петък, октомври 22, 2021

Какво е нарцистично личностово разстройство

Нарцисизмът е разстройство на личността, при което индивидът е погълнат от собствените си власт, престиж и суетност. Разстройството носи името на митологичния гръцки герой Нарцис, който се влюбва в собственото си отражение в едно езеро, след което любовта му го погубва. За съжаление, митът е релевантен на съдбата, която грози личното щастие на нарцисиста.

Като такъв, страдащият от нарцистично личностово разстройство (НЛР), често фантазира за собствената си слава, интелигентност, умения, успех и красота, както и за това как ги демонстрира пред останалите. Той често заявява вярата си в своята уникална неповторимост и желанието да има отношения единствено с хора, уникални и неповторими като него самия, по възможност с висока обществена позиция и да са част от социално издигната прослойка. Арогантността, егоизмът и липсата на емпатия изискват постоянно възхищение и внимание, за да се предотврати неконтролируемата ярост на човека с разстройството.

Въпреки че се представя с повишено чувство за стойност, човекът с нарцистично личностово разстройство трудно понася критика. За сметка на това много често се оказва готов да лепи неприятни етикети и да критикува останалите. Подобно раздаване на критики, обсъждане, осъдителни реплики и „злобно поведение” цели утвърждаване на самооценката. Представете си го така — подсъзнателно лицето знае, че не блести с нищо съществено, но ако „окаля“ всички наоколо, ще е единственият чист, следователно най-добър. На фона на всичко това, нарцисистите не са готови да приемат критика, дори тя да е градивна, защото колкото и да демонстрират усещането си за превъзходство, те всъщност не са така сигурни, както се представят.

Важно е да се помни, че повърхностното държание на страдащите има дълбоки корени и не е просто поведение, а опит да се хиперкомпенсират дълбоки душевни проблеми, прераснали в разстройство на личността – сериозно психично страдание.

Симптомите на нарцистичното личностно разстройство са:
В отговор дори на най-малка критика — гняв, срам или унижение;
Възползване от другите за постигане на собствени цели;
Преувеличаване на собственото значение, постижения и таланти;
Мечтателност и преследване на нереалистични фантазии за успех, красота, сила, интелигентност, дори романтика;
Изискване на постоянно внимание и положителна подкрепа от другите;
Силно чувство на ревност;
Липса на емпатия и пренебрежение към чувствата на другите;
Обсебеност от себе си;
Преследване главно на егоистични цели;
Проблеми с поддържането на здрави взаимоотношения;
Лесно появяващо се усещане за отхвърляне и нараняване;
Изискване за най-доброто от всичко;
Обидчивост;
Демонстриране на липсваща емоционалност.

Причини за нарцистично разстройство на личността
Счита се, че различни фактори водят до развитието му, въпреки че учените към момента не могат да изведат конкретни такива. Повечето изследвания сочат за комбинация от биологични, социални и психологически причини. Те включват:

Генетика:
Наследени характеристики от родителите, включително свръхчувствителен темперамент.

Травма:
Травмата в детството е често срещано преживяване на много хора с диагноза разстройство на личността и по-специално ранно и тежко насилие. Проучване от 1994 г. на Габард и Туемлоу подчертава историята на кръвосмешението, свързано с нарцистичното личностово разстройство при някои възрастни мъже.

Семейна среда:
Околната среда, в която хората израстват, оказва голямо влияние върху личностите им като възрастни. Има някои предложения, че нарцистичното разстройство може да е по-вероятно при деца, които се възпитават при прекалено внимателно родителство или екстремна рационалност. По същият начин обаче може да се развие при злоупотреби и травми, причинени от близък.

Лечение при нарцистично личностно разстройство
Не съществува известно „лечение“ за нарцистичното личностно разстройство, но както при всички смущения на личността, психотерапията може съществено да подобри ежедневните борби с разстройството и да помогне страдащите да се отнасят към останалите около тях по-положително и възнаграждаващо. Психотерапевтичните процедури могат да предотвратят много от страничните проблеми, произтичащи от разстройството, като алкохолизъм, зависимости от наркотични вещества, депресия или високи нива на тревожност. Защото всяко от гореспоменатите състояния може да възникне вследствие на това психично страдание и да утежни ситуацията на страдащия.

Източник: Framar.bg

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече