понеделник, юни 1, 2020

За ползата от мазнините

От мазнини не се пълнее, важно е количеството

Когато коментираме храненето, мнозина пациенти заявяват – „Не употребявам масло и яйца заради холестерола“ или „Лекарят ме посъветва да използвам маргарин, за да избегна заболяване на сърцето, типично за моето семейство“. Или „Опитвам се да отслабна, като внимавам с мазнините и купувам нискомаслени продукти“.

До неотдавна медицинската общност и медиите (предимно в САЩ, но също и в Европа) полагаха огромни усилия, за да убедят обществеността, че мазнините са вредни.

Обвиняваха ги за всички болести – от запушване на артериите до рак. Те определено са най-популярната изкупителна жертва на манията за отслабване. В един филм за фермери в щата Айова репортер задава въпрос: Вие отглеждате крави и произвеждате мляко. От вашето мляко ли консумирате или купувате от магазина? Отговорът е: Нашето е пълномаслено. Естествено, че купуваме обезмаслено от магазина.

Въпреки това американците си остават най-дебелите хора в света.

А по-здрави ли са тези, които екстремистки ограничават мазнините? Оказва се – не. Те често страдат от депресия, умора, главоболие, притеснение, промени в настроението, постоянен и ненаситен глад, имат проблеми с жлъчния мехур, хормонални дисбаланси и дори липса на менструация при млади жени.

Въпреки че повечето хора, подложени на такова хранене, не се чувстват здрави, те продължават да вярват, че ограничаването на мазнините е полезно.

От мазнините не се пълнее

Всичко опира до количеството. Ако не се внасят излишни калории, от които тялото да трупа запаси, мазнините изпълняват регулиращата си функция.

Недостигът на мазнини предизвиква глад

Когато организмът не получава храна, съдържаща достатъчно мазнини, той няма да се почувства напълно заситен и това води до преяждане. Склонността към преяждане и съответно към напълняване е типична за хора с нискомаслен режим на хранене. Включването на полезни мазнини в хранителната диета помага за контролиране и регулиране на апетита, така че не е необходимо човек да се храни прекомерно, за да се почувства сит.

Малко мазнини = много въглехидрати

Бедната на мазнини въглехидратна храна задейства освобождаването на инсулин, което от една страна причинява понижаване на кръвната захар, глад и сънливост, а от друга е сигнал за тялото да трупа мазнини. Когато кръвната захар спадне, тялото преминава в режим на трупане на запаси и метаболизмът се забавя.

Приемът на полезни мазнини при хранене помага за поддържането на стабилна кръвна захар. Те активират метаболизма, осигурявайки на тялото необходимата енергия, за да функционира нормално през деня.

В човешкия мозък мазнините са над 65 %. Хормоните са изградени предимно от мазнини, както и мембраните на клетките в тялото ни.

Мазнините поддържат кожата здрава, правят имунната система по-силна, стабилизират кръвната захар и предотвратяват заболяването от диабет. Полезните мазнини са благоприятни за сърцето, нормализират мазнините и холестерола в кръвта и дори предпазват от рак.

Мазнините са изградени от мастни киселини. Това са група химически съединения, състоящи се от различен брой въглеродни атоми и карбоксилна група. Мастните киселини се делят на наситени (съдържат 12-24 въглеродни атома, не притежават двойни връзки) и ненаситени (съдържат една или повече двойни връзки). Последните на свой ред се разделят на полиненаситени и мононенаситени.

Наситените мастни киселини се съдържат основно в храните с животински произход, в млечните продукти, но също и в палмовото, кокосовото, какаовото и фъстъченото масло.

Ненаситените мастни киселини се съдържат в растителните масла – слънчогледово, маслиново, царевично, сусамово и други, както и в рибеното масло, на което ще отделим специално внимание по-нататък.

Именно те чистят черния дроб, понижават нивото на лошия холестерол и т.н.

Полиненаситените мастни киселини се класифицират според един много важен критерий – преобладаващо съдържание на омега-3 и омега-6 мастни киселини.

От изключително значение в здравословното хранене, при което мазнините могат да изпълняват полезната си функция, е балансът между омега-3 и омега-6 мастните киселини. Според обобщени научни данни съдържанието на омега-6 киселините не трябва да надхвърля 4-5 пъти това на омега-3.

В съвременното хранене обаче този баланс е драстично нарушен. Обичайното съотношение вече е 1 към 15, а в някои случаи се стига до 1 към 40 в полза на омега-6 мастните киселини.

Откога започва да се нарушава естественият баланс на тези мастни киселини в храната?

Отговорът е много прост: от масовото въвеждане на промишленото животновъдство.
Оттогава кокошките не се разхождат на открито и кравите не пасат трева (в която присъстватпоравно омега-3 и омега-6 мастни киселини).

Омега-6 мастните киселини са полезни, някои от тях и изключително полезни, като например маслото от семената на нощната иглика и др. Вредно е нарушаването на съотношението. Така че, за да се възстанови балансът, е необходимо с храненето да се поемат повече омега-3 мастни киселини.

Мононенаситените мастни киселини (омега-9 мастни киселини или олеинова киселина) по принцип могат да се синтезират от тялото, но само при наличието на омега-3 и омега-6 мастни киселини. Ако последните две не се набавят с храната, трябва да се консумира допълнително зехтин (основен източник на олеинова киселина) и ленено семе.

Мазнините винаги са с комплексен състав. Дадените примери за източници на една или друга мастна киселина означават, че в тях тя преобладава над другите. Птичето месо например също е източник на мононенаситени мастни киселини.

Специално внимание – главно заради вредата от тях отделям на една нова, несъществуваща в естествен вид група мазнини: трансмазнините. Те се появяват в съвременното хранене със съвместните усилия на производители и търговци.

Получават се чрез хидриране на растителни масла и превръщането им в твърди храни. Основен техен представител е маргаринът. Но върху опаковките на огромен брой храни – сладкиши, соленки, готови пици, полуфабрикати – може да се прочете, че съдържат хидрогенизирани или частично хидрогенизирани мазнини. Основното им качество е, че са евтини, трайни, не гранясват и подобряват търговския вид на храната.

Те преливат от омега-6 мастни киселини, тялото реагира на тях като на животински мазнини и в този им неестествен вид ги усвоява по-трудно и от животинските.

У нас трансмазнините няма скоро да бъдат забранени, както опитват да го направят в някои страни.

Докато малко краве масло никому няма да навреди, трансмазнините и в малки количества са вредни.

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече