понеделник, август 19, 2019

19 юли 1975 г. – „Аполо“ и „Союз“ се разделят

Космическите апарати „Аполо“ и „Союз“ се разделят, след като са били свързани два дни в орбитата.

Експерименталният полет „Аполо“ — „Союз“ (ЕПАС) е последният полет от програмата Аполо и първият съвместен полет на американската и съветската космическа програма. Полетът е извършен през юли 1975 година. За САЩ, това е последният пилотиран космически полет до старта на Космическата совалка през 1981 година.

Въпреки че полетът включва няколко научни задачи (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, за да може Союз да направи снимки на слънчевата корона) и предоставя полезна инженерна информация, използвана по-късно в полетите на космическите совалки до орбиталната станция Мир, главната цел на Аполо-Союз е символична. Полетът е видян като символ на политиката на облекчаване на отношенията, която двете сили започват да провеждат по това време, и като подходящ край на напрежението на космическата надпревара.

След поредица от срещи през 1969 год., на които в работен порядък са решени редица въпроси, е създадена през м. октомври 1970 год. Обединена работна група по въпросите на съвместния експериментален полет. След множество задълбочени проучвания е изготвен проект, който е окончателно одобрен на съветско – американска среща на високо равнище през м. май 1972 год. Съгласно този проект, вече официално наречен ASTP (Аполо – Союз тест проджект), съвместният полет е определен за 1975 год. За Директори на проекта са назначени д – р Г. Ланни (САЩ) и член – кореспондент на АН СССР К. Д. Бушуев (СССР). Съгласно двустранните разработки за носител на стиковъчния модул е определен американския космически кораб. Това решение е продиктувано от основното съображение, че Аполо (конструиран за полети до Луната) има много по – голям запас от гориво и товароносимост и ще бъде активен кораб в търсенето, сближаването и самото скачване.

ЕПАС е приет с голям ентусиазъм в целия свят. Открита е нова ера в космическите изследвания, значително подобряване на съветско-американските отношения и разведряване на международния политически климат. Президентът на САЩ Джералд Форд и Генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев в общо послание изразяват надежда, че съвместния полет е ново фундаментално начало в развитието на науката, изучаването на космическото пространство и подобряване на двустранните отношения. Генералния секретар на ООН Курт Валдхайм приветства полета и го определя като „важен стълб в световната история“ и като събитие станало възможно благодарение на сътрудничеството между двете световни суперсили. Когато през м. май 1977 год. изтича срока на ЕПАС е прието ново споразумение между двете страни, което лежи в основата на съвместната космическа дейност и до днес.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    64 г. — Големият пожар в Рим: В търговската част на Рим започва пожар, който унищожава две трети от града в последвалите 6 дни.
•    1344 г. — Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират кражби на стока на венецианските търговци във Варна.
•    1843 г. — На вода е пуснат параходът Грейт Британ на инженера Изъмбард Кингдъм Брунел, който е първият презокеански параход, оборудван с гребен винт и метален корпус.
•    1864 г. — В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски.
•    1870 г. — Започва Френско-пруската война.
•    1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Приключва първата Шипченска битка, в резултат на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на руската армия, под командването на генерал Йосиф Гурко, установява контрол надШипченския проход
•    1879 г. — Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти.
•    1880 г. — Учреден е първият български медал За Освобождението 1877-1878 година.
•    1886 г. — В Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист, който умира на 31 юли с.г. в Байройт, Германия.
•    1900 г. — Без официална церемония в експлоатация е пусната първата линия на Парижкото метро.
•    1903 г. — Провежда се финалът на първия Тур дьо Франс.
•    1923 г. — В София е осветена румънската православна черква „Св. Троица“.
•    1923 г. — Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, ВМРО и правителството.
•    1952 г. — Започват XV летни олимпийски игри в Хелзинки.
•    1974 г. — Испанският лидер генерал Франко предава временно поради болест властта на одобрения за негов наследник принц Хуан Карлос.
•    1980 г. — В Москва са открити XXII летни олимпийски игри, бойкотирани от западните страни.
•    1989 г. — Полският парламент избира комунистическия лидер генерал Войчех Ярузелски за президент на страната.

Родени

•    1789 г. — Джон Мартин, английски художник († 1854 г.)
•    1793 г. — Томас Даути, американски художник († 1856 г.)
•    1814 г. — Самюъл Колт, американски оръжеен конструктор, създател на револвера († 1862 г.)
•    1819 г. — Готфрид Келер, швейцарски писател († 1890 г.)
•    1834 г. — Едгар Дега, френски художник и скулптор († 1919 г.)
•    1858 г. — Пантелей Ценов, български военен деец († 1926 г.)
•    1875 г. — Харалампи Тачев, български художник († 1944 г.)
•    1878 г. — Петър Ангелов, български военен и революционер († 1923 г.)
•    1880 г. — Димитър Кудев, български революционер († 1967 г.)
•    1886 г. — Никола Недев, български офицер и политик († 1970 г.)
•    1890 г. — Георгиос II, крал на Гърция († 1947 г.)
•    1893 г. — Владимир Маяковски, руски поет († 1930 г.)
•    1896 г. — Арчибалд Кронин, шотландски писател († 1981 г.)
•    1898 г. — Херберт Маркузе, германски философ († 1979 г.)
•    1916 г. — Димитър Списаревски, български военен летец, загинал като камикадзе († 1943 г.)
•    1919 г. — Фриц Моргенхалер, швейцарски лекар († 1984 г.)
•    1927 г. — Георги Найденов, български банкер († 1998 г.)
•    1935 г. — Василий Ливанов, руски актьор
•    1938 г. — Вахтанг Кикабидзе, грузински актьор и певец
•    1941 г. — Петер Хайек, австрийски журналист
•    1943 г. — Рада Александрова, българска поетеса
•    1946 г. — Илие Настасе, румънски тенисист
•    1947 г. — Брайън Мей, британски китарист (Queen)
•    1949 г. — Богдана Карадочева, българска естрадна певица
•    1949 г. — Кгалема Мотланте, южноафрикански политик
•    1949 г. — Нели Сандалска, български бизнесмен
•    1953 г. — Маркулино Моку, министър-председател на Ангола
•    1956 г. — Иван Лечев, български китарист, цигулар и композитор
•    1957 г. — Николай Овчаров, български археолог
•    1960 г. — Ян Ваутерс, нидерландски футболист
•    1962 г. — Антъни Едуардс, американски актьор
•    1964 г. — Борис Чернев, български актьор († 2009 г.)
•    1967 г. — Велислав Вуцов, български футболен треньор
•    1968 г. — Павел Кука, чешки футболист
•    1969 г. — Николай Пловдивски, висш български православен духовник
•    1971 г. — Виталий Кличко, украински боксьор
•    1972 г. — Нина Чилова, български политик
•    1973 г. — Владимир Йонков, български футболист
•    1973 г. — Скот Уокър, канадски състезател по хокей на лед
•    1974 г. — Уле Мартин Ощ, норвежки футболист
•    1975 г. — Лука Кастелаци, италиански футболен вратар
•    1976 г. — Ерик Придс, шведски диджей
•    1982 г. — Джаред Падалеки, американски актьор
•    1985 г. — Винисиус Баривиейра, бразилски футболист

Починали

•    514 г. — Симах, римски папа (* ? г.)
•    1374 г. — Франческо Петрарка, италиански поет (* 1304 г.)
•    1543 г. — Мери Болейн, английска благородничка (* 1499 г.)
•    1810 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия (* 1776 г.)
•    1814 г. — Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател (* 1774 г.)
•    1824 г. — Агустин де Итурбиде, император на Мексико (* 1783 г.)
•    1838 г. — Пиер Луи Дюлон, френски физик и химик (* 1785 г.)
•    1862 г. — Пиер Монтегар, френски пътешественик (* 1831 г.)
•    1877 г. — Павел Калитин, руски офицер, загинал в защита на Самарското знаме (* 1846)
•    1903 г. — Александър Спирков, български революционер (* ? г.)
•    1914 г. — Александър Пушкин, руски генерал (* 1833 г.)
•    1935 г. — Луйо Адамович, хърватски ботаник (* 1864 г.)
•    1938 г. — Стефан Попов, български военен деец (* 1872 г.)
•    1947 г. — Аун Сан, бирмански революционер (* 1915 г.)
•    1956 г. — Лайтнер Уитмър, американски психолог (* 1867 г.)
•    1980 г. — Нихат Ерим, министър-председател на Турция (* 1912 г.)
•    1985 г. — Борис Богданов, български политик (* 1896 г.
•    1985 г. — Януш Зайдел, полски писател (* 1938 г.))
•    1992 г. — Паоло Борселино, италиански съдия (* 1940 г.)
•    1996 г. — Владислав Молеров, български актьор (* 1923 г.)
•    1998 г. — Душко Аврамов, македонски поет (* 1938 г.)
•    2002 г. — Владимир Васютин, съветски космонавт (* 1952 г.)
•    2004 г. — Зенко Сузуки, министър-председател на Япония (* 1911 г.)
•    2007 г. — Васил Метев, български физик (* 1931 г.)
•    2012 г. — Сали Райд, американска астронавтка (* 1951 г.)

Празници

•    Ден на българската дипломатическа служба — Отбелязва се от 1999 г.
•    Боен празник на 2-ри артилерийски полк

Източник: Petel.bg

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече