събота, ноември 21, 2020

Истината срещу лъжите на македонизма

Минаха повече от 3 /три/ години от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република северна Македония /Договорa/, а проблемите, които бяха преди него, си остават и до днес.

Факт, при това вече и признат от страна на управляващите от другата страна на границата, предвид изнесеното в българските електронни медии, е, че езикът на омразата срещу Република България, нацията и народа ни не е преустановен в Република северна Македония /РСМ/.

Последното прави излишно да се питаме дали учебниците в РСМ, чрез които се наслагват неистини, относно историята ни, са променени.

На следващо място, опасенията ни, че представителите на РСМ в мултидисциплинарната комисия, правят опит да създадат своя история за сметка на нашата – българската, не се оказаха лишени от смисъл.

А относно несъществуващо малцинство, което РСМ „търси“ в Република България, същото казва всичко.

Политиката на РСМ по отношение на Република България буди възмущение.

Преди по-малко от две седмици Зоран Заев – Министър-председател на РСМ заяви, че е готов да подпише декларация или анекс към Договора от 2017 г., а преди ден-два говорителят на правителството от другата страна на границата заяви, че такъв документ няма да има.

Подобна волатилност в Европейския съюз /ЕС/ няма място.

Съществуването на държавността се познава основно по предвидимостта на политиците, доколкото обратното поведение представлява проблем, който е вътрешнополитически за РСМ и неговото изнасяне навън не следва да бъде допускано.

Вътрешните терзания на управляващите от другата страна на границата са само техни, а не на гражданите на страната, която управляват.

Тези проблеми обаче следва да бъдат решени вътре, в самата РСМ, преди започване на преговорите за присъединяването ѝ към ЕС, понеже могат лесно да станат такива и за Общността.

В това отношение държавата ни следва да поеме отговорност и да защити ЕС от политики, които разединяват.

Доколко такива политика се води от управляващите в РСМ, всеки следва сам да прецени, но подобно поведение в международното право е недопустимо и в разрез с всякакви добросъседски отношения, и най-малко кореспондира с достиженията на Обединена Европа и гражданските общества на Стария континент.

От случилото се през последните дни, следва всички да се солидаризираме със становището на Министър-председателя на РСМ, който счита, че е ненужно да се водят дебати относно „самоличността и езикът на страната“ /б.а. – на РСМ/, която същият ръководи.

Прав е, да се дискутира по отношение на  несъществуващите македонски език, нация и/или народ, е повече от безсмислено.

На следващо място, Зоран Заев пряко обвини Република България, че не спазва чл. 2 от Договора от 2017 г., понеже не сме били подкрепяли РСМ по пътя ѝ към ЕС.

Последното обаче може би граничи не само с политическа, но и с лична безотговорност, понеже когато някой не желае да усвои един урок, го повтаря до научаване, въпреки цялата подкрепя, която може да му бъде оказана.

Проблемът на управляващите в Република северна Македония, се изразява в отказа им да осъзнаят истината и да приемат реалностите – във Вардарска Македония живеят българи и се говори на български език.

Той обаче е техен – вътрешнополитически,– като вече в РСМ има призиви за сформиране на правителство на спасението, а това, което оглавява Зоран Заев е пред оставка, поради провала му във водената от него външна политика.

Вероятно в РСМ ще има и предсрочни избори.

Това обаче може да се окаже цената, която управляващите в РСМ следва да заплатят за отказа им да приемат, осъзнават и израстват.

Реалността – истината – се оказа проблем и за някои историци – Катерина Колозова /Скопие/, Александър Везенков /София/, Любчо Петковски /Скопие/, Стефан Дачев /София/, Здравко Севески /Скопие/, Чавдар Маринов /София/ и Димитър Бечев /Оксфорд/, адресирано до премиерите и министрите на външните работи на Република България и Република северна Македония /РСМ/,– които във свое Отворено писмо, твърдят, че „съвременна историография отдавна е приела съществуването на множество интерпретации, като резултат от различни перспективи.“

Плурализма и гражданските общества обаче приемат единствено и само истината.

В тази връзка, както математиката, така и историята, са точни науки.

Всичко различно от точните математически решения и исторически факти е лъжа.

Истина не търпи никакви интерпретации – полурешения, полуистини, полулъжи и пр.

Предвид горното, възниква въпросът тези историци как биха интерпретирали победителите във Втората световна война /ВСВ/, относно коя държава е реалният победител:

– Великобритания – която обявява война на нацизма още през 1939 г.;

  • Съюза на съветските социалистически републики – предвид пакта Рибентроп-Молотов /1 септември 1939 г./ или 20 /двадесет/-те милиона руски жертви /22 юни 1941 г./;

– САЩ – след 7 декември 1941 г.

Как биха интерпретирали Холокоста или Гладомора в Украйна – например?

Как биха интерпретирали разделението на Германия след края на ВСВ?

Реалността – истината – след ВСВ е, че именно югославският шувенизъм и интерсоциализма правят опит изкуствено да създадат език, народ и нация, които до този момент историята не познава.

Факт е, че в нито един византийски, латински, арабски или друг античен, средновековен /395 г. – 1453 г./ или по-късен исторически извор не се споменава за македонски символи на държавна власт, а се упоменава само географската област Македония – за локализиране на битки, произход на личности, български книжовни средища и пр.

За история в РСМ може да се говори от 8 септември 1991 г., понеже Социалистическа република Македония е създадена през 1945 г., на територията на днешна Вардарска Македония, и същата е била част от Социалистическа федеративна република Югославия и своя история има само СФРЮ, чиито правоприемник е Република Сърбия.

Всеобщо – ноторно – известно е, че тази автономия е плод на югославския шувенизъм и интерсоциализъм, с цел да бъде изкоренено българското самосъзнание на сънародниците ни в тази област, предвид явната им борба срещу тогавашните политики на Йосип Броз Тито и пр.

За постигането на тази цел са били наречени македонци.

Само, за да не се зоват българи.

Плод на тези действия, днес се проявяват в политики, които са несъвместими с европейското бъдеще на която и да е страна.

Когато управляващите в РСМ осъзнаят истината и приемат реалностите – във Вардарска Македония живеят българи и се пише и говори на български език, но с изменени пунктуационни и правописни правила, предвид говоримия български диалект в тази област на балканския полуостров, тогава ще бъдат достойни членове на Съюза и няма да обвиняват никого, че ги е спирал, а ще търсят вината единствено в днешните управляващи РСМ.

В тази връзка, както един от официалните езици в РСМ е албанският език, то следва така да бъде и по отношение на българския език.

Време му е този въпрос да бъде решен с Анекс към Договора от 2017 г., в който а бъде посочено, че  „същият е изготвен на български език, съгласно правописните и пунктуационни правила на Република България и Република северна Македония“.

Последното може само да обогати Република северна Македония.

Съвсем отделно стои въпросът, че българите, живеещи в Република северна Македония, са граждани на тази държава.

Този факт не следва и не може да бъде оспорван!

В тази насока, на управляващите в Република северна Македония, редица европейски държави могат да служат за пример:

– в Република Австрия никой не твърди и не се бори да доказва, че се използва австрийски език /немски език/;

– в Швейцарската конфедерация никой не твърди съществуването на швейцарски език /немски, френски и италиански езици/;

– в Кралство Белгия – където са Столицата на Европейския съюз и централата и военното командване на НАТО – никой не твърди, че използва белгийски език /френски, фламандски и немски езици/.

Както не съществуват горепосочените 3 /три/ езика – австрийски, швейцарски и белгийски,– така не съществува и македонски език.

Следва да бъде отбелязано, че признаването – от който и да е и под каквато и да е форма – на несъществуващите македонски език, нация и/или народ, може да взриви барутния погреб на Европа – както са известни Балканите – и да предизвика вълна от сепаратизъм по целия континент.

В тази връзка, думите на Уинстън Чърчил, че „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират,“ се оказват верни и до днес.

На всички държави – предимно в Европа – е известно, че във Вардарска Македония живеят българи, но както беше посочил пенсиониран висш държавен служител на Руската Федерация в свое интервю – „няма интерес да бъде признато“.

Българският характер на тази географска област е oповестен във вестник „Таймс“ и от бележития английски етнограф и археолог Артър Ж. Евънс:

„Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи.“…

Адолф Хитлер дори признава, че с отнемането на Вардарска Македония от българското землище на времето /б.а. – Берлинския конгрес от 1878 г./, то спрямо България е извършена историческа неправда, която към април, 1941 г. била поправена.

Последното създава колосален ценностен конфликт, предвид факта, че личността –  еманацията на най-голямото зло за човечеството от средата на 20 /двадесети/ век – признава безспорен исторически факт, а днешни демократи и европейци го интерпретират, отричат, оспорват и пр., като поставят под въпрос съществуването, възприемането и изповядването на редица европейски и общочовешки достижения.

Историческата истината за Република България и Република северна Македония, може да бъде само:

Един език.

Един народ.

Две държави.

На следващо място, вероятно политическите ръководства на ЕС и НАТО следва да преценят дали няма да отворят пътя на югославския шувенизъм и интерсоциализма, както в Европейското икономическо семейство, така и в Северно-атлантическия съюз.

И днес – на Архангелова задушница – предлагаме да почетем падналите български войни, да изразим подкрепата си за позицията на граждани и политици, която отстояват пред управляващите в Република северна Македония, ведно с далновидността при защитата на Европейския съюз от един посттоталитарен проблем, чрез отказа да бъде подкрепена преговорната рамка за РСМ, като своевременно отправим и пожелание за по-бързо осъзнаване и израстване на политиците от другата страна на границата, с националния трибагреник по тераси, прозорци, автомобили и пр.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече