неделя, юни 7, 2020

Проф. Стив Ханке: Имаше голяма корупция при Костов. Не влизайте в еврозоната!

След като пресякохме хиперинфлацията през 1997 г., когато бях съветник на президента Стоянов, го посъветвах, че следващият проблем, с който трябва да се занимаем, е огромен – корупцията. Той се съгласи и всеки път, като го видех, повтарях „Проблемът е корупцията, трябва да направим нещо по въпроса“, а той ми отвръщаше, че нищо не може да направи без доказателства. Един ден се видяхме. Да Ви потопя в атмосферата – седяхме в малкия кабинет на Стоянов до големия президентски кабинет. Бяхме с г-жа Ханке, Стоянов и преводача. Тъкмо бях пристигнал от Щатите и споменах за пореден път, че „Трябва да се справим с корупцията“, а той ми отвърна: „Професор Ханке, хиляди пъти съм Ви казал, че ако нямате доказателства, не мога нищо да направя. Имате ли доказателства?“. Отвърнах му, че вече имам доказателства, той ме погледна смутен и попита „И къде са?“ Показах му това. Куфарчето, което винаги носех в България. Пълно с документи, доказващи случай на корупция. Извадих ги от куфарчето, той попита дали може да ги копира и го направи. Докато секретарката ги копираше, Стоянов се обади на Костов, тогава премиер, и му се развика по телефона. Не разбрах какво му казваше, защото беше на български, но ясно схванах посланието – „професор Ханке те е хванал в крачка“. Посъветвах президента, той взе документите и не знам какво е направил с тях. Знам, че незабавно уведоми Костов. Ако трябваше да говоря с прокурора, бих казал, че с Костов се е насадил на „пачи яйца“ и вероятно се е захванал с правилния човек, защото имаше страшно много корупция. В един конкретен случай буквално имах доказателствата, разказа в предаването „120 минути“ по бТВ професорът по икономика и един от хората, които стоят зад въвеждането на Валутния борд у нас, Стив Ханке.

Стив Ханке е професор по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ. Богатата биография на професор Ханке включва длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Световнопризнат анализатор на финансовия свят с често присъствие в световните медии. Повече от 20 г. той е свързан с икономическите реформи в България, където е познат като един от хората, които стоят зад въвеждането на Валутния борд у нас. Той има преки наблюдения върху процеса по приватизация на големи български предприятия в края на 90-те. на XX в. В студиото на „120 минути“ той прогнозира съдбата на българския лев.

 Вие заявихте, че за България левът е по-добър вариант. Защо?

 – Всъщност, двете валути имат еднаква стойност в момента. Левът се равнява на горе-долу половин евро. Левът е клонинг на еврото с валутния борд, също толкова добър, колкото еврото е по отношение номиналната стойност. Но всъщност системата на Валутния борд е по-добра и левът е по-добър, защото валутният борд налага твърдо бюджетно ограничение на фискалните власти в България. Те не могат да заемат пари от Централната банка, това е твърдо бюджетно ограничение.

 Ето защо от 1997 г. насам се представя чудесно от фискална гледна точка. България е сред лидерите в Европейския съюз с нисък дефицит, съотношението държавен дълг/БВП е ниско. Това е едно предимство. Нямате проблема на Гърция. Помните ли Гърция?  Те преминаха през огромен фискален проблем. Същото вероятно ще се случи в България, ако приемете еврото. Второ, две неща свързани със суверенитет. В момента, с Валутния борд и лева, България има суверенитет над паричната си система. Тоест, ако нещо лошо се случи с еврото, България може да смени резервната валута на щатски долар или злато, или друга по-висша такава. Вторият аспект на суверенитета е, че сега резервите на лева се пазят в България, контролират се от българите. Ако влезете в еврото, ще трябва да изпратите огромни суми от резервите си във Франкфурт и ще се контролират частично от Европейския съюз и ЕЦБ.

 В Литва, където бях държавен съветник, част от правителството, както в България, разработих валутния борд на Литва, те приеха еврото. За да го направят, трябваше да изпратят 550 млн. евро резерви във Франкфурт. Това е въпрос на суверенитет. Трето, превъзходството на системата – погледнете Хонконг и валутния им борд. 6 месеца има размирици и проблеми, а хонконгският долар е останал клонинг на щатския долар, напълно стабилен, нищо не се е случило. Никога не е имало провал на валутен борд.

 – Добре, но да си представим, че Валутният борд е дете. Не е ли крайно време това дете да си проправи път като зрял европейски гражданин под европейски контрол, което би било добро за държава като България?

 – Не. Това е ужасна идея. Да Ви припомня Гърция. Мислите, че е прекрасна идея? Само вижте какво стана там. Според мен валутният борд трябва да се запази. Той не е дете. Той е великан с огромна сила. Никой великан не се е провалял. И второ, системата е свършила чудесна работа при различни кризи, включително кризата на руската рубла, голямата рецесия, гръцката криза. Много добре оцеля през всички тези моменти, дори и при срива на КТБ и скандала в България.

 Валутният борд се справи чудесно. Ето какво да направите – взимате валутния борд и, както неотдавна писахме с професор Танев, го разширявате да обхване и банковата система. Банковата система ще бъде непоклатима като лева и валутния борд. Ще имате най-модерната система. Забравете за европейските регламенти и бюрократи, които погазват всичко. Не се справят много добре, не се славят с добра история. Само погледнете Гърция.

 – Левът е вързан за еврото, какъв е проблемът да преминем към по-ценната валута? Това ще доведе до по-обхватен  европейски надзор над финансовата система, избягвайки подобни „инциденти“ като КТБ?

 – Проблемът с КТБ, ако разширите принципа на валутния борд е в банковата система, както сме предложили с проф. Танев, това ще го реши. Пак казвам, помнете Гърция. Ако наистина е толкова добър европейския надзор… Какво стана в Гърция? Съседна страна, много подобна, балканска държава с подобни на българските поведение и култура. Погледнете натам. Красотата на валутния борд е, че можете да го замените за по-добра резервна валута, ако еврото поради някаква причина отслабне. Имате паричен суверенитет. Когато минете на еврото, ще сте в капан. Никога няма да можете да се измъкнете.

 – Но правителството настоява, че обменният курс на българския лев е фиксиран към еврото и ще остане по време на преговорите и на преходният период. Има ли опасност от спекулации, която да променят курса и какви последствия би имало?

 – Като видите коментарите на финансовия министър Горанов, както и промените на г-жа Стоянова е ясно, че българското правителство е решило да вкара България в чакалнята на Еврозоната. Решили са го по много потаен начин, в пълен мрак. Промените на Стоянова бяха приети без българското общество да знае каквото и да било по въпроса, както често се случва в България. Какво възнамеряват да правят? Разбира се, казват, че няма да променят обменния курс преди да влязат в чакалнята. Но щом влязат в чакалнята е ясно, че ще действат приетите правила, които позволяват 15 процента колебания от фиксирания курс на лева към еврото. 

 Ето тук ще се появи спекулацията. Щом влезете в чакалнята, ще се породи нестабилност и спекулации, защото българското правителство вече е решило, без да пита народа, че ще подкрепи този текст. Не беше така в Литва, нито в Естония. Говорих с колегите в Литва и казаха, че е най-опасното и неразумно нещо, да се влезе в чакалнята и въобще да се обсъжда или помисли да се променя обменния курс. И Литва, и Естония имаха валутен борд. Те влязоха и дори не са обсъждали смяна на обменния курс. Нито дума по въпроса. Но не е така при България. България има скрит коз, а именно обезценяване. Ще има много спекулации щом влезете в чакалнята.

  Може ли пример? Например г-н Петров, средностатистически българин от Своге със спестени 10 хил. лв. в банката. Какво ще се случи със спестяванията му след смяната по вашия сценарий?

 – Г-н Петров в момента има 10 хил. лв., което е около 5110 евро. Влизате в чакалнята, обменният курс започва да се колебае, България се съгласява на 15 процента девалвация и спестяванията на горкия господин Петров ще се свият от 5110 евро на 4345 евро. Господин Петров ще загуби 765 евро и българското правителство ще ореже с 15 процента спестяванията на горкия г-н Петров.

 – А можем ли да направим като Дания, да имаме възможност да изоставим еврото и да минем на друга валута, ако има проблем?

 – Не. По принцип не можете да го направите, защото Дания и Обединеното кралство имаха договорености за неучастие. България няма такива. На практика можете да направите като Швеция. Те няма да влизат в чакалнята, нямат намерение да го правят, защото отказват да променят закона за Риксбанк. Отказват да правят това, което направи Стоянова с внесените промени. Тоест те няма да бъдат допуснати до чакалнята, точно както искат. Шведите никога не биха променили Закона за централната си банка без национално допитване.

 Това трябва да се направи и в България, трябва да върнат и отхвърлят промените на Стоянова и да се организира референдум, ако има някаква промяна в закона за БНБ, който да трябва да бъде с квалифицирано мнозинство, 67 процента от българското население да одобрява всяка промяна в този закон. Можете на практика да направите точно като Швеция и никога да не влезете. Шведите никога няма да влязат.

 – Сериозно ли казвате това, професоре? Наистина ли мислите, че референдумът е решение? Спомнете си Брекзит, темите, които разделят обществото на две противоположни мнения, трябва ли да се решават с референдум?

 – Прозрачен референдум не би ли бил по-предпочитан, отколкото тайните промени на Стоянова да бъдат приети в пълен мрак от българските политици с крадливите им ръчички? Нелепо е! Това не е демокрация. Така работи демокрацията в България. Много мътна и съмнителна работа. Предлагам да правите нещата като шведите, където има открита демократична система.

 – Сякаш живеем в машина на времето. Прокуратурата ще проверява всички договори от времето на приватизацията, както много българи я наричат „престъпната приватизация“. Какво очаквате да се случи? Какво си спомняте от онези времена?

 – Интересно, че повдигате въпроса, наясно съм с темата и съм запознат с приватизацията. Ръководех приватизацията при Роналд Рейгън, разработих програмите за приватизация по негово време. Също така през септември 1981 г. изнесох първата реч, в която служител на американското правителство споменава думата приватизация. Благодарение на г-жа Ханке, която е французойка, и „приватизирам“ идва от френски, не е английска дума.

 Впоследствие, през 1983 г., с г-жа Ханке успяхме да включим френската дума в английски речник, в Мериам-Уебстър. Много съм наясно с темата, думата и прочее. Сега за България. След като пресякохме хиперинфлацията през 1997 г., когато бях съветник на президента Стоянов, го посъветвах, че следващият проблем, с който трябва да се занимаем, е огромен – корупцията. Той се съгласи и всеки път, като го видех, повтарях „Проблемът е корупцията, трябва да направим нещо по въпроса“, а той ми отвръщаше, че нищо не може да направи без доказателства. Един ден се видяхме. Да Ви потопя в атмосферата – седяхме в малкия кабинет на Стоянов до големия президентски кабинет. Бяхме с г-жа Ханке, Стоянов и преводача. Тъкмо бях пристигнал от Щатите и споменах за пореден път, че „Трябва да се справим с корупцията“, а той ми отвърна: „Професор Ханке, хиляди пъти съм Ви казал, че ако нямате доказателства, не мога нищо да направя. Имате ли доказателства?“. Отвърнах му, че вече имам доказателства, той ме погледна смутен и попита „И къде са?“ Показах му това. Куфарчето, което винаги носех в България. Пълно с документи, доказващи случай на корупция. Извадих ги от куфарчето, той попита дали може да ги копира и го направи. Докато секретарката ги копираше, Стоянов се обади на Костов, тогава премиер, и му се развика по телефона. Не разбрах какво му казваше, защото беше на български, но ясно схванах посланието – „професор Ханке те е хванал в крачка“.

 – Невероятно! Много интересна история, но какъв беше резултатът?

 – Ами, ще трябва да почакаме да видим какво ще свърши прокуратурата. Подробностите за този случай не знам. Посъветвах президента, той взе документите и не знам какво е направил с тях. Знам, че незабавно уведоми Костов. Ако трябваше да говоря с прокурора, бих казал, че с Костов се е насадил на „пачи яйца“ и вероятно се е захванал с правилния човек, защото имаше страшно много корупция. В един конкретен случай буквално имах доказателствата.

 – Добре, кой случай? Можете ли да споделите с публиката ни?

 – Попитайте президента Стоянов. И, между другото, от прокуратурата зависи да довърши нещата. Проблемът на прокуратурата и на съдебната система в България е, че вълкът вече отдавна е в кошарата. Имам предвид, че самата съдебна система е корумпирана. Не знаем какво ще се случи.

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече