събота, декември 7, 2019

Има ли антибиотици и хормони в месото, което консумираме?

Последният доклад на Европейския надзор за потребление на антимикробни препарати показва, че България е на челни позиции по употреба на антибиотици при животните. Антибиотиците и хормоните плашат потребителите от дълго време. Част от тях са твърдо убедени, че химията е повече от полезното в месото. Редица статии и публикации в интернет също засилват съмненията. Публична тайна е, че пилетата, които се продават по магазините, са бъкани с хормони и антибиотици. За съжаление това е реалността в днешно време. Въпросите около това какво и как да избираме стават все повече. Експерти всеки ден изследват редица проби с месо и гарантират безопасност.

Работя в тази лаборатория от 1992 г. и до момента не сме установявали наличие на остатъчни количества от препарати с хормонално действие и анаболни агенти. Понеже много се спекулира с тази тема, искам да бъда съвсем ясна и категорична, доц. д-р Тодорка Янковска, началник на Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.

Д-р Борис Борисов от Агенцията по безопасност на храните заяви, че се извършва контрол, който е на европейско равнище и няма как да се допуснат опасни субстанции в хранителните продукти. Високите количества, които виждаме, се дължат на методиката. През първите години не всички притежатели на лицензи ни подаваха данни и те бяха непълни. Нямаме механизъм, по който да ги задължим. От 2015 г. натам данните могат да се считат за по-достоверни, обясни д-р Борисов. Когато има болестно състояние на животните, е нормално да се употребяват антибиотици. Въпросът е дали се спазват карентните срокове, а те се спазват, допълни той.

С какво се хранят бройлерите, влагат ли се антибиотици в храната им, инжектират ли се хормони, за да растат по-бързо. Екип на bTV потърси отговори на тези въпроси в една от фермите на най-големите производители на пилешко месо в България край село Маджерито, Старозагорско. Във фермата на месец се отглеждат 1 милион бройлери. За да може птицата да достигне необходимите килограми, са й необходими 5-6 седмици. При раждането си всяко пиленце тежи около 40 грама. За да достигне тегло от 2,5 кг, е необходима топлина, вода и храна. От фирмата са категорични, че използват антибиотици само по предписание на ветеринарния лекар.

Прекомерната употреба води до това, че се изгражда резистентност и в критични ситуации няма да имаме арсенал да реагираме, когато това наистина се налага, обясни Николай Ракаджийски, главен технолог „Производство“.

Ако в пилешкото месо бъде открит хормонален препарат, единственият начин да е попаднал там е чрез инжектиране, обясняват още експертите. Приет през храната, той ще се разгради бързо в организма и не би дал желаният резултат.

Какво съдържа храната на птиците е обект на стриктен контрол всеки ден. Всяка фирма подлежи на проверки и от областните дирекции по безопасност на храните.

Проблемът е сложен и ние също сме категорични, че опасност за хората няма. Дори и да има някакви остатъчни количества на антибиотици в храната, те са толкова минимални, че не могат да предизвикат никакви здравни проблеми, категоричен бе доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. Той обясни още, че антибиотиците влошават вкусовите качества на месото, така че няма как те да останат в такива количества, че да бъдат опасни. Определен процент от хората са алергични към антибиотици. Ако в храната имаше големи количества от тях, постоянно щяхме да имаме случаи на алергични реакции, които да доказват това, а няма, поясни още доц. Иванов.

Източник: Cross.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече