сряда, септември 30, 2020

Д-р Борисов лекува народа по-добре от д-р Мангъров

Вместо да им осигурява гръб, премиерът демонстративно действа през главата на министри, създавайки рискове за България

Ако някой си мисли, че раздавачът на надежда в тия трудни времена са казва Атанас Мангъров, бърка. Истинският вестител на доброто е Бойко Методиев Борисов, доктор по противопожарни науки и академик в народопсихологията. Ако на детенце му се ходи в градина, чичко Бойко за ръчичка ще го поведе. Ако на бизнесмен са му големи данъците, икономистът Борисов ще ги намали. Той молове отваря, ваксини произвежда, коронавирус гони по плато и търкаля надолу.

Неведнъж д-р Борисов е лекувал нацията, мигрирайки от една идентичност в друга. Този път обаче е различно. Всяко раздадено от него щастие идва миг след като подчинените му министри го забранят. Действа през главата им показно, недвусмислено. Така самото правителство получава твърде специфично разстройство на личността – не просто говори с много гласове, но и в него има един специфичен „аз”, който

държи да обезцени останалите.

Малката беда е, че такова управление не може да бъде взето сериозно от нито един нормален човек. По-лошото е, че то продуцира постоянен хаос, а и понася страната към минно поле, за което трябва да се молим да не гърми.

Събитията се развиха скоростно в последните дни на извънредното положение. Най-напред Борисов свали ДДС за ресторантьорите след твърдо нежелание на финансовия министър Владислав Горанов налогът да бъде пипан въобще. После разпореди отваряне на моловете, макар здравният министър Кирил Ананиев да се бе произнесъл: „До 14 юни забравете за тях!“. Разреши абитуриентски тържества в училищните дворове, след като ресорният министър Красимир Вълчев бе казал на зрелостниците да мислят за събирания в края на юни; пък и зам.-министър Таня Михайлова ги нахока: „Завършването не е броене до 12!”. И детските градини отвори за 24 май, след като предния ден МОН обсъждаше със Сдружението на общините най-ранен срок 10 юни. С всичко това той обезцени още един човек – ген. Венцислав Мутафчийски, категоричен противник на бързото разхлабване на мерките и превърнал се в обществен символ на борбата срещу коронавируса. Разбира се,

набиращият популярност Мутафчийски бе париран

още със създаването на паралелен медицински съвет към правителството, в който влязоха негови стари и нови опоненти (Коста Костов, Мангъров и т.н.).

Едва ли някога ще разберем кой точно психологически елемент от менталния конструкт на препатилия ни 60-годишен премиер мотивира поведението му сега. Специално за ДДС изглеждаше, че вдига червен картон на Горанов покрай драмата с Васил Божков, но после го защити. Ананиев и Вълчев нищо лошо не бяха сторили. Популизъм, препотвърждаване на лидерството и егото се смесват в поведението му (за повечето действия бе молен на крака; „Аз съм началникът”, произнесе веднъж…). Вероятно има и нещо четвърто, което всяка сутрин се ражда в главата на Борисов и никога не разгадахме. По-важното е, че следствията са високорискови. Смъкването на ДДС за един от най-сивите сектори е бомба със закъснител, а всичко останало – и настояща. Решенията му около разхлабването на мерките наистина са твърде опасни. Борисов постоянно твърди, че навременните ограничения са ни запазили живи, но в същото време превърна България в

държавата, която най-скоростно ги премахва.

Така населеието е поставено в опасност и заради прякото следствие от свободата (риск от преждевременна близост), и заради евентуална слободия („Щом за един ден позволиха всичко, значи лъжа е било досега!”, ще си кажат хората). Отделно от всичко това Борисов насърчи перманентния хаос в момент, когато обществото повече от всякога иска яснота за връщането към обичайния живот.

Но най-абсурдно е, че нищо не бе спешно, нямаше нужда да се прави въобще. За ДДС никога не е съществувал консенсус, за ресторантьорски бонуси – хич. Мерките срещу коронавируса дадоха безспорен здравен ефект, разхлабването трябваше да е постепенно. Макар да е управлявал непоследователно и спонтанно, Борисов досега даваше вид, че за важните неща слуша спецалистите. Днес онова „четвърто“ в главата му надделя над лекари и икономисти.

Интересно е поведението и на самите ошамарени министри. На тяхно място

всеки човек с достойнство би си тръгнал веднага.

Особено Горанов: „Докато аз съм министър, ДДС няма да се намалява!”, много пъти заявяваше той , за последно – през февруари. Достойнството очевидно е кът в Министерски съвет. Проблемът обаче надхвърля личното поведение. Той касае системата, защото цели министерства (а и други структури) са умували върху решенията, които Борисов еднолично разпиля. Един премиер, разбира се, има право на свои политически действия. Но за тях трябва да носи политическа отговорност. Борисов превратно разбира тънкостите с отговорността, защото те не означават да прави каквото си иска, а да осигурява гръб на министри и експерти, които сам е назначил.

По друг актуален казус пък показа, че бяга от отговорност. Много пъти се хвалеше, че сън не спи заради спасението на ФК “Левски”, но се скри, когато положението стана неспасяемо. Накратко – просто шоуто на Борисов. Но доста се изтърка с тези номера, които ще минават, докато министрите и депутатите на ГЕРБ харесват да ги правят на маймуни.

Източник: Cross.bg от в-к Сега

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече