Берберинът е растително съединение, което подпомага контрола на кръвната захар по няколко различни начина. Най-добре проучените механизми включват активиране на ензима AMPK, подобряване на чувствителността към инсулин и забавяне на разграждането на въглехидратите в червата. Клинични проучвания и метаанализи показват, че при редовен прием той може да понижи както нивата на кръвната захар на гладно, така и гликирания хемоглобин (HbA1c). В някои изследвания ефектът е сравним с този на метформин, макар че берберинът не е негов заместител.
По-долу ще разгледаме как действа, какво показват научните данни и какво е важно да знаете преди прием.
Какво представлява берберинът?
Берберинът е природен алкалоид, който се съдържа в няколко лечебни растения, сред които Berberis vulgaris (обикновен кисел трън), Coptis chinensis и Hydrastis canadensis. От векове той намира място в традиционната китайска медицина, където екстрактите от корена на Coptis се използват при различни метаболитни нарушения, включително повишена кръвна захар.
Днес берберинът се предлага основно като хранителна добавка под формата на капсули или таблетки. Това е важно уточнение, защото не е регистриран като лекарствен продукт. Макар зад действието му да стоят множество научни изследвания, приемът му не трябва да се разглежда като заместител на назначеното лечение.
Как берберинът влияе на кръвната захар?
Причината берберинът да предизвиква толкова голям интерес е, че въздейства върху няколко процеса, свързани с обмяната на глюкозата. Вместо да разчита на един механизъм, той влияе едновременно върху различни метаболитни пътища, които взаимно се допълват:
- Активиране на AMPK
Един от най-добре проучените механизми е активирането на ензима AMPK, известен като клетъчния „енергиен сензор“. Той регулира начина, по който клетките използват енергията, и подпомага усвояването на глюкозата. Именно чрез този механизъм берберинът често се сравнява с метформина, тъй като и двете вещества активират този сигнален път.
- Подобряване на инсулиновата чувствителност
Берберинът подпомага намаляването на инсулиновата резистентност. Това позволява на клетките да реагират по-ефективно на наличния инсулин и да усвояват по-лесно глюкозата от кръвта. В резултат организмът се нуждае от по-малко количество инсулин, за да поддържа нормални стойности на кръвната захар.
- Забавяне на разграждането на въглехидратите
Действието на берберина не се ограничава само до клетките. Той потиска активността на част от ензимите в храносмилателната система, които разграждат сложните въглехидрати. Това забавя усвояването на глюкозата и прави покачването на кръвната захар след хранене по-плавно.
- Влияние върху чревната микробиота
През последните години все повече изследвания насочват вниманието към връзката между чревния микробиом и метаболитното здраве. Данните показват, че берберинът може да промени състава на чревните бактерии по начин, който подпомага контрола на кръвната захар и намалява възпалителните процеси, свързани с инсулиновата резистентност. Макар тази област все още да се развива, резултатите досега са обещаващи.
Именно съчетанието на всички тези механизми обяснява защо берберинът показва добри резултати при хора с диабет тип 2 и преддиабет. Това обаче не означава, че може да замести стандартното лечение, а че при определени случаи може да бъде полезно допълнение към него под лекарски контрол.
Какво показват клиничните изследвания?
Берберинът е сред най-добре проучените растителни вещества по отношение на контрола на кръвната захар. През последните години са публикувани десетки клинични изпитвания, а част от тях вече са обобщени в систематични прегледи и метаанализи.
Един от най-цитираните е публикуван във Frontiers in Pharmacology и включва 37 рандомизирани контролирани проучвания с общо 3 048 души с диабет тип 2. Анализът показва, че редовният прием на берберин води до статистически значимо подобрение на няколко основни показателя за гликемичен контрол:
| Показател | Средна промяна спрямо контролна група |
| Гладна кръвна захар (FPG) | –0,82 mmol/l |
| Гликиран хемоглобин (HbA1c) | –0,63% |
| Кръвна захар 2 часа след хранене | –1,16 mmol/l |
Авторите отбелязват още нещо важно – най-изразен ефект се наблюдава при хора с по-високи изходни стойности на кръвната захар. С други думи, ползите са по-осезаеми при пациенти с изразена хипергликемия, отколкото при хора с минимални отклонения от нормата [1].
Подобни резултати отчита и проучване, публикувано в списание Metabolism. При пациенти с новодиагностициран диабет тип 2 приемът на 500 mg берберин три пъти дневно преди хранене води до понижение на HbA1c с около 2%. Според авторите този ефект е съпоставим с наблюдавания при лечение с метформин [2].
Въпреки окуражаващите резултати, учените подчертават, че повечето изследвания проследяват участниците за сравнително кратък период. Затова са необходими още дългосрочни проучвания, които да оценят безопасността и ефекта от продължителен прием.
Как берберинът се сравнява с метформин?
Интересът към берберин при висока кръвна захар до голяма степен се дължи на сравненията с метформина – медикаментът, който е сред най-често използваните при лечение на диабет тип 2.
Двете вещества имат сходни механизми на действие, тъй като активират ензима AMPK и подобряват начина, по който организмът използва глюкозата. При метформина обаче ефектът не се изчерпва с това. Лекарството потиска и производството на глюкоза в черния дроб чрез допълнителни механизми, което допринася за доказаната му ефективност.
Някои клинични проучвания показват, че берберинът може да понижи кръвната захар в сходна степен с метформина. Това обаче не означава, че двата продукта могат да се разглеждат като равностойни.
Метформинът остава стандарт в лечението на диабет тип 2, защото зад него стоят десетилетия клиничен опит и голям брой дългосрочни проучвания. Освен че контролира кръвната захар, той разполага и с убедителни данни за безопасност и за намаляване на риска от сърдечно-съдови усложнения.
Берберинът, от своя страна, може да бъде подходящо допълнение към вече назначена терапия или към промените в начина на живот, но не бива да се използва като заместител на предписаните лекарства без изрична препоръка от лекуващия лекар.
Каква е обичайната дозировка при прием на берберин?
В повечето клинични проучвания дневната доза е между 900 и 1 500 mg. Най-често тя се разделя на три приема по 300–500 mg, които се вземат непосредствено преди основните хранения.
Тази схема не е избрана случайно. Берберинът има ниска бионаличност – организмът усвоява под 5% от приетото количество. Освен това активното вещество остава сравнително кратко време в кръвообращението. Разпределянето на дозата през деня помага да се поддържат по-стабилни концентрации и едновременно с това намалява вероятността от стомашно-чревен дискомфорт.
Не бива да се очаква и мигновен ефект. В повечето клинични изпитвания подобрение на показателите се отчита след 8 до 12 седмици редовен прием.
Какви са страничните ефекти на берберина?
Както всяка активна съставка, и берберинът може да предизвика нежелани реакции. В повечето случаи те са леки и засягат храносмилателната система, особено през първите седмици от приема.
Най-често се съобщава за:
- стомашен дискомфорт, подуване, диария или запек;
- намален апетит;
- метален вкус в устата, особено при по-високи дози;
- главоболие при част от хората;
- риск от прекомерно понижаване на кръвната захар при комбиниране с инсулин или други лекарства за диабет.
Според цитирания метаанализ честотата на нежеланите реакции не се различава съществено от тази при плацебо или стандартно лечение [1]. Това показва, че берберинът обикновено се понася добре, но не отменя необходимостта приемът му да бъде съобразен със здравословното състояние и останалата терапия.
За кого берберинът не е подходящ?
Макар че берберинът се счита за сравнително безопасен при повечето хора, има случаи, в които приемът му не е препоръчителен или трябва да се провежда единствено под лекарско наблюдение.
Бременните и кърмещите жени не бива да приемат берберин. Данните за безопасността му през този период са ограничени, а проучванията показват, че веществото може да преминава през плацентата и да достигне до плода.
Повишено внимание е необходимо и при хора, които вече приемат лекарства за контрол на кръвната захар. В комбинация с инсулин или перорални антидиабетни медикаменти берберинът може да усили ефекта им и да повиши риска от хипогликемия. Именно затова подобна комбинация трябва да се обсъди с лекуващия лекар, който при необходимост може да коригира терапията.
Берберинът може да взаимодейства и с други медикаменти. Това се отнася най-вече за:
- антикоагуланти;
- имуносупресори;
- лекарства, които се разграждат чрез ензима CYP3A4.
Причината е, че берберинът може да промени скоростта, с която организмът разгражда тези лекарства. Това влияе върху концентрацията им в кръвта и съответно върху тяхната ефективност и безопасност.
Кръвната захар е показател, който изисква постоянен контрол, затова всяка промяна в лечението или приемът на нова хранителна добавка трябва да се обсъди с лекар или ендокринолог. Това важи с особена сила при хора с диабет, преддиабет или други метаболитни нарушения.
Берберинът е една от най-добре проучените растителни съставки за подпомагане на глюкозния метаболизъм. Научните данни показват, че при редовен прием може да подобри контрола на кръвната захар и да намали стойностите на HbA1c. Въпреки това той остава хранителна добавка, а не лекарствен продукт.
Ползите му зависят от правилната дозировка, продължителността на приема и съвместимостта с останалата терапия. Затова най-добрите резултати се постигат, когато употребата му е част от цялостен план за контрол на диабета, изготвен съвместно с медицински специалист.
Източници
[1] Liang, Y., et al. „Glucose-lowering effect of berberine on type 2 diabetes: A systematic review and meta-analysis.“ Frontiers in Pharmacology, 2022. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9709280/
[2] Yin, J., Xing, H., Ye, J. „Efficacy of berberine in patients with type 2 diabetes mellitus.“ Metabolism / ScienceDirect, 2012. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2211383512000871