САЩ искат Гренландия, но имат един огромен проблем: не могат да достигнат до острова заради липса на ледоразбивачи

Само четири страни държат технологиите за ледоразбивачите, необходими за корабоплаването около Гренландия. САЩ не са сред тях

Студената, сурова реалност, пред която са изправени всякакви планове на САЩ, НАТО или Европа за Гренландия, е ледът. Затрупал минералните ресурси на острова, той сковава пристанищата и превръща бреговете в минни полета, застрашаващи пристигащите целогодишно кораби. Единственият начин да се преодолее ледът, разбира се, са ледоразбивачите – огромни кораби с мощни двигатели, подсилени корпуси и тежки носове, които могат да разцепват ледената покривка, пише Асошиейтед прес в анализ по темата, предаде БТА.

Съединените щати разполагат с едва три подобни кораба, единият от които е толкова остарял, че едва ли може да функционира. Вашингтон е сключил споразумения за придобиване на още 11 ледоразбивача, но допълнителни бройки САЩ могат да получат единствено от страни, приемани за противници, или от съюзници, с които отскоро имат обтегнати отношения.

Въпреки че смекчи реториката си, президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда решен да придобие Гренландия, изтъквайки като причина съображения за сигурността на САЩ и икономически доводи: да запази „голямото, красиво парче лед“, както той нарича Гренландия, извън ръцете на Москва и Пекин, да осигури стратегическо местоположение в Арктика за американските активи и да извлече минералните богатства на острова, в това число редкоземните елементи.

Без да навлиза в конкретика, Тръмп заяви пред световните лидери, събрали се в сряда в швейцарския курорт Давос, че, за да се стигнете до ценните ресурси на Гренландия, „трябва да преминете през стотици метри лед“.

Тази задача обаче изглежда непосилна, както и която и да е било друга в полуавтономната датска територия, без ледоразбивачи, които да прокарват пътища през замръзналите морета.

През следващите две или три години корабите на САЩ няма да могат да достигат до острова през по-голямата част от годината, посочи Алберто Рици, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.

„На картата Гренландия изглежда обградена от морета, но в действителност водите са пълни с лед“, подчерта той.

Ако САЩ искат да увеличат флота си от ледоразбивачи, имат само четири възможности: корабостроителници в Китай или Русия, или в Канада и Финландия, дългогодишни американски съюзници, които наскоро бяха изправени пред критики и заплахи с мита от президента Тръмп заради Гренландия.

Ледоразбивачите са скъпи за проектиране, строителство, експлоатация и поддръжка и изискват квалифицирана работна ръка, която може да се намери само на определени места като Финландия, с опит, натрупан в заледеното Балтийско море.

Във Финландия е построен около 60 процента от световния флот от над 240 ледоразбивачи и е проектирала около половината от останалите съдове, каза още Рици.

„Това са много нишови способности, които те са разработили първо като необходимост, а след това са успели да превърнат в геоикономическо предимство“, подчерта той.

Русия разполага с най-много ледоразбивачи в света – около 100 кораба, включително колосални по размер съдове, задвижвани от ядрени реактори, посочва АП. Според оценки на експерти обаче, броят на руските ледоразбивачи в оперативна и техническа готовност е по-малък. На второ място е Канада, която планира да удвои ледоразбивачите си до около 50 кораба, според доклад от 2024 г. на финландската компания за проектиране на ледоразбивачи „Акер Арктик“ (Aker Arctic).

„Портфейлът ни с поръчки за проектиране и инженеринг е доста пълен в момента и близкото бъдеще изглежда обещаващо“, изтъкна Яри Хуртия, бизнес мениджър в „Акер Арктик“, който описа нарастващ интерес към „ненадминатата специална компетентност на фирмата, която не се предлага никъде другаде по света“.

Китай в момента разполага с пет ледоразбивача, но ускорено строи нови, тъй като разширява амбициите си в Арктика, каза Марк Лантейн, професор в Университета в Тромсьо, Норвегия, който често преподава и в Университета на Гренландия в Нуук.

Според него „Китай вече е в състояние да разработва свои собствени ледоразбивачи, така че САЩ смятат, че трябва да направят същото“.

Вашингтон трябва да навакса и то бързо, каза Софи Артс, сътрудник в Германския фонд „Маршал“, който се занимава с арктическата сигурност.

„Президентът Тръмп наистина съжалява за липсата на ледоразбивачи, особено в сравнение с Русия“, посочи Артс. Настоящата флота от ледоразбивачи на САЩ „по принцип вече е изчерпала жизнения си цикъл“, добави той.

Затова Тръмп се е обърнал към неоспоримия опит при ледоразбивачите на най-северната страна от Европейския съюз и северната съседка на САЩ.

„Канада и Финландия са наистина много важни в това отношение“, каза Артс, според когото „САЩ в момента нямат възможност сами“ да изградят подобни кораби.

По време на първия си мандат президентът Тръмп даде приоритет на придобиването от американската армия на кораби, способни да плават в условия на заледяване, стратегия, която администрацията на Байдън продължи, като подписа споразумение с Хелзинки и Отава за доставка на 11 ледоразбивача, построени от два корпоративни консорциума по финландски проекти.

Четири от тях ще бъдат построени във Финландия, а седем – в канадската „Американска фабрика за ледоразбивачи” в Тексас, както и в корабостроителница в Мисисипи, която е съвместна собственост на САЩ и Канада.

Всякакви дейности по добив на критични минерали биха били свързани с високи разходи в суровите условия в Гренландия, независимо дали в морето или на сушата. Инвестициите биха отнели години, ако не и десетилетия, за да се изплатят, обясни Марк Лантейн.

Дори и с подходящи ледоразбивачи, цената за изграждане и поддържане на миннидобивни или отбранителни съоръжения – като тези, предвидени във все още нефинансирания американски проект за противоракетна отбрана „Златен купол“, би била огромна.

Датската министър-председателка Мете Фредериксен заяви, че би била отворена към възможността за укрепване на сигурността в Арктика, включително чрез проекта „Златен купол“, „при условие че това се прави с уважение към нашата териториална цялост“.

Макар че както САЩ, така и ЕС, от който са част Дания и Финландия, са се ангажирали да увеличат значително инвестициите си в Гренландия, е ясно кой в момента разполага със силата, необходима за достигане до тази огромна замръзнала територия, която е приблизително три пъти по-голяма от щата Тексас.

„Това е малко абсурдно, защото не мисля, че Финландия би развалила сделката със САЩ в отговор на заплахата за Гренландия“, каза Рици и добави: „Но ако Европа иска да упражни значително влияние върху САЩ, тя би могла да заяви: Няма да ви дадем никакви ледоразбивачи и успех в достигането на Арктика или в проявяването на сила там с тези два стари кораба, които имате“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни на световните лидери във вторник в Давос за ключовата технологична база на ЕС за всякакви начинания в Арктика.

„Финландия – един от най-новите членове на НАТО – продава най-новите си ледоразбивачи на САЩ“, каза Фон дер Лайен на Световния икономически форум.

„Това показва, че ние разполагаме с капацитет точно тук, в леда, нашите северни членки на НАТО разполагат със сили, готови за Арктика, и преди всичко, че сигурността в Арктика може да бъде постигната само съвместно“, подчерта Фон дер Лайен.

След извънредна среща на лидерите на страните от ЕС в Брюксел в четвъртък, председателката на ЕК обяви, че ЕС ще увеличи разходите за отбрана в Гренландия, включително за ледоразбивачи.

Източник: Fakti.bg