сряда, октомври 20, 2021

Книгата „Глобализация по китайски“ от Уан Иуей

За книгата

Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя  е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после – към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно население.

В този контекст Китай предложи инициативата „Един пояс, един път“, която е въвеждане на повече китайски особености, модернизация и популяризация на древния Път на коприната. Инициативата напълно заслужено спечели правото да бъде наречена второ Велико географско откритие и показва готовността на Китай да поеме дължимата отговорност. Тя също сочи, че възраждането на цивилизациите – вместо едноизмерна глобализация – е новата световна тенденция. Взаимната свързаност, конкретизирана в петте и главни цели (координация на политиките, свързаност на удобствата, безпрепятствена търговия, финансова интеграция и разбирателство между народите), е коренът, от който може да бъде създадена човешката общност на споделена съдба и да се насърчава постигането на приобщаващата глобализация. В крайна сметка: да се създаде универсална и балансирана глобализация. Тази инициатива ще помогне повече страни да се справят с бедността и вследствие да създадат нов модел на регионално и международно сътрудничество през XXI век.

Преводът на български език е направен по изданието:

世界是通的:“一带一路”的逻辑》  王义桅著,商务印书馆,北京 2016

© Wang Yiwei, Shijie shi tong de: Yi dai yi lu de luoji, Commercial Press, Beijing 2016

За автора

Уан Иуей е професор към катедрата „Жан Моне“ на ЕС, директор на Изследователския институт по международни работи, директор на Центъра за европейски изследвания към китайския университет „Жънмин“.

Носител е на званието Водещ иноватор във философията и социалните науки от „Програмата за десет хиляди таланта“ (Националната програма за висококвалифицирани специалисти).

Уан Иуей има бакалавърска степен като инженер от Факултета по инженерство на околната среда на Източнокитайския университет за наука и технологии, а след това и магистърска и докторска степен по право от факултета по международна политика на университета „Фудан“.

Той е професор на Центъра по американски изследвания на университета „Фудан“, стипендиант по програмата „Фокс“ от университета „Йейл“, гост професор на корейския университет „Йонсей“, дипломат към мисията на КНР в ЕС, заслужен професор на университета „Тондзи“ и също там изпълнителен декан на Института за международни и обществени въпроси.

Под негово име са публикувани 31 монографии, от които „Един пояс, един път: възможности и предизвикателства“ и „Глобализация по китайски. ‘Един пояс, един път’: светът е за всички“, които получават наградите за Отличителна книга съответно през 2015 и 2016 г. и са преведени и публикувани на повече от 20 езика.

Уан Иуей е написал повече от 300 академични статии в повече от 20 национални списания.

Откъс

Всяко поколение ще бъде съдено по това дали се е изправило срещу най-големите, най-съществените въпроси на човешкото съществуване.

Хенри Кисинджър (САЩ), „Световният ред“

„Древна Гърция роди Рим, Рим роди християнска Европа, християнска Европа роди Ренесанса, Ренесансът роди Просвещението, Просвещението – политическата демокрация и индустриалната революция. Комбинацията от индустрия и демокрация на свой ред роди Съединените щати като олицетворение на правото на живот, свобода и стремеж към щастие.“ Според Пътищата на коприната: Нова история на света, с автор Питър Франкопан от Оксфордски университет, това твърдение е по-скоро мантра на политическия, културен и морален триумф на Запада, отколкото историческа истина.

„В продължение на хиляди години именно регионът, разположен между Изтока и Запада и свързващ Европа с Тихия океан, бил оста, около която се въртяло земното кълбо.“ Проф. Франкопан пише в предговора към книгата: „В този регион също така се родили и процъфтели великите религии на света, включително юдейството, християнството, ислямът, будизмът и хиндуизмът. Тази територия била средище на съперничество между езикови групи, на възход и падение на велики империи, на сблъсъци на култури и противници, последиците от които отеквали на хиляди мили. Сега, изправени тук, можем да открием нови начини да гледаме на миналото и да покажем един свят, който бил дълбоко взаимносвързан и където това, което се случвало в един континент, оказвало влияние върху друг, където вторичните трусове от това, което ставало в степите на Средна Азия, можели да бъдат почувствани в Северна Африка, където събитията в Багдад отеквали в Скандинавия, където откритията в Северна и Южна Америка променили цените на стоките в Китай и довели до нарастването на пазара на коне в Северна Индия.“ Авторът отбелязва също така: тези трусове тръгвали във всички посоки на една широко разгъната мрежа. Мрежата вървяла по маршрути, използвани от поклонници и воини, от номади и търговци; маршрути, по които се продавали стоки и продукти, а идеи били обменяни, приемани и прецизирани. Те не носели само икономически просперитет, а също така смърт и насилие, болести и бедствия. В края на XIX в. един бележит немски геолог, Фердинанд фон Рихтхофен, дал на тази огромна мрежа от връзки име, което се използва и до днес – Sеiderstrassen, Пътят на коприната.

Проф. Франкопан стига до един момент, за който пише: „Не можех да разбера защо продължават да ми говорят за голямото значение на Средиземноморието като люлка на цивилизацията, когато очевидно беше ясно, че не там наистина е била изкована цивилизацията. Истинското средище, „Средиземноморието“ – буквално означаващо средата на света, – не било море, разделящо Европа и Северна Африка, а се намирало точно в сърцето на Азия.“

Професор Франкопан в никакъв случай не е първият западняк, наясно с това. В книгата си Черната Атина: Афро-азиатските корени на класическата цивилизация; том 1. Фабрикуването на Древна Гърция 1785–1985, проф. Мартин Бърнал от университета „Корнел“ изтъква, че като източник на западната цивилизация гръцката цивилизация също така има своите източници, т.е. африканската и египетската. Историята на развитието на Западната цивилизация, която неизменно подчертава голямото значение на Гърция, е всъщност един „Европоцентричен“ мит, създаден от европейските учени в модерните времена. В своята книга Източните корени на Западната цивилизация британ­ският учен Джон М. Хобсън показва още по-ясно силно влияние от Изтока върху Запада, т.е. как изоставащият Запад постепенно оформя глобалното си лидерство чрез по-рано развития Изток, най-вече чрез китайската цивилизация, разпространена на Запад от Ислямския свят. Европейски учени, такива като Франсис Бейкън, ясно описали още в по-ранни времена как „четирите велики изобретения“ в Древен Китай помогнали на Ренесанса и Просвещението.

Западането на Пътя на коприната довело до европейската ера на Великите географски открития, които оказали голямо влияние върху хода на човешката история. Деконструкцията на „западноцентризма“ в проучванията на Питър Франкопан върху историята на Пътя на коприната сочи, че възраждането на Пътя на коприната ще промени не само еволюционната посока на човешката история, но също така и нашето разбиране на историята ни. Именно поради това реших да проуча логиката на инициа­тивата „Един пояс, един път“.

Днес този централен регион се е превърнал в „Световния остров“, достоен за името си благодарение на възраждането на Пътя на коприната, а изучаването на Пътя на коприната придоби международен характер. При него няма място за тревоги относно дилемата „Голямата дивергенция“ и „въпроса на Джоузеф Нийдъм“.

След като Пътят на коприната бил прекъснат, европейците се насочили към океана – те колонизирали света чрез географски открития и положили началото на така наречената глобализация. Но всъщност това ли е истинската глобализация? Това е само извинение на началото на западната цивилизация след падането на Евразия, сърцето на човешката цивилизация. Носителят на глобализацията е океанът, а логиката на океанската цивилизация става универсална.

Ревитализацията на Евразия зависи от свързаност. Защо е необходимо да се постигне свързаност между Европа и Азия? Индустриалната революция се родила в Обединеното кралство, където милиони хора приели индустриализацията. Когато тя се разпростряла на европейския континент, милионите станали десетки, а когато това станало в САЩ – стотици милиони. Днес милиарди хора в страните БРИКС се стремят към индустриализация, а ние все още разчитаме на протоците, каналите и морските пътища, открити от европейците в модерните времена – това е като да впрегнеш дребен кон да тегли голяма каруца. Ние все още гледаме на света и на себе си на базата на западни концепции, теории и начини на мислене, което е нещо като интелектуално принизяване.

В повратната точка, когато световният икономически център се завръща на Изток след хилядолетие, Китай като гръбнак на глобализацията, черпейки мъдрост от историята и анализирайки бъдещето на глобализацията, създаде инициативата „Един пояс, един път“. Предлагането на „Един пояс, един път“ показва, че Китай е напуснал модерните времена и западната система: той вече не се губи, като следва стъпките на Запада, а по-скоро окуражава, след като откри път на развитие, отговарящ на националните му условия, повече развиващи се страни да реализират собствени пътища за развитие, които отговарят на техните условия и така да направят света отново диверсифициран. Конкуренцията и рисковете ще нарастват, ако Китай продължи да следва силно Запада. За да избегне рисковете и да стимулира сътрудничеството, Китай трябва да обърне поглед към страни по маршрута на „Един пояс, един път“, където липсват технологии, капитали, инфраструктура и дори квалифицирани работници. Китай притежава технологии и капитали, но няма достатъчно пазари. И докато вътрешният пазар на страната страда от свръх­капацитет, тези страни имат голяма нужда от различни продук­ти. Първо, що се отнася до капитали, тези страни не разполагат със заеми, докато Китай има огромни валутни резерви – не по-малко от 4 трилиона долара през 2014 г. Според оценките на някои икономисти 600 милиарда долара са напълно достатъчни за Китай, а останалите 3,4 трилиона долара трябва да бъдат трансформирани в инвестиционни фондове. За да промени модела на закупуване на американски ценни книжа и така да става подвластен на монетарната политика на САЩ, Китай трябва да увеличи чуждестранните си инвестиции и да потърси пазари в други страни. По отношение на основните технологии съществува определена разлика между Китай и развитите страни в полза на последните, но пък Китай е недостижим в света, когато става въпрос за пазарна реализация на технологии. Като се имат предвид многобройното му население и сложен терен, след като Китай може да изгражда собствената си инфраструктура добре, то той може да изгражда инфраструктура и в други части на света. Китай не само може да строи инфраструктура, но също така да оперира и управлява. Развитите страни могат да си сътрудничат с Китай в развитието на пазари в трети страни. Трето, Китай не притежава структурна мощ. Инициативата „Един пояс, един път“ се фокусира върху стандарти за продукти и промишлени производства, особено стандарти за нова инфраструктура, права за формиране на цени на стоки от първа необходимост, както и права за определяне на правила в търговията и инвестициите с цел засилване на институционалната си тежест в новия кръг на глобализацията.

Книгата „Глобализация по китайски“ от Уан Иуей, можете д закупите, чрез сайта на Издателство Изток – Запад.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече