петък, юни 18, 2021

Д-р Мохамед Алибрахим: Ваксините срещу Ковид-19 са прибързани, това е бизнес и нищо повече

Д-р Мохамед Алибрахим е роден на 1 август 1973 година, в Сирия, в град. Алепо, специалист по педиатрия, неотология,пулмология, алергология и спешна медицина.  Завършил е медицина във Варна с пълно отличие и диплома „6“! Специализира и Здравен мениджмънт. Дълги години практикува като лекар във Върна, след което се мести в столицата. В момента работи като редови лекар в „Бърза помощ“ на първа линия с борбата с Ковид-19.

 Запезете силна психика, страхът е най-големият враг. Паниката и страхът сриват имунитета!

Бъдете силни и не отстъпвайте на болестите. Ковид-19 е един период на изпитание, през който трябва да преминем, съветва медикът.

Д-р Ибрахим, пациентите, които посещавате ежедневно вкъщи не знаят всъщност, кой стои зад „скафандъра“. Разкажете ни за себе си? Вие сте от Сирия. Какво ви доведе в България?

Дойдох в България 1987 година. Много мои приятели бяха завършили в България медицина и МЕИ и бяха доволни от образованието и живота в страната. Мой близък работеше навремето в посолството на Сирия в България и постоянно ми разказваше колко красива е тази страна, колко са добри и приветливи хората. Пресметнах, че България е близко до Сирия, и си мислих, че всяка седмица ще мога да се връщам вкъщи. И така се навих да уча в България. Пристигах и започнах да уча езика в Института за Чуждестванни Студенти /ИЧС/ „Гамал Абдел Насър“ по разпределение в Пловдив. Бързо усвоявах български. В Пловдив завъдих и много приятели българи. Прекрасен град! След като завърших езиковата подготовка в „ИЧС – Пловдив“ ме разпределиха да уча медицина във Варна.

 Вие имате пет специалности – педиатрия, неотология, пулмология, алергология и спешна медицина, спокойно бихте могъл да ги упражнявате и да печелите, но вие избирате най-трудния път – лекар в „Бърза помощ“ в столицата. Защо?

Най-много съм удовлетворен от себе си когато помагам на хората в най-трудния момент. Работата в „Спешна помощ“ ме среща ежедневно с различи случаи, в края на деня си даваш сметка, че няма нищо по-важно от това да помогнеш бързо на този, който най-много се нуждае от помощта ти сега, точно в този момент. Работата е тежка, но в нея се крие адреналинът и предизвикателството на професията. Тръгваме на адрес и не знаем какво ни очаква. Мислиш, че ще свариш едно, излиза нещо съвсем друго. Ежедневно виждаме хора, които са на ръба между смъртта и живота и ние сме там, за да спасим живота им. Затова избрах от всичките си специалности да практикувам в момента точно тази. Тя сега е най-нужна.

 Не ви ли липсва практиката в другите специалности?

Ежедневно се сблъскаваме с Ковид-19, където пулмологията е част от практиката в борбата с този вирус. Да ви призная, в „Бърза помощ“ съм лекарят за всичко! Разчитат на мен и за спешните случаи при деца, и като реаниматор, и като педиатър, като пулмолог – за всичко разчитат на мен. Мултифункционален съм, така че нямам никакво време да усетя липсата на другите ми специалности, реално те са в ежедневието ми.

 Когато хората разбират по акцента ви, че не сте българин как реагират?

Да, наистина, хората в момента не виждат лицето ми и как изглеждам. А акцентът винаги ще го има. Радва ме фактът, че усвоих български перфектно, единственото, което ще си остане – е акцентът, признавам. Не крия произхода си, напротив. Когато пациентите ме попитам им казвам, че съм арабин от Сирия и се гордея, че съм арабин от Сирия! Освен това се гордея, че съм завършил медицина в България и че останах тук да помагам на хората. Пациентите ме приемат много добре, радват ми се и казват, че такъв лекар до сега не ги е посещавал – любезен, шегува се с тях , но най-важното за мен е, че 95% от поставените от мен диагнози са верни. Ако закарам пациента в болница, винаги държа обратна връзка с колегите там и винаги диагнозата ми се потвърждава. Това много радва един лекар. Другото нещо, което също има значение за мен е, че откакто съм започнал работа в София, в „Спешна помощ“, от преди 7 години, повторно викана линейка след мен няма! Ако пациентът е за стационар обикалям с линейката докато не му намеря място. Влагам нерви, борбата за болнично лечение е голяма, но се справям. Ако пациентът е за амбулаторно лечение, изписвам му такова и го проследявам. Насочвам го към съответните специалисти. Това, че след мен никога няма повторна линейка го разбрах от моите началници и от архива. Решавам всеки един проблем на пациента си категорично и до край.

 Жалко, че болните няма как да видят добрите ви очи и очарователната ви усмивка, която видях аз. Имате уникално чувство за хумор! То помага ли ви в контакта с пациентите?

Да, безспорно много ми помага. Един лекар трябва да е много добър психолог преди всичко. Когато видя тъгата и болката в очите на пациента започвам да му повдигам духа с добри , позитивни думи и да се шегувам с него. Чувството за хумор е много важно в такъв момент. Това ми помага да настроя болния положително, на позитивна вълна. Една болна ми каза „докторе, ти си неповторим“. Пациентите се обаждат на 112 и директно искат д-р Алибрахим да дойде. Но това, естествено, че не зависи от мен и няма как да се случва винаги….

Какво им казвате най-често, когато видите, че ги е страх…че са притеснени?

Винаги давам кураж на болните, казвам им, че те са силни и всичко ще се оправи! Да вярват! На много уплашените им оставям личния си телефон, да ми звъннат, да си поговорим, да ги успокоя, когато е необходимо, да дам съвет. В името на доброто го правя, просто така, за да помогна…Винаги подкрепям пациентите си и ги настройвам да мислят положително!

Казахте ми в предварителния разговор, че не знаете кой ден сме, дали е нощ или ден, единствено помните датите, заради дежурствата. Поне веднъж съжалихте ли, че напуснахте спокойната работа във Варна и дойдохте на първа линия в София?

В интерес на истината много ми липсва морето. Все пак повече от двадесет години живях във Варна, до морето. Но нито за минута не съжалявам, че напуснах по-спокойната работа там и дойдох в София в „Спешна помощ“. Това го искам от сърце – да помагам в най-трудните и тежки моменти. Приех това предизвикателство с цялото си сърце, душа и пълна отговорност!

Имате ли близки, семейство в Сирия? Общувате ли с тях? Давате ли им съвети? Знаете ли там как е положението с Ковид-19 в страните от Близкия Изток?

Разбира се, че имам близки и голяма рода в Сирия. За огромно съжаление, много от близките ми роднини загинаха във войната. С други пък съм загубил връзка. Но имам няколко сестри там, много братовчеди, чичовци и лели. Поддържаме връзка, чуваме се от време навреме, когато имаме възможност. Относно Ковид-19, да давам им съвети, но там положението е следното. В Сирия и в другите арабски страни не се правят PCR тестове. Ковид-19 се диагностицира само по симптомите. Което ще рече, че има страшно много болни, просто няма кой да води статистиката. Официалните числа, които излизат в медиите са минимални и абсолютно нереални. Втората причина, поради която не се говори много за Ковид-19 в страните на Близкия Изток е, че там по принцип хората си загиват от войната и умират от какво ли не, освен от Ковид-19. Здравната система в тези страни изостава, не се справя и като че ли не обръщат толкова внимание на Ковид-19. Хората си боледуват ……едни го прескачат, други умират, без диагноза. Лабораториите там не работят с капацитета, с който се работи в другите страни. Болни от диабет, които са на инсулин умират, защото нямат инсулин, който е животоспасяващ. Така че системата на здравеопазването в страните от Близкия Изток куца по принцип…

 Д-р Ибрахим, в ежедневната ви практика се сблъсквате с много неща. Кое беше най-тежкото нещо, което ви се изпречи на пътя по време на спасяване на човешки живот?

Интересен въпрос. В практиката ми имам два случаи, които няма да ги забравя никога. И двата случая излязоха в медиите, просто сега ви разкривам, че докторът в линейката бях аз. Веднъж тръгнахме на повикване на десет километра от София, станал бе токов удар в едни халета. При пристигането на място, скачам от линейката и виждам четирима мъже лежат на една метална платформа във всичките четири посоки. На всеки ъгъл по един човек….В желанието си да помогна се докоснах до единият от тях и токът удари и мен. Получих и аз токов удар, но в по-лека форма. Изчакахме от електро разпределението да дойдат, за да спрат тока, който продължаваше от някъде да изтича. Единият от тях беше известен производител на бойлери Светльо Шишков. Трима от мъжете бяха починали на място от силният токов удар, не можах да ги спася….Четвъртото момче беше на тридесет години, успяхме да го закареме до „Пирогов“ и го спасихме. Този случай беше наистина жесток и много нелеп. Четиримата вдигнали една платформа без да предвидяпх височината, тя опира до кабели с високо напрежение и така….

Другият случай също беше нашумял в медиите. В едно ПТП на Околовръстния път. При пристигането виждам, кола паднала в яма успоредно на магистралата и три коли една върху друга. Спасихме мъж и жена, които извадихме от джип, но най-отдолу в първата кола имаше момче, на тридесет години, казваше се Любо….Разрязаха ламарините и го извадиха. Когато го видях, разбрах, че е мой познат. Беше майстор и ми е правил колата. Намерихме го обезобразен, уви, не успяхме да го спасим. Интересното в този случай, че майка му и баща му катастрофират точно на това място по-рано през деня. Падат в тази яма, но нищо им няма. Тогава майката звъннала на сина си, да ходи да прибере колата им, защото е майстор и разбира. При пристигане там на място вали пороен дъжд, тогава той спира за да изчака да дъжда. В това време огромен джип го удря отзад и го помита и той пада върху колата на майка му в същата яма. Този случай ме порази направо, защото навсичкото отгоре познавах момчето…

 А някой хумористичен случай при повикване имал ли сте?

О, сега ще ви разкажа да се посмеете малко. Отивам на адрес, който ми е даден за „дете, с много висока температура и кашлица и не може да диша“. Така беше записано. Пристигам на адреса, отваря ми много уплашена възрасна жена, която реве и през сълзи крещи :“детето ми ще умре, не може да диша, задушава се! Спасете детето!“ . Питам я къде е детето, на къде да вляза, в коя стая? Най-накрая ми показва стаята. Там обаче виждам огромен мъж. Питам го – къде е детето. Той мълчи. Питам я нея – госпожо, къде е детето което се задушава?! И тя ми показва на мъжа, който е на 45 години и ми вика – ето, това е детето! Та това е положението, за една майка детето й винаги ще си остане дете….Смешна история, но трогателна, не мога да я забравя…..

 Какво лично Вие бихте посъветвал заразените с Ковид-19 и онези, които вече са го прекарали? Вашият личен съвет!

Първото нещо което бих искал да кажа на хората, е да имат силна психика. Да не се плашат. Страхът е най-големият враг. Паниката, страхът сриват имунитета и само вредят. Те сриват нервната система, не само имунитета. Абсолютно съм привърженик на „трите „Д“ – дисциплина, дистанция, дезинфекция. Чистотата не е нещо ново. Хигиената трябва да присъства принципно във всеки дом и офис. За тези, които вече са преболедували Ковид-19 трябва да знаят, че някои симптоми ще се точат с месеци, като загубата на обоняние и вкус, отпадналост, болките в гърдите. Често тези остатъчни симптоми остават още два-три месеца. Най-важното при болните от Ковид-19, които са на домашно лечение, е – да си наблюдават непрекъснато сатурацията с апарат за измерване на сатурация, който се продава във всяка аптека. Сатурацията при това коварно заболяване е много по важна от температурата. Ако сатурацията падне под 90 трябва незабавно да се вика линейка!

Съветвам и тези, които са преболедували, и онези, които не са – всички пийти сок от нар. Яжте колкото се може повече нар и пийте сокът му. И яжте червено цвекло колкото се може повече – сурово и варено, няма значение, но червеното цвекло да присъства постоянно на трапезата ви. Тези два продукта съкращават пребиваването на вирусите в организма, прочистват кръвта, извеждат токсините и засилват имунната система. Това не съм го измислил аз, а бащата на медицината Авицена, или както той се казва в действителност – Ибн Сина.

 Нещо за профилактика? Какво вие бихте посъветвал, за да избегнем заразяването?

За профилактика ще ви дам една много елементарна рецепта, която аз лично я правя девет месеца и ето днес си направих отново PCR и съм отрицателен. Жабуркайте си устата преди излизане във външната среда и след като се приберете вкъщи веднага с ябълков оцет и 1 ч.л. сол. Елементарно е. Слагате в една кафяна чашка ябълков оцет толкова, колкото да може да се нажабуркате, приблизително 50 мл. Разбърквате чаената лъжичка сол и хубаво жабуркате устната кухина. Който желае може и гаргара да направи, ако сложи повечко оцет. Това го правя от началото на пандемията и ме е предпазило, предвид, че всеки ден общувам с болни от коронавирус. „Пазеният Бог го пази“!

 Вашето мнение за ваксините? За или против? Как да си изберем ваксината?

Моето лично мнение е, че за по малко от една година да е готов светът с ваксина е прекалено пребързано, да не кажа невъзможно. Това е наистина прекалено кратък срок, за да бъде сложена ваксината на хората. Кажи-речи от мишките директно на хората. Никой не е изследвал болестта до края, за да бъде направена ваксина против болестта в такъв кратък париод. Аз лично няма да се ваксинирам и няма да си сложа нито една от регистрираните ваксините, защото изобщо не знам какви ще бъдат страничните ефекти. И никой не знае. Една ваксина, за да бъде ефективна, поне три години трябва да бъде обект на изследване и опити. Не мисля, че толкова бързо и в такъв кратък период може да се направи ваксина за толкова сериозно и неизвестно заболяване, каквото е Ковид-19. За мен това е чист бизнес и нищо повече! Аз лично не съм привърженик на тази ваксина, дори имам много колеги-лекари в моята бригада, които споделят моето мнение. И от всичките ми колеги само един ще се ваксинира, другите споделят моето мнение. И това е независимо на коя фирма е ваксината, от коя държава.

 Д-р Ибрахим, какъв е животът ви извън предпазния скафандър? Остава ли ви време за вас самият, за близките ви?

Винаги имам време за всичко. Не се оплаквам. От шест месеца почти всеки ден съм на работа, и въпреки това намирам време за важните неща в живота. Малко изоставих приятелите си, но това е нормално в тези времена. Чуваме се редовно, но не се виждаме. Преди ходихме на излети, на пикник, сега вече няма такива работи, всички живеем по нови правила. Не е желателно да се събираме.Въпреки това тази вечер ще отида да вечерям при един приятел , да си побъбрим на различни теми и да пием чаша хубав чай. На този етап не съветвам никого да се събира с много приятели. Ако хората наистина се обичат, нека да контактуват от растояние. Има видео връзка, има хиляди начини да общуваме без да се виждаме временно. В малкото свободно време чета книги. Много обичам да чета и чета непрекъснато. Повечето медицинска литература, по-рядко художествена. Гледам и телевизия, следя новините все пак да знам какво става по света, информиран съм за всичко. Натоврен съм, но изобщо не се оплаквам. Дори ако съм почивен ден и съм си вкъщи и някой ми звънне за помощ, пак отивам и помагам. Вдигам си телефона постоянно и давам съвети. Никого не съм изоставил. Така минават дните ми – напрегнато, но в любимата работа. Не се оплаквам!

 Щастлив човек ли сте?

Определено да! Доволен съм от живота си, от съдбата си и съм благодарен на Бог за всичко!

 Знам, че имате хоби. Обичате да правите туршии, компоти, да варите сладка, да отглеждате домати….Нещо типично българско! В България ли се научихте на тези домакински навици?

Да, България ме научи на тези домакински навици. Аз съм бивш български зет. Бившата ми жена имаше село, където ходихме редовно и там се научих да копая и да садя. Земеделската работа се превърна в мое хоби. Невероятно се разтоварвам психически, когато виждам голямо пространство което трябва да се прекопае. Просто хващам лопатата и мотиката и започвам да копая. Голям фен съм на туршиите и зимнината в буркани, мисля, че само тук в България ги правят….или поне аз не съм виждал другаде. Научих се и много си разтоварвам нервната система като варя компоти и правя туршии.

 И в края на нашето интервю какво ще пожелаете за Новата Година на целия български народ и изобщо на цялото човечество?

Желая на всички най-вече здраве. Бъдете силни и не отстъпвайте на болестите. Това, което става сега с Ковид-19 е един период на изпитание, през който трябва да преминем. Рано или късно това ще отшуми. Нека да бъдем силни и да се борим до край с много вяра в Бога. Бог ще помогне!

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече