събота, май 15, 2021

Книгата „Интелигентният инвеститор“ – Бенджамин Греъм

За книгата

Най-големият инвестиционен съветник на ХХ век – Бенджамин Греъм – учи и вдъхновява хората по целия свят вече няколко поколения. Философията на Греъм за „инвестиране в стойност“, която предпазва инвеститорите от съществени грешки, им показва как да разработват дългосрочни стратегии. Именно това превръща „Интелигентният инвеститор“ в борсова  библия още при излизането й през 1949 г.

Развитието на фондовия пазар през годините доказа мъдростта на предложените стратегии. Освен че запазва оригиналния текст на Греъм в неговата цялост, това преработено издание включва актуален коментар от известния финансов журналист Джейсън Цвайг, който представя реалностите на днешния пазар, прави аналогии между примерите на Греъм и днешните финансови заглавия и дава на читателите по-задълбочено разбиране как да се прилагат принципите на Греъм.

Жизненоважна и незаменима, „Интелигентният инвеститор“ е най-значимата книга, която някога ще прочетете за това как да постигнете финансовите си цели.

Предговор от Уорън Бъфет

Прочетох първото издание на тази книга в началото на 50-те години на миналия век, когато бях на деветнайсет години. Тогава реших, че това е най-добрата книга за инвестирането, писана някога. Все още мисля така.

Не се изискват стратосферен коефициент на интелигентност, сложни бизнес стратегии или вътрешна информация, за да инвестирате успешно през целия си живот. Необходими са стабилна интелектуална рамка за вземане на решения и способност да предотвратите вредното влияние на емоциите върху тази рамка. Тази книга точно и ясно предписва правилната рамка. От вас се очаква да осигурите емоционална дисциплина.

Ако следвате принципите на поведение и бизнес на Греъм – и обърнете специално внимание на безценните съвети в глави 8 и 20, – няма да получите лоша възвръщаемост на вашите инвестиции. (Това е далеч по-сериозно постижение, отколкото вероятно си мислите.) Дали ще постигнете изключителни резултати ще зависи от усилията и интелекта, които прилагате към вашите инвестиции, както и от амплитудите на глупостта на фондовия пазар, които преобладават по време на вашата инвестиционна кариера. Колкото по-глупаво е поведението на пазара, толкова по-големи са възможностите за бизнес инвеститора. Следвайте Греъм и ще спечелите от глупостта, вместо да бъдете част от нея.

За мен Бен Греъм беше много повече от автор или учител. Той повлия на живота ми повече от всеки друг мъж освен баща ми. Малко след смъртта на Бен през 1976 г. написах кратък епитаф за него във „Файненшъл Аналистс Джърнъл“. Докато четете книгата, вярвам, че ще осъзнаете някои от качествата, които споменавам, отдавайки му последна почит.

БЕНДЖАМИН ГРЕЪМ

1894–1976

Преди няколко години Бен Греъм, тогава почти осемдесетгодишен, споделя пред един свой приятел, че се надява всеки ден да прави „нещо глупаво, нещо креативно и нещо щедро“.

Включването на тази първа причудлива цел отразява способността му да формира идеи в такъв вид, че да се избегнат всякакви нотки на поучителност или налагане на собствено мнение. Въпреки че идеите му са могъщи, той ги представя внимателно и ненатрапчиво.

Читателите на това списание не се нуждаят от подробно описание на неговите постижения, измерени по нивото им на креативност. Рядко се случва трудът на основателя на някоя дисциплина да не бъде задминат, и то доста скоро, от неговите наследници. Въпреки че са минали повече от 40 години, откакто е публикувана книгата, въвела структура и логика в една хаотична и объркана дейност, трудно можем да се сетим дори за подгласници в областта на анализа на ценни книжа. В сфера, в която повечето идеи често изглеждат глупаво в рамките на седмици или месеци след публикуването им, принципите на Греъм остават непоклатими – стойността им често се оценява и се разбира по-добре след финансови бури, които разбиват на пух и прах по-крехки интелектуални структури. Съветът му за търсене на финансова стабилност е донесъл неизчерпаеми ползи на последователите му – дори на тези с не толкова развити вродени заложби, които се затрудняват в следването на други по-модерни или брилянтни съвети.

Забележителен аспект от доминиращото влияние на Греъм в професионалната му област е, че той успява да го постигне без онова тесногръдие на мисълта, което концентрира всички усилия върху една-единствена цел. То по-скоро представлява случаен страничен продукт на един ум, чиято всеобхватност почти надминава границите на обяснимото. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че никога не съм срещал някой друг с подобни умствени възможности. Неговата на практика съвършена памет, безкрайна жажда за нови знания и способност да ги преобрази във вид, приложим към привидно несвързани проблеми, правят срещата с мислите му във всяка област същинска наслада.

Това, в което изпреварва всички останали обаче, е неговият трети императив – щедростта. Бен беше мой учител, работодател и приятел. Той винаги е показвал неограничена и неизискваща нищо щедрост откъм идеи, време и духовност във всяка своя връзка, независимо дали става въпрос за ученици, подчинени или приятели. Ако имаше нужда от бистра мисъл, всеки се обръщаше към него. А ако някой имаше нужда от насърчение или съвет, Бен винаги беше готов да помогне.

Уолтър Липман говори за хора, които садят дървета, под които ще седят други хора. Бен Греъм беше такъв човек.

Препечатано от Файненшъл Аналистс Джърнъл,
ноември/декември 1976

Въведение

Целта на тази книга е да предостави във вид, подходящ за непрофесионалисти, насоки по отношение на приемането и прилагането на инвестиционни политики. Почти няма да говоря за техниката на анализиране на ценни книжа; повече внимание ще обърна главно на инвестиционните принципи и нагласите на инвеститорите. Ще предоставя редица кратки сравнения на конкретни ценни книжа – предимно по двойки, появяващи се едни до други в списъка на Нюйоркската фондова борса, – за да покажа по конкретен начин важните елементи, които са включени в избора на обикновени акции.

Голяма част от книгата обаче ще бъде посветена на историческите модели на финансовите пазари, като в някои случаи ще се връщаме много десетилетия назад. За да инвестирате интелигентно в ценни книжа, трябва да бъдете въоръжени с адекватни познания за това как различните видове облигации и акции действително са се държали в различни условия, някои от които вероятно ще срещнете в собствената си практика. Никое твърдение не е по-вярно и по-подходящо за Уолстрийт от известното предупреждение на Сантаяна: „Този, който не помни миналото, е осъден да го повтаря.“

Този текст е насочен към инвеститорите, които се отличават от спекулантите, а първата му задача ще бъде да изясни и подчертае това вече почти забравено разграничение. Още в самото начало трябва да заявя, че това не е книга от типа „как да станеш милионер“. Никой няма да ви осигури лесен и сигурен път към богатството нито на Уолстрийт, нито където и да е другаде. Може би не е зле да подчертая важността на това, което току-що ви казах, използвайки малко финансова история – особено като се има предвид, че от нея могат да бъдат извлечени повече от една поуки. В кулминационната 1929 г. Джон Дж. Раскоб, една от най-важните фигури на Уолстрийт, както и в национален мащаб, възхвалява благословиите на капитализма в статия в списание „Лейдис Хоум Джърнъл“, озаглавена „Всички трябва да бъдат богати“. Тезата му е, че със спестявания от само 15 щ.д. на месец, инвестирани в добри обикновени акции – с реинвестиране на дивидентите – може да бъдат събрани 80 000 щ.д. за период от двайсет години срещу инвестиране на едва 3600 щ.д. Ако магнатът от „Дженеръл Мотърс“ е прав, то това наистина е лесен път към богатството. Доколко е прав обаче? По най-груби изчисления – базирани на предполагаема инвестиция в 30-те акции, съставляващи промишления индекс „Дау Джоунс“ – ако указанията на Раскоб бяха следвани в периода от 1929 до 1948 г., активите на инвеститора в началото на 1949 г. биха били на стойност около 8500 щ.д. Това е далеч от обещаните от Раскоб 80 000 щ.д. и показва колко малко може да се разчита на такива оптимистични прогнози и уверения. В тази връзка обаче трябва да се отбележи, че реално реализираната възвръщаемост на тази 20-годишна операция би била по-добра от 8% годишна капитализация – и то въпреки факта, че инвеститорът би започнал да купува при ниво 300 на промишления индекс „Дау Джоунс“ и приключил с оценка на стойността на активите въз основа на крайно ниво 177 през 1948 г. Тази информация може да бъде разглеждана като убедителен аргумент в полза на принципа на редовното ежемесечно купуване на надеждни обикновени акции независимо от състоянието на пазара – метод, известен като „усредняване на разходите в долари“.

Тъй като тази книга не е адресирана до спекуланти, тя не е предназначена за тези, които търгуват на пазара. Повечето от тези хора се ръководят от диаграми или други до голяма степен механични средства за определяне на подходящите моменти за купуване и продаване. Принципът, който се отнася за почти всички т.нар. технически подходи, е, че трябва да се купува, защото дадени акции са поскъпнали или пазарът е тръгнал нагоре, и съответно трябва да се продава, защото е тръгнал надолу. Това изцяло противоречи на здравия разум от бизнес гледна точка и няма голяма вероятност да доведе до траен успех на Уолстрийт. От личен опит и наблюдения на фондовия пазар в продължение на над 50 години никога не съм срещал човек, който е успял постоянно или трайно да печели пари с подобно „следване на пазара“. С голяма увереност мога да заявя, че този подход е погрешен въпреки популярността си. Ще илюстрирам току-що казаното – макар че, разбира се, това не трябва да се приема за доказателство – като по-късно направим кратка дискусия за известната теория на „Дау Джоунс“ за търгуване на фондовия пазар.

След първата ѝ публикация през 1949 г. преработени издания на „Интелигентният инвеститор“ излизат през интервал от приблизително пет години. При обновяването на настоящата версия се налага да обърнем внимание на многото промени на пазара след написването на изданието от 1965 г. Те включват:

  1. Безпрецедентно покачване на лихвения процент на облигациите от висок клас.
  2. Спад с около 35% на нивото на цените на водещите обикновени акции, който приключва през май 1970 г. Това е най-големият спад в проценти за последните 30 години. (Голям брой емисии с по-ниско качество претърпяват доста по-сериозен спад.)
  3. Продължаваща инфлация на цените на едро и потребителските цени, която набира скорост дори при спада на бизнеса като цяло през 1970 г.
  4. Бързото развитие на „конгломератните“ компании, франчайзинг операциите и други сравнително нови тенденции в бизнеса и финансите. (Те включват редица сложни механизми, като например „нерегистрирани акции“, варанти, опции върху акции, подвеждащи наименования, използване на чуждестранни банки и др.)
  5. Фалит на най-голямата американска железопътна компания, прекомерни краткосрочни и дългосрочни дългове на много, доскоро утвърдени компании и дори смущаващ проблем с платежоспособността сред брокерските къщи на Уолстрийт.
  6. Появата на модата за „резултатност“ при управлението на инвестиционни фондове, включително някои доверителни фондове, управлявани от банки, но с тревожни резултати.

Тези явления ще бъдат внимателно разгледани, като някои от тях ще наложат промени на заключенията и акцентите в предишното издание на книгата. Основните принципи на стабилната инвестиция не би трябвало да се променят от десетилетие до десетилетие, но прилагането на тези принципи трябва да бъде адаптирано към значителни промени във финансовите механизми и климат.

Последното твърдение е поставено на изпитание по време на написването на настоящото издание, чийто първи вариант е завършен през януари 1971 г. По това време промишленият индекс „Дау Джоунс“ бързо се възстановява от нис­кото си ниво от 632 през 1970 г. и се покачва към високото ниво от 951 през 1971 г. със съпътстващо чувство на оптимизъм. При завършването на окончателния вариант на книгата през ноември 1971 г. пазарът е във вихъра на нов спад, който понижава нивото до 797 с възобновено всеобщо безпокойство относно бъдещето му. Не съм позволил тези колебания да повлияят на общата ми нагласа за стабилна инвестиционна политика, която остава по същество непроменена от първото издание на книгата през 1949 г.

Степента на свиване на пазара през 1969–1970 г. би трябвало да послужи за разсейване на една илюзия, която набира популярност през последните две десетилетия, а именно, че водещите обикновени акции могат да бъдат закупени по всяко време и на всяка цена с уверението не само за крайна печалба, но и че всяка междувременна загуба скоро ще бъде компенсирана от подновен растеж на пазара до нови високи нива. Това е прекалено хубаво, за да бъде истина. Най-накрая фондовият пазар се „нормализира“ в смисъл, че както спекулантите, така и акционерите трябва отново да бъдат подготвени да претърпят значителни и може би продължителни спадове, както и покачвания на стойността на своите активи.

Хаосът, предизвикан от последния срив на пазара, е катастрофален за много обикновени акции от втора и трета линия, особено такива на наскоро основани предприятия. Това само по себе си не е нещо ново – случвало се е в подобни граници през 1961–1962 г. – но сега е налице нов елемент, криещ се във факта, че някои от инвестиционните фондове са поели големи ангажименти по високо­спекулативни и очевидно надценени емисии от този тип. Очевидно не само аматьорите в тази сфера трябва да бъдат подготвени, че ентусиазмът може да помага на много места за извършване на велики дела, но на Уолстрийт почти неизбежно води до провал.

Основният въпрос, с който трябва да се заемем, се дължи на огромния ръст на лихвата по първокачествените облигации. От края на 1967 г. инвеститорите са в състояние да получат над два пъти по-голям доход от такива облигации, отколкото биха могли от дивиденти на представителни обикновени акции. В началото на 1972 г. възвръщаемостта е 7,19% при облигациите от най-висок клас срещу едва 2,76% при индустриалните акции. (За сравнение в края на 1964 г. тези стойнос­ти са съответно 4,40% и 2,92%.) Изглежда невероятно, че когато първоначално написах тази книга през 1949 г., тези стойности бяха почти напълно противоположни: възвръщаемостта на облигациите бе едва 2,66%, а тази на акциите – 6,82%. В предишните издания неизменно настоявах, че поне 25% от портфейла на консервативния инвеститор трябва да бъдат в обикновени акции, а в общия случай бях привърженик на разпределение 50 на 50 между двата вида активи. Сега трябва да се обмисли дали настоящото голямо предимство на доходността на облигациите над тази на акциите би оправдало политика на 100% облигации, докато съотношението между тези активи не се възстанови до по-разумни нива, както се очаква да се случи. Естествено въпросът за продължаващата инфлация ще бъде от голямо значение при вземането на това решение. На тази дискусия ще бъде посветена цяла глава.

Преди време направих основно разграничение между двата вида инвеститори, към които е адресирана тази книга – „предпазливи“ и „предприемачи“. Предпазливият (или пасивен) инвеститор набляга основно върху избягването на сериозни грешки или загуби. Втората му цел е избягването на всякакви усилия, раздразнения, както и нуждата от по-често вземане на решения. Отличителната черта на предприемчивия (още активен или агресивен) инвеститор е неговото желание да отдели време и грижи за подбора на ценни книжа, които са едновременно надеждни и по-атрактивни от тези на средно ниво. В течение на много десетилетия предприемчивият инвеститор от този вид е можел да очаква заслужена отплата за своите по-големи умения и положени усилия под формата на по-голяма средна възвръщаемост от тази, реализирана от пасивния инвеститор. Съмнително е дали в днешните условия активните инвеститори биха получили съществена отплата за труда си. Но следващата година или в годините след това нещата може да са различни. Следователно ще продължа да обръщам внимание на възможностите за предприемаческо инвестиране, тъй като те са съществували в предишни периоди и може пак да се върнат.

Отдавна се е наложило мнението, че изкуството на успешните инвестиции се състои на първо място в избора на онези отрасли на промишлеността, които най-вероятно ще се развият в бъдеще, а след това в идентифицирането на най-перспективните компании в тези отрасли. По-находчивите инвеститори например – или техните находчиви съветници – вероятно отдавна са разпознали големите възможности за развитие на компютърната индустрия като цяло и в частност на „Ай Би Ем“. Същото се отнася и за редица други бързо развиващи се индустрии и компании. Но това не е толкова лесно, колкото винаги изглежда в ретроспекция. За да изясня това от самото начало, ще добавя тук параграф, който включвам за първи път в изданието на тази книга от 1949 г.

Книгата „Интелигентният инвеститор“ от Бенджамин Греъм, можете да закупите в сайта на Издателство Изток – Запад.

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече