неделя, юни 26, 2022

СЗО обмисля кога да обяви край на пандемията

Пандемията се дефинира от човешкото държание и вируса. Едно от нещата, които се случиха на 30 януари 2020 година бе, че СЗО разгласи ковид-19 за социална изключителна обстановка с интернационален мащаб. Това беше алегоричен миг, тъй като сложи началото на всички защитни ограничения в интернационален проект, които от този момент се трансфораха в норма.

Имахме световна стратегия за разпространяване на имунизацията, страните измислиха по какъв начин да подходят към рестриктивните мерки в отбрана на публичното здраве. Това е изключителна обстановка която не престава над две години. Това бе методът да се оправим с нея. Сега те приказват за това какви са стъпките, с цел да се отдръпна оповестяването на изключително състояние. Още не са подготвени. Все още обмислят по какъв начин ще наподобява, само че това е значителен симптом, че стартират да водят този диалог.

Докато случаите на инфектирани на доста места понижават, виждаме, че в Хонконг сега порастват смъртните случаи. Китай ток-що заяви за над хиляда инфектирани за един ден, за пръв път от две години. Стигнахме ли до миг, в който нещата стартират още веднъж да се утежняват?

Една от истините на пандемията е, че тя не стартира по едно и също време на всички места и по един и същи метод и няма да свърши внезапно. Виждаме места като Китай и Хонконг, които са употребявали разнообразни ваксини, които могат да имат разнообразни равнища на резултатност. Хонконг съответно имаха проблеми с имунизирането на някои от възрастните и уязвимите от популацията. Само тъй като пандемията наподобява като че ли е завършила в някои елементи на света като Съединените щати, това не значи, че е завършила на всички места. Това ще се проточи за много време. Няма да приключим с това. Ковид няма да изчезне. Просто ще отстъпва повече на назад във времето и ще се връщане на напред във времето в други случаи.

Какво би означавала на процедура тази децларация за края на изключителното състояние?

Повече от всичко друго, тези заявления са алегорични ограничения, които споделят, че би трябвало да създадем нещо, пробвайки се да ускорят интернационалната съгласуваност. Това би било самопризнание, че структурите, които са въведени работят, в някои случаи както би трябвало, и че в този момент СЗО би трябвало да се концентрира върху други неща.

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече