сряда, юли 8, 2020

Идва ли краят на петролната ера и как ще се промени геополитиката?

На 20 април за първи път в историята цената на барел петрол стана отрицателна, спускайки се до минус 37,63 долара. Разбира се, това беше специален случай: това беше цената на майските фючърси на петрола марка West Texas Intermidiate crude (WTI). Тъй като нямаше достатъчно капацитет за съхранение, търговците изпаднаха в паника, решиха, че не могат да получат петрол, който те няма къде да съхраняват, така че в един момент те бяха готови да платят на други търговци, за да ги спасят от излишния нефт. Тази ситуация обаче показва по-дългосрочна промяна, пише британското издание New Statesman в материал, представен без редакторска намеса от агенция „Фокус“.

Преди това цените на нефта паднаха леко, което се обясняваше с ръста на добивите на американския шистов петрол, забавянето на ръста на бързо развиващите се икономики (включително Китай), постепенното преминаване към възобновяеми източници на енергия в повечето богати страни, а от скоро и с ценовата война между Саудитска Арабия и Русия, в резултат от която в условията на спад на търсенето на пазара започна да влиза още повече петрол.

След това дойде коронавирусът, който замрази икономическата активност и в резултат на това всички петролни складове се оказаха препълнени – оттам и спада на цената на WTI. В момента цената на петрола е в района на 20 долара за барел, което е много по-ниско от рамката от 50-100 долара, в която се е държал през последните няколко години. Това е катастрофа за много страни от глобалния юг, които зависят от износа на петрол.

Основният въпрос е дали световните цени на петрола някога ще се „възстановят“. Коронавирусът променя начина на функциониране на световната икономика. Веригите за доставки се съкращават, защото компаниите започват да осъзнават предимствата на производството на продукти възможно най-близо до крайния клиент. Все повече и повече хора преминават към режим на дистанционна работа и в бъдеще броят на хората, работещи в този режим, постепенно ще се увеличава. Настоящата криза с пандемията от коронавируса също може да се разглежда като своеобразно „обявяване“ на хаоса, който може да провокира изменението на климата, което служи като допълнителен аргумент в полза на преминаването към възобновяеми енергийни източници.

Ами ако светът никога няма да консумира толкова петрол, колкото по-рано е консумирал? Майкъл Либрайх от Bloomberg наскоро каза: „Винаги съм казвал, че ендшпилът за петрола няма да дойде, когато достигне 200 долара за барел, а когато фиксира на 20 долара за барел“. И така, ако петролът остане 20 долара за барел, какво ще означава това за нашия свят?

Първо, помислете за Саудитска Арабия. При Мохамед бин Салман, нейният автократичен престолонаследник, много се говореше за „диверсификацията“ на икономиката – за превръщането на тази държава в център на възобновяема енергия, предимно на получаването на слънчева енергия, което ще я подготви за бъдещето след петрола. Реалността обаче не съвпада с амбицията. Плановете за изграждане на гигантска слънчева централа в пустинята на Саудитска Арабия бяха отменени през октомври миналата година. Почти цялата енергия, генерирана в Саудитска Арабия, се произвежда с помощта на изкопаеми горива. Широко рекламираната приватизация на саудитския петролен гигант Aramco се провали миналия ноември.

Дори ако кралството успее успешно да премине към слънчева енергия, цялата му политическа икономика се основава на изключително печелившата петролна индустрия (Саудитска Арабия произвежда петрол за много по-ниска цена от много от конкурентите си). Ако отнемете тази печалба, ще лишите кралското семейство на Саудитска Арабия от основата на нейната власт – в същото време ще премахнете основата на отношенията между Саудитска Арабия и САЩ, която държи цялата геополитика на Близкия изток. Ако печелившата саудитска петролна индустрия изчезне, отношенията на Америка с този регион се променят, балансът на силите в конфронтацията между Саудитска Арабия и Иран се измества, след което несигурността ще се разпространи в целия регион и дори може да доведе до ескалация на насилието.

Второ, не забравяйте, че редица държави изискват определена цена на петрола, за да могат бюджетите им да бъдат балансирани и политическите им системи да останат стабилни. Вземете например Нигерия, най-населената страна в Африка, в която живеят над 200 милиона души и където бюджетът на правителството е балансиран с цена на петрола от около 60 долара за барел. Или Русия на Путин, чийто бюджет е балансиран на 40 долара за барел. В случая на такива страни износителки на петрол, дълъг период на цените на петрола от около 20 долара за барел би означавал, че правителствата ще страдат от хронична липса на пари и че няма да могат да отделят достатъчно средства за обществени нужди.

Замбия и Еквадор – две държави, които зависят от цените на суровината, вече поискаха преструктуриране на дълговете си. С течение на времето, предвид кризата с пандемията от коронавирус, много други ще последват примера. Политическата нестабилност, възникнала в Алжир и Бахрейн – две държави, които вече страдат от падането на цените на петрола – е добър пример за това как ще се развият нещата в други страни. В колко петролни държави правителствата са изправени пред подобни протести? Колко от тях ще бъдат свалени или ще бъдат изправени пред политически / външнополитически кризи? Ако ниската цена на петрола продължи дълго време, това ще промени геополитическата карта на света.

Трето, помислете за политиката на Съединените щати. Ниската цена на петрола се отразява негативно на много жители на тази суперсила, особено на представители на електората на Тръмп. Производството на шистов петрол, в което работят голям брой американци във важни щати като Мичиган, Арканзас и Охайо, наистина е поразено от спадащите цени на петрола. Държавният глава, който възнамерява да защити своите икономически постижения преди президентските избори през ноември, може да е принуден да направи големи жертви, за да им помогне. Алюзия за това какви мерки беше готов да предприеме беше направена на 22 април, когато американският президент писа в Twitter за готовността си да „открие огън и унищожи всички ирански въоръжени кораби, ако притесняват нашите кораби по вода“. Това изявление предизвика леко повишение на цените на петрола. Тръмп може продължи с действия от този тип, особено сега, когато наближават президентските избори, и да ги използва за укрепване на политическата си база.

В момента е много трудно да си представим края на петролната ера. Той предполага напълно различни начини за осигуряване на света с енергия, нови форми на транспорт, както и нови начини за транспортиране и съхраняване на електроенергия. Единственият въпрос обаче е кога ще дойде този край. Коронавирусът и спадът в цените на петрола, което той ускори, са може би доказателството, което ни трябва. Вероятно краят на петролната ера наближава. Това ще промени всичко.

Източник: Actualno.com

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече