Предателство?! Предизборно, национално, европейско, НАТО-вско, или фалшива новина

от Адв. Н. Лалев на 06.03.2021

Заев и Борисов — снимка: Facebook - Бойко Борисов

Считаме за ноторно известно е, че за българските граждани не представлява трудност да четат статии, написани съгласно правописните и пунктуационни правила в Република северна Македония /РСМ/, а тези, които са изучавали и книжовен български език, само обогатяват езика си с български диалекти, говорими освен в Мизия, Стара планина, Тракия, Родопа планина, планините Странджа и Сакар, Добруджа, Средногорието и др., така и в Македония.

В тази връзка в plusinfo.mk се запознахме със статия– Предлог за заедничка изјава на владите на Бојко Борисов и на Зоран Заев, от която е видно, че се подготвя съвместна декларация на правителствата на Република северна Македония и Република България.

Факт е, че в българските електронни медии не успяхме да открием информация, относно проекта на въпросния документ, поради което информацията я намираме за непроверена, или същото – случайно – не е новина.

При условие, че въпросната медия е разпространила фалшива новина, Европейската комисия ще бъде сезирана, за да бъде включена интернет страницата в списъка на разпространители на неистински вести, но след отклонението, следва да обърне внимание на въпросната декларация.

Внимателният ѝ прочит, води до заключението, че българското правителство е на път да отстъпи от националните интереси, а вероятно и да не спази декларацията, приета от Народно събрание на Република България, извършвайки поредното национално предателство в историята на България.

Видно от текста на проекта, които е посочен най-долу, както на книжовен български език, така и изписан, съгласно правописните и пунктуационни правила в РСМ, се установява, че правителството на РСМ:

1. декларира, че основите на македонската държава са положени на Първата сесия на АСНОМ на 2 август 1944 г.;

2. заявява, че идеите за уникалността на македонския народ и за създаването на македонска държава имат по-дълъг исторически генезис, като били особено присъстващи през втората половина на 19 и първата половина на 20 век, по време на разпада на Османската империя;

3. счита дейността и делата на революционните организации, на революционерите и на възрожденците, че не са свързани с борите за българското национално обединение, а за създаването на автономна или независима македонска държава;

4. под формата на заявление, само отбелязва факта, че доминиращия разказ в официалната българска историография е, че създаването на македонската държава в края на Втората световна война, е политически проект на Комунистическия интернационал и югославските комунисти от Йосип Броз Тито, насочен срещу българските интерес;

5. декларира, че македонският език е кодифициран с Решението на първата сесия на АСНОМ от 2 август 1944 г. за въвеждането на македонския, като официален език в македонската държава, с Решение Президиум на АСНОМ от 5 май 1945 г. за македонската азбука и с официалното приемане на македонската орфография на 7 юни 1945 г.;

6. сочи, че македонският език е международно признат на Третата конференция на ООН за стандартизация на географските имена, проведена в Атина през 1977 г.;

7. декларира, че развитието на македонския език е процес, който продължава дълго време в историята и разчита на старославянския, за да се достигне до централномакедонския диалект, като народна основа, фонетичен правопис и лексикален фонд, който включва селекция от всички македонски диалекти;

8. само разбира, че в периода преди стандартизацията на – забележете – македонския литературен език, официалната и писмената употреба на българския език и азбука са били доминиращи, включително и различните диалектни форми, които произтичат от общите корени на двата езика;

9. отново само отбелязва господстващото повествование за българската лингвистика, според което официалният македонски език по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език;

10. заявява, че му е известно, че най-важните възрожденци и революционери /б.а. – кои?/, които популяризират своите идеи и дейности за автономна или независима Македония, в края на 19 и началото на първата половина 20 век, действали под прекия патронаж на българската държава и/или Българската екзархия, като много от тях се обявили за българи;

11. твърди, че България, в периода на разпада на Османската империя, била само център, който позволявал и насърчавал революционерите, възрожденците и организациите да извършват дейности за развитието на чувството за Македония като отделна историческа, културна и езикова общност и за създаването на отделна, автономна или независима македонска държава, поради което тези образувания се наричат македонски /б.а. – по същата логика, може да сме благодарни на Йоспи Броз Тито за проведения Кървав Божник/;

12. декларира, че присъединяването на българската държава към Силите на Оста от 1 март 1941 г. до 8 септември 1944 г. и нейното участие в окупацията на част от територията на Кралство Югославия, покриваща територията на днешна Северна Македония, не е фашистка окупация;

13. ще насърчава всички държавни органи и частни субекти да избягват идентифицирането на термините „фашист“ с „българин“ в обидния контекст /б.а. – до кога?/;

14. отделно правителството на РСМ само декларира, че решително уважава и популяризира историческите факти, които недвусмислено показвали, че освобождението на Македония от фашисткия окупатор е дело на македонците, които през Втората световна война загубиха около 25 000 жертви в борбата, която завършила със създаването на македонски държавен суверенитет в рамките на югославската федерация;

15. правителството на РСМ отново – само – отбелязва, че доминиращите разкази на българската историография са, че българската държава в района на днешна Северна Македония е действувала като администрация, която отишла по призива на местното българско население /б.а. – кой ще призовава чужд да го управлява и защо българската държава, а не Кралство Сърбия?/;

16. правителството на РСМ отново декларира, че ще зачита и защитава човешките права на своите граждани, които се декларират като българи

17. реципрочно правителството на РСМ е загрижено за гражданите на РСМ в България, които се декларират като македонци, е очаквало българското правителство да зачита и защитава техните човешки права.

Какво би се случило, при условие, че българското правителство подпише подобен документ?

„Не много“ – само:

1. признава продуктът на интерсоциализма, югославския шувенизъм и геноцида срещу българите във Вардарска Македония, ведно с политиките, водени от Йосип Броз Тито, наречен „македонизъм“;

2. признава несъществуващия македонски език и допуска се, че неговия произход е от преди 1944 г. – 1945 г., като само е кодифициран в този период;

3. отрича се от борбите за национално обединение на българите през 19 век и 20 век;

4. признава югославския шувенизъм и водените политики на Йосип Броз Тито, ведно с геноцида срещу българите във Вардарска Македония, за правилни;

5. отрича се от хилядите български войни, паднали в борбата срещу хитлеро-фашизма, и ги прогласява за македонски;

6. оставя възможност за манипулиране на историческите истини факти, като се съгласява с обстоятелството, че същите само са известни на управляващите в РСМ, но без последните да ги признават;

7. съгласява се, че в Република България съществува македонско малцинство.

Въпроси няма нито към българските политици, нито към дипломацията.

Отговорите са много и са все неприятни, но слабостта им е убийствена и за Европейския съюз, и за Северноатлантическия алианс, предвид факта, че се допуска продукт на интерсоциализма, а последното лесно води до издигане в култ на поредната личност и последващо връщане в началото на 90-те години на 20-ти век.

С оглед на горезложеното, което се надяваме да се окаже все пак фалшива новина, както сме го заявявали и преди:

„За съжаление /или за щастие на други/ вече няма комити като генерал-лейтенант Александър Протогеров, Яне Сандански, Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Ванче Михайлов и много други – знайни и незнайни…“

„Кой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, който ми каже, че не съм българин – ще му отрежа главата!“

Тодор Александров

На следващо място, Ви предлагаме и прочит на възможен проект на съвместна декларация на правителствата на Република северна Македония и Република България, който отразява изцяло историческите истини и факти /най-долу стар текст – нов текст/:

Съвместна декларация на правителствата на Република Северна Македония и Република България

Потвърждавайки ангажимента за прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България, подписано на 1 август 2017 г. в Скопие (наричано по-долу: Договора), поради необходимостта от допълнително подобряване на сътрудничеството, основано на взаимно доверие, разбирателство, добросъседство и взаимно зачитане на интересите на Република България и Република Северна Македония, правителствата на договарящите се страни ще направят следното съвместно изявление:

1. Правителствата на договарящите се страни декларират, че Република Северна Македония и Република България нямат претенции една срещу друга, противоречащи на принципите на международното право и декларирания ангажимент за развитие на приятелство, добросъседство, мир и стабилност в регионът.

2. Правителството на Република Северна Македония декларира, че основите на македонската държава са положени на Първата сесия на АСНОМ на 2 август 1944 г.

2а. Правителството на Република Северна Македония заявява, че идеите за уникалността на македонския народ и за създаването на македонска държава имат по-дълъг исторически генезис и са особено присъстващи през втората половина на 19 и първата половина на 20 век, по време на разпада на Османската империя, дейността на революционните организации, в делата на революционерите и възрожденците, които по различни начини се борят за създаването на автономна или независима македонска държава.

2б. Правителството на Република Северна Македония заявява, че отбелязва доминиращия разказ в официалната българска историография, според който създаването на македонската държава в края на Втората световна война е политически проект на Комунистическия интернационал и югославските комунисти от Йосип Броз Тито, насочен срещу българските интереси.

2в. Правителствата на договарящите се страни заявяват, че разликите в историческите разкази, описани в параграфи 2а и 2б, не могат да бъдат основание за междудържавен спор и неспазване на споразумението.

2г. Правителствата на договарящите се страни декларират, че в духа на взаимно приятелство те ще положат всички усилия постепенно да преодолеят разликите в историческите разкази, описани в точки 2а и 2б, чрез конструктивен диалог.

3. Правителството на Република Северна Македония декларира, че македонският език е кодифициран с Решението на първата сесия на ASNOM от 2 август 1944 г. за въвеждането на македонския като официален език в македонската държава, с Решение Президиум на ASNOM от 5 май 1945 г. за македонската азбука и с официалното приемане на македонската орфография на 7 юни 1945 г. Македонският език е международно признат на Третата конференция на ООН за стандартизация на географските имена, проведена в Атина през 1977 г.

3а. Правителството на Република Македония декларира, че развитието на македонския език е процес, който продължава дълго време в историята и разчита на старославянския, най-старият славянски литературен език като литературна основа, централномакедонският диалект като народна основа , фонетичният правопис и лексикалният фонд, който включва селекция от всички македонски диалекти.

3б. Правителството на Република Северна Македония разбира, че в периода преди стандартизацията на македонския литературен език, в по-широкия район в региона, който е исторически наречен Македония и който включва територията на днешна Северна Македония, официалната и писмената употреба на българския език и азбуката е доминираща., както и различните диалектни форми, които произтичат от общите корени на двата езика.

3в. Правителството на Република Северна Македония заявява, че отбелязва господстващото повествование за българската лингвистика, според което официалният македонски език по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език.

3д. Правителствата на договарящите се страни заявяват, че разликите в историческите разкази, описани в параграфи 3а, 3б и 3в, не могат да бъдат основание за междудържавен спор и неспазване на разпоредбите на Договора.

4. Правителството на Република Северна Македония заявява, че е наясно с историческите факти, че най-важните възрожденци и революционери, които популяризират своите идеи и дейности за автономна или независима Македония, в края на 19 и началото на първата половина 20 век, действайте под пряк патронаж на българската държава и / или Българската екзархия и много от тях се обявиха за българи.

4б. Правителството на Република Северна Македония декларира, че разбира историческите факти, описани в член 4, в контекста на също безспорния исторически факт, че България и особено София, в периода на разпада на Османската империя, са центрове, които позволяват и насърчават революционерите, възрожденците и организациите да извършват дейности за развитието на чувството за Македония като отделна историческа, културна и езикова общност и за създаването на отделна, автономна или независима македонска държава, поради което тези образувания се наричат македонски.

4в. Правителството на Република Северна Македония отбелязва доминиращия разказ на българската историография, според който фактите, описани в член 4, са доказателство за българския характер на процеса на създаване на македонския език и македонската държава.

4г. Правителствата на бившата югославска република Македония и бившата югославска република Македония декларират, че разликите в историческите разкази, описани в точки 4а, 4б и 4в, не могат да бъдат основание за междудържавен спор и неспазване на споразумението.

5. Правителството на Република Северна Македония декларира, че присъединяването на българската държава към Силите на Оста от 1 март 1941 г. до 8 септември 1944 г. и нейното участие в окупацията на част от територията на Кралство Югославия, покриваща Територията на днешна Северна Македония не може от фашистка окупация.

5а. По отношение на член 5 правителството на Република Северна Македония декларира, че ще насърчи всички държавни органи и частни субекти да избягват идентифицирането на термините „фашист“ и „българин“, особено в обиден контекст.

5б. Правителството на Република Северна Македония декларира, че решително уважава и популяризира историческите факти, които недвусмислено показват, че освобождението на Македония от фашисткия окупатор е дело на македонците, които през Втората световна война загубиха около 25 000 жертви в борбата, която завърши със създаването на македонски държавен суверенитет в рамките на югославската федерация.

5в. Правителството на Република Северна Македония заявява, че отбелязва доминиращите разкази на българската историография, които разглеждат ролята на българската държава в района на днешна Северна Македония като администрация, която идва по призива на местното българско население.

5г. Правителствата на договарящите се страни заявяват, че разликите в историческите разкази, описани в параграфи 5а, 5б и 5в, не могат да бъдат основание за междудържавен спор и неспазване на споразумението.

6. Правителството на Република Северна Македония, в съответствие с ратифицираните международни референтни конвенции, в духа на най-високите европейски стандарти, декларира, че ще зачита и защитава човешките права на своите граждани, които се декларират като българи.

6.а. Правителството на Република Северна Македония заявява, че загрижеността му за гражданите на България, които се декларират като македонци, е очакване на правителството на Република България да зачита и защитава техните човешки права, в съответствие с ратифицираните международни референтни конвенции, в духа на най-високите европейски стандарти.

6.б. Правителствата на Република Северна Македония и Република Македония декларират, че всички възможни спорове и недоразумения, свързани с точки 6 и 6а, двете страни ще разрешат чрез толерантен диалог, в духа на взаимно приятелство.

Проект

Съвместна декларация на правителствата на Република Северна Македония и Република България

Потвърждавайки ангажимента за прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България, подписано на 1 август 2017 г. в Скопие (наричано по-долу Договора), поради необходимостта от допълнително подобряване на сътрудничеството, основано на взаимно доверие, разбирателство, добросъседство и взаимно зачитане на интересите на Република България и Република Северна Македония, правителствата на договарящите се страни ще направят следното съвместно изявление:

стар текст:

2а. Правителството на Република Северна Македония заявява, че идеите за уникалността на македонския народ и за създаването на македонска държава имат по-дълъг исторически генезис и са особено присъстващи през втората половина на 19 и първата половина на 20 век, по време на разпада на Османската империя.дейността на революционните организации, в делата на революционерите и възрожденците, които по различни начини се борят за създаването на автономна или независима македонска държава.

нов текст:

2а. Правителството на Република Северна Македония заявява, че идеите за създаване на македонската държава са възникнали в на първата половина 20 век, като част от откъсването на Вардарска Македония от Османската империя и последващото ѝ присъединяване към България, което е изцяло свързано и е дело на български революционни организации, които се борят за освобождаването на българите от турско иго.

стар текст:

нов текст:

2б. Правителството на Република Северна Македония заявява, че създаването на македонската държава в края на Втората световна война е политически проект на Комунистическия интернационал и югославските комунисти, водени от Йосип Броз Тито, и геноцида, воден срещу българите, във Вардарска Македония, с цел заличаване на българския характер на тази географска област.

стар текст:

нов текст:

2в. Правителството на Република Северна Македония заявява, че приема безусловно описаното в параграфи 2а и 2б, което лишава от основание бъдещи междудържавни спорове и неспазване на договора.

стар текст:

2г Правителствата на договарящите се страни декларират, че в духа на взаимно приятелство те ще положат всички усилия постепенно да преодолеят разликите в историческите разкази, описани в точки 2а и 2б, чрез конструктивен диалог.

нов текст:

2г. Правителството на Република Северна Македония декларира, че в духа на добросъседството, приятелството и европейските ценности ще реализира, описаното в точки 2а и 2б, в срок до 1 юни 2021 г.

стар текст:

нов текст:

3. Правителството на Република Северна Македония декларира, че македонският език е политически проект на Комунистическия интернационал и югославските комунисти, водени от Йосип Броз Тито, и геноцида, воден срещу българите, във Вардарска Македония, с цел заличаване на българския характер на тази географска област, и като такъв е кодифициран с Решението на първата сесия на АСНОМ от 2 август 1944 г. за въвеждането на македонския като официален език в македонската държава, с Решение Президиум на ASNOM от 5 май 1945 г. за македонската азбука и с официалното приемане на македонската орфография на 7 юни 1945 г.

нов параграф 3а. Въпреки, че македонският език е признат на Третата конференция на ООН за стандартизация на географските имена, проведена в Атина през 1977 г., такъв не съществува, а в Република Северна Македония се използува български език, но с различни правописни и пунктуационни правила от книжовния български език.

стар текст:

3б. /предишен 3а./ Правителството на Република Македония декларира, че развитието на македонския език е процес, който продължава дълго време в историята и разчита на старославянския, най-старият славянски литературен език като литературна основа, централномакедонският диалект като народна основа , фонетичният правопис и лексикалният фонд, който включва селекция от всички македонски диалекти.

нов текст:

3б. /предишен 3а./ Правителството на Република Северна Македония декларира, че развитието на българския език език, съгласно правописните и пунктуационни правила в Република Северна Македония, е процес, който започва с Решението на първата сесия на АСНОМ от 2 август 1944 г.

стар текст:

3в. /предишен 3б./ Правителството на Република Северна Македония разбира, че в периода преди стандартизацията на македонския литературен език, в по-широкия район в региона, който е исторически наречен Македония и който включва територията на днешна Северна Македония, официалната и писмената употреба на българския език и азбуката е доминираща., както и различните диалектни форми, които произтичат от общите корени на двата езика.

нов текст:

3в. /предишен 3б./ Правителството на Република Северна Македония разбира, че в периода преди Решението на първата сесия на АСНОМ от 2 август 1944 г., в по-широкия район в региона, който е исторически наречен Македония и който включва територията на днешна Република Северна Македония, официалната и писмената употреба на българския език и азбуката е обичайна, както и за различните диалектни форми, които са част от българския език.

стар текст:

3г /предишен 3в./ Правителството на Република Северна Македония заявява, че отбелязва господстващото повествование за българската лингвистика, според което официалният македонски език по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език.

нов текст:

3г /предишен 3в./ Правителството на Република Северна Македония заявява, че безусловно приема повествованието на българската лингвистика, както и че българският език, който се използува в Република Северна Македония, предвид правописните и пунктуационни правила, по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език.

стар текст:

нов текст:

3д. Правителството на Република Северна Македония заявява, че приема безусловно описаното в параграфи 3а, 3б, 3в и 3г, което лишава от основание бъдещи междудържавни спорове и неспазване на договора.

стар текст:

нов текст:

4. Правителството на Република Северна Македония заявява, че е наясно с историческите факти, че възрожденци и революционери, които популяризират своите идеи и дейности за автономна или независима македонска държава, в началото на първата половина 20 век, са българи, които са действували в служба на българските държава, екзархия и народ.

стар текст:

нов текст:

4б. Правителството на Република Северна Македония декларира, че разбира историческите факти, описани в член 4, в контекста на също безспорния исторически факт, че България, в периода на разпада на Османската империя, е център, които от който българските революционери, възрожденци и организации са извършвали дейности за развитието на чувството за Македония, като неразделна историческа, културна и езикова общност от България, докато идеите за автономна или независима македонска държава са предпоставка за последващо обединение с България.

стар текст:

нов текст:

4в. Правителството на Република Северна Македония заявява, че приема безусловно разказа на българската историография, според който фактите, описани в член 4, са доказателство за българския характер Македония, ведно с настоящото използуване на български език в Република Северна Македония, съгласно правописните и пунктуационни правила в държавата.

стар текст:

нов текст:

4г. Правителството Република северна Македония декларират, че е приема безусловно описаното в параграфи 4а, 4б и 4в, което лишава от основание бъдещи междудържавни спорове и неспазване на договора.

стар текст:

нов текст:

5. Правителството на Република Северна Македония декларира, че присъединяването на българската държава към Силите на Оста от 1 март 1941 г. до 8 септември 1944 г. и нейното участие в окупацията на част от територията на Кралство Югославия, покриваща територията на днешна Република Северна Македония не е фашистка окупация.

стар текст:

нов текст:

5а. По отношение на член 5 правителството на Република Северна Македония декларира, че в срок до 1 юни 2021 г. всички държавни органи и частни субекти ще преустановят използуването на термина „фашист“, като асоциация за българските държава, нация, народ, армия, исторически личности и/или граждани.

стар текст:

нов текст:

5б. Правителството на Република Северна Македония декларира, че решително уважава и популяризира историческите факти, които недвусмислено показват, че освобождението на Македония от фашисткия окупатор е дело на българските държава, армия и народ, които през Втората световна война заплатиха с около 25 000 жертви в борбата с хитлеро-фашизма.

стар текст:

нов текст:

5в. Правителството на Република Северна Македония заявява, че приема безусловно разказа на българската историография, като разглежда ролята на българската държава в района на днешна Република северна Македония като администрация, която идва по призива на местното българско население.

стар текст:

нов текст:

5г. Правителството на Република Северна Македония заявява, че е приема безусловно, описаното в параграфи 5а, 5б и 5в, което лишава от основание бъдещи междудържавни спорове и неспазване на договора.

стар текст:

нов текст:

6. Правителството на Република Северна Македония, в съответствие с ратифицираните международни референтни конвенции, в духа на европейските ценности, приятелството и добросъседството, декларира, че ще зачита и защитава човешките права на българските граждани.

стар текст:

нов текст:

6.а. Правителството на Република Северна Македония заявява, че в лицата, живущи в Република България, които се декларират, като македонци, са българи.

стар текст:

нов текст:

6.б. Правителствата на Република България и Република Северна Македония декларират, че всички възможни спорове и недоразумения, свързани с точки 6 и 6а, двете страни ще разрешат чрез диалог, в духа на взаимно приятелство и при стриктно съблюдаване на международното публично право.

Всичко гореизложено са – лични и субективни – мнения и виждания на автора.

На който не му допада гореизложеното, може сам да си прецени дали не е поредният политик или кандидат за такъв – безследно изчезнал между думите и делата си.