вторник, юли 27, 2021

Истински предизборни дебати и този път няма да има

Предсрочните парламентарни избори на 11 юли са n-тите поред, които ще минат без истински лидерски дебат. И това не е новина, а тъжна тенденция. 

Въпреки опитите на няколко медии (обичайно това са по-големите телевизии и радиа) да организират класически предизборни дебати, засега нито една от тях не е обявила, че ще събере заедно лидерите на основните политически сили.

Практиката от години насам показва именно това: партиите изпращат втория или трети ешелон в студийните дебати, лидерите приемат (а някои вече дори не приемат!) само индивидуални интервюта. Трети вариант са т.нар. експертни дебати, където партийните централи изпращат експерти по предварително зададената тема. 

Макар тези форми да са интересни и да дават интересни ракурси в кампанията, истинският дебат към днешна дата би могъл да бъде само в един формат: Бойко Борисов-Слави Трифонов-Корнелия Нинова-Христо Иванов-Мустафа Карадайъ-Мая Манолова. Т.е. лидерите на партиите, които според социолозите имат шанс за следващия парламент. Този формат може да се разшири и с лидерите на извънпарламентарните сили с най-висок шанс да стигнат 4-процентовата бариера.

Добрият пример

Последните истински лидерски дебати се състояха през 2019 година и бе само на локално ниво – местните избори в София. Тогава основните претенденти за кмет на столицата Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), Мая Манолова („Изправи се!“), Борислав Игнатов („Демократична България“), Ангел Джамбазки (ВМРО) и Борис Бонев („Спаси София“).

Лошият пример

Лидерите на двете най-силно подкрепяни от електората партии – ГЕРБ и „Има такъв народ“ – обаче бягат от журналисти като дявол от тамян. От летните протести насам Борисов на практика не дава пресконференции и интервюта освен в редки, контролирани от екипа му ситуации. В допълнение, той спря да обявява публично програмата си, месеци наред МС заседаваше неприсъствено, а единствените публични изяви на премиера бяха колкото е възможно по-далеч от София След опит да бъде причакан от репортери и протестиращи във Варна, Борисов започна внимателно да подбира и местата в провинцията, които посещава. Специалните му предпочитания клоняха към ненаселените места.

От комфорта на джипа си и пропагандната „Севда ТВ“ Борисов се почувства самодостатъчен в медийното си самоотразяване и откри, че то може да се случва и без излишните „мисирки“.

До същия извод, много по-отдавна, стига Слави Трифонов. Дори в апогея на славата си шоуменът никога не е обичал да дава интервюта. И ако това решение е лично и заслужава уважение, не така стои въпросът при смяната на ролята му – от тв водещ във водещ политик. Трифонов се изказва удобно в собствената си телевизия и фейсбук профил. Това е публичен проблем, защото комуникацията тече еднопосочно, не предполага задаване на въпроси и навява на мисълта, че същият маниер Трифонов би използвал и когато реално влезе във властта.

Публичност и прозрачност са двете неизменни парадигми на съвременната държава. Пренебрегването им е меко казано притеснително и не трябва да бъде толерирано.

На този фон директен дебат между Борисов и Трифонов изглежда в сферата на фантастиката. Той би бил по-голяма новина от резултата от самите избори, от това кой ще прави кабинет или кой ще е следващият премиер.

Страшни ли са дебатите

Безспорно да се изправиш в директен дебат нито е лесно, нито е комфортно, още по-малко е приятно за участниците. Това обаче не е извинение за отказ. Ясните правила, равнопоставеността, предварително зададените теми (не въпроси!) могат значително да облекчат притеснението им, да помогнат в подготовката и да намалят шанса да ги „хванат неподготвени“. Важно е и дали в дебата ще има формат за кръстосани въпроси между участниците, по какви правила ще се задават те и дали дискусията е организирана на достатъчно неутрален терен.

Радетел на идеята за независими дебати, организирани на национално ниво, е дългогодишният телевизионен журналист Нери Терзиева. Пред OFFNews тя коментира, че мечтае да види и у нас модела, по който например се случват дебатите в САЩ. Те се организират от независима неправителствена организации, правят се от популярни тв водещи на ротационен принцип, а всички медии могат да излъчват сигнала. Събитието е едно от най-ключовите в цялата кампания и се следи при огромен обществен и медиен интерес. По време на дебата се задават въпроси по най-важните и наболели теми – което ги прави интересни дори за неинтересуващите се от политика избиратели. А фактът, че не се организират от една-единствена медия, само помага за огромния отзвук във всички средства за масова информация.

По данни на Националния демократически институт (САЩ) над 60 държави в света са развили традицията за предизборни дебати. „Зад тази глобална тенденция стои убеждението, че дебатите подпомагат на демокрацията по много начини, вкл. помагат на избирателите да направят информиран избор пред урните; насърчават кандидатите да се фокусират върху проблемни политики вместо върху личностни, религиозни или етнически обвързаности; намаляват потенциала за насилие чрез насърчаване на гражданска дискусия; и държат избраните длъжностни лица отговорни за обещанията от тяхната кампания, след като встъпят в длъжност. Дебатите могат също така да помогнат на кандидатите да разпространят посланията си до места, където една политическа сила доминира в медийната среда“, коментират експерти на института.

„Мисля, че дебатите ни помагат да се подготвим… Те ни принуждават да мислим по въпроси, върху които може би не сме се фокусирали – принуждават ни да мислим в бъдеще време“, коментира бившият американски сенатори и президентски кандидат Боб Доул, който през 1996 г. се явява и губи срещу Клинтън като кандидат на републиканците.

Бил Клинтън споделя сходно мнение:

„Ако трябва да участваш в дебати и знаеш, че провалиш ли се, това ще промени много гласовете, те кара като кандидат за президент да правиш нещата, които трябва да правиш. Убеден съм, че дебатите, в които участвах, всъщност ми помогнаха да бъда по-добър президент.“

Крайно време е дебатите да станат задължителна част от предизборната кампания и у нас. Te са нито повече, нито по-малко от публично интервю за работа. Готовността да се говори по ключови теми и да се отговаря на трудни въпроси е уважение не към медиите, а към избирателите.

Източник: Offnews.bg

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече