вторник, август 20, 2019

Явор Гърдев за дебютния си филм, успехите, които пожъна с него, и театъра

Явор Гърдев е роден на 23 февруари 1972 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и продължава образованието си в класа на Иван Добчев и Маргарита Младенова по театрална режисура в НАТФИЗ, а по-късно защитава магистратура по философия в Софийския Университет. Негови са хитови сценични постановки като „Бастард”, „Пиеса за бебето”, „Старицата от Калкута”, „Крал Лир”. Съвсем скоро Явор Гърдев спечели с първата си кинопродукция (филма „Дзифт“ по едноименния роман на Владислав Тодоров) наградата „Сребърен Георги” за режисура на ХХХ Московски кино-фестивал, като това признание е огромно постижение за режисьор дебютант.

В главните роли на филма са Захари Бахаров (на снимката), Владимир Пенев, Таня Илиева, Михаил Мутафов, Джоко Росич, а филмът ще бъде представен пред българска публика през септември.

На първо място, Вие сте млад театрален режисьор с много сериозни успехи на българската сцена. Не беше ли много драстична промяната към киното и не се ли опасявахте от неуспех?

Промяната действително беше драстична и рискът – огромен. Но аз съм човек, когото трудностите стимулират и амбицират. В този смисъл, колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма е и мобилизацията на енергия. В изкуството трябва да си поне малко хазартен играч.

Как се случи така, че решихте да филмирате точно „Дзифт“, т.е. решението и инициативата Ваши ли бяха или от студиото търсиха режисьор и спряха избора си на Вас?

Всъщност първоначално това беше неангажиращо хрумване на Владислав Тодоров и Емил Христов, възникнало на базата на прочита на ръкописа на романа, който още не беше издаден. Това хрумване лека полека се избистри в разговори с тях и с Никола Тороманов и накрая доби очертанията на проект с точни параметри. Едва в този момент тръгнахме да си търсим продуценти и намерихме такива в лицето на „Мирамар филм”.

Такъв успех на Московския международен кино-фестивал е забележителен за дебютант режисьор от България. Няма да питам дали сте горд, защото имате всички основания за това, но коя дума бихте използвали, за да изразите най-точно чувството, което изпитахте, научавайки, че тъкмо Вие сте носител на наградата „Сребърен Георги“?

Силен приток на адреналин и позитивна енергия, която не знаеш как да употребиш и се хвърляш да прегръщаш всеки, който ти попадне.

Можете ли да опишете филма „Дзифт“ с няколко думи и да кажете по нещо за актьорите, които може би с изключение на Джоко Росич, не са особено познати на българския кино-почитател?

“Дзифт” представлява жанрова комбинация от ретро-соц и нео-ноар. Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност по жанровите закони на черния филм. Действието се развива в една нощ. Главният герой по прякор Молеца излиза от затвора в началото на 60-те години, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят – светът на социалистическа София. Влязъл в затвора непосредствено преди девети септември 1944, Молеца е излежал присъда за убийство без да е убиецът.

С излизането му на свобода, още с прекрачването на прага на затвора започват катастрофални перипетии и бясна надпревара с времето. Молеца се измъква от абсурдни ситуации и смъртоносни капани, заложени от униформени копои на вездесъщата тоталитарна държава. В търсене на истината за миналото си той се сблъсква с паноптикум от гротескни типове, населяващи асфалтовата джунгла на града. Трескавият бяг на Молеца очертава картата на една ретро София – крайни квартали, централната банята, Каналът, поликлиниката, черквата, кръчмата, Мавзолеят, нощният бар, гробището. Тази фатално задъхана нощ е наситена с резки обрати и перипетии, халюциниране, биографични скокове в предкомунистическото минало, сантиментални срещи с някогашната любима, предателства, мирогледни сривове и разобличения. Краят идва с настъпването на новия ден във фургона на гробарите, където тайните излизат наяве. В общи линии това е историята. 

Сега относно актьорите – изключително съм доволен, че събрах такъв актьорски състав, защото той носи пробивна енергия, а това е много важно за един дебютен филм. Лицата в него все още не са перупотребени в киното и стоят алтернативно, а пък тези, които отдавна се снимат и са добре познати попадат в контекст, който ги представя в съвсем различна светлина.

Смятате ли, че с пускането си сред масовия зрител, „Дзифт“ ще получи популярност? За съжаление е известно, че българските филми напоследък не се радват особено на интереса на кино- и телеманите…

Това предстои да видим на есен. След като вече има четири предложения от руски дистрибуторски компании, които искат да вкарат филма в разпространение по кината в Русия, то значи са преценили, че той има потенциалната си публика.

Никой не би хвърлял пари на вятъра, за да откупува права, ако не вярва, че ще е в състояние да продаде билети и да реализира печалби. По отношение на българската публика се надявам, че нещата ще стоят по същия начин. Но нека изчакаме есента.

След страхотни театрални постановки като „Крал Лир“ и „Старицата от Калкута“ успяхте да направите и филм, който спечели голямо признание. Доказахте, че сте добър и в театъра, и в киното, но с какво свързвате бъдещите си творчески планове?

И с двете. И не виждам в това никаква опасност за вътрешен конфликт.

Бих се радвал да науча нещо повече за Вас. Завършили сте Класическата гимназия (както и аз впрочем). В каква степен можете да кажете, че тя е повлияла на бъдещото Ви развитие? О, със сигурност в много голяма степен. Класическата гимназия е чудесна школа и за въображението, и за разума. Заниманието с история, култура и езици на древните цивилизации е съществен фактор в моето собствено развитие и си давам сметка за това. Въображението и способността ми за вживяване се увеличаваха благодарение на старите текстове. Аз, така да се каже, пораснах, ходейки по стъпалата на историята и запознавайки се с онези, които са били преди мен.

Преслав Ганев

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече