петък, октомври 23, 2020

Еньовден: мощен енергиен поток от Вселената

Еньовден винаги е забележителен, специален ден! Но през 2020 г. той е изключителен. 24 юни идва броени часове след невероятното струпване на енергийни събития като пролетно равноденствие и слънчево затъмнение в един ден, на който се изчерпва календарът на маите.

Мъдрите маи познавали добре света и живота. Те вярвали, че на определен ден всичко ще се промени. След като календарът свършва, няма да има вече и свят – по този начин мнозина възприеха посланието на маите, дошло през вековете.

Датата мина и светът си е жив, върти се. Нищо не се случи. На видимо ниво. Мнозина езотерици и духовни хора казват, че старият свят приключи. Вече сме в изцяло нова вибрационна реалност. И Еньовден е първият значим миг от новото начало.

Според Лунния календар 24 юни е 4 лунен ден. Той е завладян от бавната скорост, която някои разбират като апатия. Целта е Познанието. Не работа, не постижения, не успехи, а Познанието. Не трябва да се напрягаме, да се борим по работните си проекти. Този ден е за вглъбяване и самопознание.

На видимо ниво 24 юни е пасивен ден, в който се вижда волята на Бог. Ако нещо се случи, това е по Висша воля, а не защото ние сме го бутали или дърпали. Нещата се случват сами, без напрежение. Ако не се случат, не е трябвало. Това е магически ден, в който изтънява преградата между Тук и Отвъд. Можем да усетим волята на Бог, да усетим, че този живот не е единствен. Че сме чест от една огромна Вселена и от един Свят, който никога не свършва.

Още старите българи са знаели, че на Еньовден небето се отваря. Какво ще рече това?

Двата свята – на човеците и на Бога, се свързват.  От Вселената към Земята потичат колосални енергийни потоци. Те захранват живота на Земята и самите хора. Това знание сме го имали интуитивно. Ето защо празникът остава жив завинаги, дори до днес, когато хората не почитаме истински старите празници.

Защо казвали, че на Еньовден магиите хващат и предсказанията са истински и верни? Заради връзката с тънкия свят. Каналите се отварят и всичко се материализира бързо.

Да не забравяме, че в момента сме в тунела на затъмненията. Второто събитие мина, но ни очаква финалът.

Нека сега си припомним за тайните и явни послания на нашия древен обичай Еньовден. Неговият смисъл и тайнства не трябва да умират, каквото и да става.

Еньовден 2020: ритуали, магии, билки, обреди

Едно старо българско, дори прабългарско тайнство пуска нишка до 21 век, пазейки знанието, от което всеки жив човек се нуждае, независимо от това в кое време живее – как да бъде здрав, радостен и щастлив.

За съжаление през вековете това, което са открили древните, обличано в ритуали и магически обреди, започва да се къса от първоначалното си значение.

Какво се прави на Еньовден?

Повтаряйки формата, съдържанието се претворява отново и отново, но все по-механично, накрая губейки същината и на самата форма. За щастие точно в „модерните“ време се намират изследователи, които да „преведат“ на съвременен език тайнствата и да върнат на днешните хора това, което им е останало от дедите като бисери ценно знание.

Всяка година през юни, за Еньовден, излизат традиционните материали, в които се припомня какво са правили едно време предците ни. Но тези ритуали звучат толкова откъснато от съвременния живот, че вече се четат повече като етнографска справка, отколкото като ритуал, който би могъл и сега да се практикува и да носи смисъл. Обаче нека този път да погледнем непредубедено навътре, към дълбокия корен.

Защо празнуваме Еньовден?

Тайнството на Еньовден се основава върху безкрайно старо българско знание. Според някои автори, то идва чак от прабългарите, които са го наричали Аксу. На свой ред и те са продължавали нишката на своите предци, губещи се някъде в обичаите на собствените си индоарийски предци. Обичаят Аксу е бил начин да се измоли висша благословия от Тангра за продължаването на рода. Голи мъже и жени влизали в реката и със заклинания привличали към себе си любов и раждането на деца. Те пресъздавали легендите, че първият българин е бил заченат във вода, и това е станало именно на 23 юни в някоя неизвестна, много далечна година.

Хората били убедени, че в този особен ден Тангра зареждал лъчите на слънцето с плодотворна сила и любов. А чрез водата силата преминавала и у човека, за да претворява щастливото съществуване в кратния му земен живот. Някъде пак толкова отдавна започва и противопоставянето на този ритуал. Още през 10 век мюсюлмански проповедници били потресени от гледката на голите тела в реките и се опитвали по всякакъв начин да прекратят подобни „срамни“ практики. Но знанието не се е загубило. Същият ритуал, макар и изменен, се открива и по днешните български земи, пренесен естествено от прабългарите.

Търсачката на български тайни и изследовател на древни фолклорни практики Розмари де Мео казва, че ритуалите на Еньовден пазят древното българско знание, че душата е създадена от дъха на Господ и от Корена. Това е онази вечна частица, която идва от Светлината и се прибира в Светлината. Но когато й дойде времето да се прероди, тя прави два избора – в коя земя да се роди и от кои родители.

Та когато душата избере българската земя, тя се свърза с българския корен. Този корен преплита в себе си гените, родовата памет, кръвта, езика и всичко, което съставя идеята за българска принадлежност. Цялата тази предистория се поема от душата и така Светлината се свързва с точно определения , в случая – българския корен. В даденото конкретно прераждане коренът е източникът на силата на този човек. Още старите българи са осъзнавали, че всичко, което ги прави мощни, се черпи от корена. А чрез тайнството на Еньовден всяка година се вика отново и отново, постоянно се възражда и препредава връзката с тази изконна сила.

Как става това, ще разкажем след малко, но преди това е интересно да отбележим, че годините и вековете трупат своите наноси и към ритуалите се добавят още и още смислови нюанси. В тях се намесва и християнската църква, която не отрича, но присвоява празника, отдавайки го в памет на свети Йоан. В тази връзка се утвърждава и самото име Еньовден, което идва от Иван (Йоан).

В различни области на страната празникът е бил известен и като Яневден, Иванден, Иван Бильобер, което са вариации на името Иван – Йоан –Яне – Еньо. В народния календар Еньовден се чества на 24 юни, а според православната църква това е датата на рождението на свети Йоан Кръстител. Самият факт, че още отпреди това ритуалите са се правили на 21-22 юни, в деня на лятното слънцестоене, ни отпращат към по-старо знание, което няма общо с православието.

Най-баналното обяснение е, че народът е отбелязвал на Еньовден първите признаци на задаващата се следваща зима. Казвало се, че Еньо си намята кожухчето, за да се подготви за снега. Вярвало се, че именно тогава Слънцето се къпе в земните реки и така – чисто, се отправя към зимата. Пък водата ставала магическа, лековита от досега си със светилото. От тези по-късни вярвания са произлезли и част от по-новите ритуали.

Източник: Cross.bg

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече