За книгата
В това изследване ще намерите отговорите на:
– Как се пораждат конфликтите
– Какъв е генезисът на войната
– Как се приватизира войната
– Какво представляват COIN Ops
– Наемници контрактори – прилики и разлики
– Кои са българските контрактори
– Кои са основните частни военни компании
Откъс
Въведение
Тежките времена раждат силни хора.
Силните хора раждат лесни времена.
Лесните времена раждат слаби хора.
Слабите хора раждат трудни времена.
Чингис хан (1162–1227)
Частните военни компании (ЧВК), както и техните служители контракторите, са новата реалност в света на конфликтите и войните. Те имат своя архетип сред наемниците, които крачат по земното кълбо, отпреди да съществуват националните армии. Съвременните контрактори не са нищо по-различно от модерни наемници, а частните военни компании не са нищо по-различно от нов политически инструмент във вечната борба за надмощие, която властва над човечеството.
Безспорно тези компании и контракторите съществуват поради политически обстоятелства и по-малко поради естественото развитие на средата за сигурност. Не би било грешно, ако кажем, че те съществуват и поради демагогията и лицемерието на съвременната западна политика, защото модерната им форма води своето начало точно от запад. Подобно на инфекциозно заболяване вълната на контракторите се разпространи във всички посоки и по всички континенти. Оформиха се два основни типа държави – създаващи и използващи контрактори и държави, обект на интерес от страна на ЧВК и/или донори на контрактори. Донорите са най-често по-малки държави с по-незначителна международна политика, а често и страни с ниски доходи, чиито граждани работят като наемници (контрактори), за да осигуряват по-висок жизнен стандарт на семействата си. Подобна страна е и България. Трябва да се отбележи, че има и трети тип страни, които поне към момента не се нуждаят от частни военни компании, но и не страдат от финансови проблеми или липса международен престиж. При тях забелязваме въвеждане на редица законови ограничения и санкции, които следва да минимизират възможността техни граждани да участват под каквато и да е форма в подобни частни армии. Защо съществуването на частните военни компании се свързва с политическо лицемерие? Защото основната им роля е да участват в конфликти от името на дадена държава, но неофициално. Те често са отговорни за замитането на боклук под килима, за мръсните поръчки, с които държавите не искат да си цапат ръцете, но са принудени да реализират с цел изгода.
Контракторите и частните военни компании се оформиха като неразделна част от съвременната военна стратегия. С тях се внедриха много нови способи, които диктуват дневния ред, а именно хибридни войни и операции, КОИН операции, прокси операции и редица други способи, които съпътстват мироналагащите и мироопазващите мисии, които се провеждат от зората на човечеството. Частните военни компании вече са прекалено много дори да бъдат изредени. Броят на техните служители нараства, само за илюстрация ще отбележим, че една от най-големите компании в този отрасъл, G4S, разполага с близо 600 хил. служители. Това е над половин милион души, които са ангажирани в сферата на сигурността. Дали ни харесва или не, тези цифри поставят компанията на второ място в световната класация на най-големите работодатели. Това е много тъжен показател, защото от XXI в., та дори и от втората половина на ХХ в. се очакваше да настане мир и просперитет. За съжаление продължаваме да продаваме смърт… А тенденциите са за засилване на влиянието на контракторите, за увеличаване на броя на държавите, които ги използват, създават, и за увеличаване на броя на компаниите. Ресурсите на планетата се оказват твърде недостатъчни, за да задоволят човешката алчност, а това означава, че конфликтите са неизбежни. По същата причина ще има и развити, и изоставащи страни, при вторите причините няма да са единствено естествени. Често тяхното изоставане ще е умишлено наложено, за да може конкуренцията да трупа активи. Такива държави съществуват от векове.
Вероятно в даден момент ще се получи някакво пренасищане от частни военни компании, а това ще породи други предизвикателства. Ще се оформят и нови конфликтни зони, а дори според някои бъдещите войни няма да се водят между държави, а между корпорации. Съвсем открито се говори, дори се обсъжда заменянето на голяма част на военните от контрактори. Така например Ерик Принс предлага на администрацията на САЩ да води изцяло войната с Афганистан от тяхно име срещу сумата от 5 млрд. долара. Макар и тази сума да изглежда колосална, то реалистично може да се каже, че при подобна цифра САЩ ще реализират икономия в чисто финансов план, а отделно и ще спасят живота на много техни военнослужещи. Впоследствие ще разгледаме причините, поради които обществото не поставя на една плоскост загубата на живот на контрактор и загубата на живот на военен. Това прави тяхното използване още по-оправдано и примамливо, защото загубата на военни води до отлив на гласове и до загуба на избори. Това е сериозен проблем за демократичните държави, които често си служат с контрактори. Както беше споменато, частните военни компании са средство, което се използва от политиката и е продукт на политиката. Тяхната роля е да извличат дивиденти, без да се трупат негативи, включително от гледна точка на PR.
За да бъдат разбрани напълно частните военни компании, както и контракторите, е необходимо да се направи дълъг преход от зараждането на първите наемници, пораждането на конфликтите като психологическо и социално състояние, разглеждането на войната като спътник на човечеството и едни от най-ярките примери за частни военни компании. Нужно е да се разгледа архетипът на контракторите през вековете, различните форми, под които са съществували, и да се направят паралели със съвремието. Важно е да се разкрият и анализират подходите, чрез които постепенно се обвързват частните субекти с държавната власт и превръщането на частните военни компании в политически субект, както и възможността дадена частна военна компания да се конкурира със суверенна държава. Следва да се разгледат юридическите аспекти около формирането и оперирането на съвременни частни военни компании, като се обърне внимание на спецификите, които съществуват на базата на различните закони в отделните държави, в които те извършват дейност. Обръща се внимание на всички политико-икономически и социални фактори и обстоятелства, които имат отношение или се влияят чрез и от частните военни компании, не на последно място психологията и мотивацията на контрактора като отделен индивид и приликите и отликите на контракторите с редовната армия. Извършен е и анализ на съвременното разбиране на българите за наемничеството, контракторите и професионалната ни армия. Разкрити са приликите и отликите. Не е пропуснато да се разгледат и прецизират психологическите аспекти и мотивите на хората за присъединяването им към контракторски компании. Използвани са редица източници, включително разговори с българи, които са контрактори в различни компании и с редица мисии в различни точки на планетата.
Книгата „Частните армии“ от Христо Тутунаров, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток – Запад.
Коментарите са затворени.