вторник, юни 18, 2019

За „белите списъци“ в Интернет

„Черни“ срещу „бели“ списъци от забрани и разрешения – кое е по-малкото зло? А трябва ли въобще да има подобно „зло“ в глобалната мрежа?

Китай опитва да въведе нова регулация в интернет. Властите преминават от политиката на „черните списъци“ на забранените сайтове, към политиката на „белите списъци“, съобщава сайтът INFOX.RU. Това са списъци на разрешените сайтове. Тоест, потребителят може да влиза само в сайтовете, които за в списъка за разрешен достъп. 

Това може да се приеме и като парафраза вариант 21 век на постулата от римското право „всичко, което не е забранено, е разрешено“. Само че въпросната практика е доста по-лоша защото при нея действа положението „всичко, което не е разрешено, е забранено“. 

Въпреки, че много се говори как Интернет е „територия на свободното слово“, от доста време същесвуват практики на намеса (и ограничаване) дори на държавно ниво на достъп до определени сайтове. Един от най-запомнящите се примери за това е Иран. Официален Техеран доста безкомпромисно действа спрямо опозиционните сайтове. А в един момент те бяха кажи-речи единствения източник за антиправителствените вълнения в страната.

Доклад на неправителствената организация „Репортери без граници“ посочва 35 държави, които по един или друг начин налагат ограничения в Интернет за своите граждани. Слава богу, казвам го абсолютно сериозно – слава богу! България не е сред тях. 

Всъщност, този материал може би не трябва да бъде писан и публикуван. Току-виж сме дали на родните законотворци в България още идеи за поправки в Закона за електронните съобщения. И тогава – душа да ни е яка…

Все пак, за предпочитане е единствения регулатор на Интернет да бъде само ICANN – организацията с идеална цел, която се грижи само за това да има ред и уникален порядък в имената на домейните.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече