героите на Джон льо Каре и Иън Флеминг изглеждат като неуверени гимназисти. Обявен за един от най-великите шпиони на всички времена, внедрил се във високите етажи на властта в Германия и Япония, девет години шпионирал в Токио за Съветския съюз, докато цялата страна е обзета шпиономания, Рихард Зорге играе толкова убедително, че дори след арестуването му немският посланик не вярва във вината му.

Зорге е човек на крайностите – едновременно и комунист идеалист, и циничен лъжец. Той вижда себе си като войник на революцията, чиято единствена цел е да придобие най-пазените тайни на нейните врагове. Но заедно с това той е егоцентрик, авантюрист и пияница. Съблазнява съпругите на най-близките си приятели и колеги и е пристрастен към риска. След един от поредните си запои катастрофира с колата си, докато в сакото си носи секретна информация, а при друг – признава любовта си към Сталин на група пияни нацисти.

Зорге често говори за себе си като за романтичен герой, рицар разбойник от немската романтична поезия. В действителност той е един от самотните протагонисти, които бродят по периферията на политическата пустиня – пише авторът Оуен Матюс.

За Москва той е едновременно и потенциален двоен агент, на който не може да се вярва, и единствените им очи в Япония, която по онова време е сериозна опасност за Съветския съюз. Страната е заплашена от война на два фронта в Изтока и Запада, която не може да спечели. Именно Зорге обаче докладва, че японците смятат да насочат силите си на юг, а не на север. Той неведнъж предупреждава и за предстоящата германска офанзива, операция Барбароса, но няма кой да го чуе…

Истинският талант на Зорге е умението му да предразполага събеседника. Зорге оцелява благодарение на харизмата си. Когато Йозеф Майзингер – безпощадният полковник от Гестапо, известен като Касапина от Варшава – е изпратен в Токио да го разследва, Зорге го развежда из луксозните нощни заведения на Гинза и скоро превръща своя смъртен враг в другар по чашка.

Големите злодеи носят със себе си някакво предопределение, което им помага да преодоляват всички пречки, избавя ги от всички опасности дотогава, докато на провидението му дотегнат техните престъпления и сложи край на нечестивото им щастие – пише Александър Дюма в „Тримата мускетари“.

 През 1941 г. провидението изневерява и на Зорге. Агентите му един по един са заловени. Накрая и той е арестуван.

Историята притежава завидно чувство за ирония. През 1944 г., в деня, когато любимият му Съветски съюз отбелязва годишнината от своята Октомврийска революция, Рихард Зорге е екзекутиран. Съветското правителство не прави опит да го спаси.

За книгата „Безупречен шпионин“ и нейния автор

Оуен Матюс е известен британски журналист и писател с руски корени. Отразявал е събитията в някои от най-горещите точки на света през последните десетилетия – Югославия, Чечения, Афганистан, Ирак. От 2006 до 2012 г. ръководи сп. „Нюзуик“ в Москва. „Безупречен шпионин“ е сред финалистите за наградата за 2020 г. на лондонския независим център за руска култура „Пушкин Хаус“.

„Безупречен шпионин“ е кратка, но изчерпателна биография, пълна със страхотни малки детайли, която не само разкрива шпионската му дейност, но и опитва да открие човека отвъд мита. 

Книгата лесно ще намери своите читатели както сред изкушените от историята и тайните на шпионажа, така и сред онези, за които те са дълбока енигма.

Откъс

Освен от самота няма от какво да се оплача.
Рихард Зорге в писмо до Катя

В Москва безумството на Голямата чистка сякаш е поутихнало – поне достатъчно, та Зорге да реши, че вече може да поиска разрешение да се върне у дома. През февруари 1938 г. пише на Катя, за да ѝ се извини, че не е успял да се прибере предната есен, и да ѝ обещае, че още преди лятото ще е отново в Москва. През април Зорге изпраща официално искане до най-новия си началник, генерал Семьон Гендин, да прекрати мисията му в Япония. Сестрата на Катя, Марина – Муся – си спомня, че Катя дори отпратила съквартирантката си Марфа преди 1 май 1938 г., убедена, че Рихард ще пристигне навреме за празника. Гендин обаче отхвърля молбата на Зорге. Агент Рамзай никога няма да се завърне у дома.

Зорге е станал жертва на собствения си невероятен успех. В трескавата атмосфера на чистките Гендин публично е изразил съмнения в политическата благонадеждност на агент Рамзай. В същото време обаче Гендин се е противопоставил на искането на предшественика си да бъде разформирована агентурната мрежа на Зорге в Токио. Вероятно директорът на Четвърти отдел е осъзнавал, че голяма част от фантастичните обвинения, изпратили на смърт толкова много негови колеги, са, както се изразява Гудз, „измишльотини“. Гендин е принуден на думи да се нагажда към атмосферата на всеобща мнителност, за да оцелее, но като професионален разузнавач той си дава сметка колко ценна е информацията, изпращана от Зорге. На това се дължи парадоксалното отношение на Четвърти отдел към Зорге, смятан за изключително важен източник и същевременно потенциален предател. Ако Зорге все още е лоялен, позицията му в германското посолство го прави най-добре внедрения съветски таен агент в света. Никой шпионин, изпратен от Москва, не би могъл да се надява да извоюва такава невероятна позиция. С една дума, Зорге е станал незаменим. А ако може да се разчита на него, то информацията, която изпраща, е решаваща за сигурността на Съветския съюз. Това „ако“ ще се превърне във въпрос на живот и смърт не само за Зорге, но и за Русия.

През февруари 1938 г. посланик Дирксен напуска поста си, тъй като от влагата в Токио астмата му се е влошила. Предлагат на От да го замести. Още преди да сподели това със съпругата си, От се съветва със своя приятел Зорге дали да приеме предложението. Зорге настоява той да откаже. Вероятно причините Зорге да не желае най-близкият му приятел и най-добър източник на информация да стане най-високопоставеният дипломат на Германия в Япония са били важни. Зорге може би се е опасявал, че в новата си роля От ще бъде по-предпазлив и ще престане да споделя военни тайни с него. Много по-вероятно е обаче Зорге да се е страхувал, с основание, че повишението на От ще намали собствените му шансове някога да му разрешат да се върне в Съветския съюз. Този път обаче От пренебрегва съвета на приятеля си. В ясното пролетно утро на 28 април 1938 г. От, в парадна униформа и с Ордена на свещеното съкровище, 2-ра степен, който по-рано е получил, преминава в открита каляска покрай разцъфналите вишневи дървета в градините на императорския дворец, за да връчи акредитивните си писма на император Хирохито.

Вместо да изгуби достъпа си до информация, Зорге става още по-доверен приближен на новия посланик. А като представител на най-близкия външнополитически съюзник на Япония и благодарение на усърдието си От скоро ще стане най-добре поставеният и най-добре осведомен член на дипломатическия корпус в Токио. „От всички чуждестранни колеги единствено От имаше реален достъп до японските политици и управници – признава американският посланик Джоузеф Грю пред Ян Зибърг. – И това се дължеше по-скоро на неговите лични качества, отколкото на германската политика.“

Книгата „Безупречен шпионин“ на Оуен Матюс, можете да закупите от издателство Изток – Запад.

Източник: Автора

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече