Днес отбелязваме Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости.
Това е денят, в който Църквата приканва християните да поискат и дадат взаимно опрощение и така да започнат дните на Великия пост. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него – от утре, започва Великият или Великденският пост. Той продължава 40 дни до Възкресение Христово – Великден.
На Неделя Сиропусна се припомня Евангелското четиво: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
По традиция на този празник младите семейства отиват на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете.
На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря.
В неделя се палят клади и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Източник: Cross.bg
Коментарите са затворени.