неделя, юни 26, 2022

Книгата „Няма лоши деца“ – Джанет Лансбъри

За книгата

Стане ли дума за възпитание, родителите се изправят пред океан от всевъзможни експертни съвети, които понякога са объркващи и противоречиви, а друг път откровено невъзможни за следване. Трябва ли да пляскаме децата, да ги подкупваме, да ги игнорираме, да ги изправяме пред последствията от действията им, да ги заплашваме или наказваме? Означава ли нежната дисциплина, че трябва да ги оставим да командват парада?

При това положение не е чудно, че толкова много родители се чувстват объркани и безсилни, губят увереност и често избухват.

Не е нужно обаче да се стига дотам.

„Няма лоши деца“ е практичен и безценен инструмент за родителите, които в момента изживяват трудния период, когато децата започват да тестват границите на търпението и любовта ни. Засегнати са важни теми като наказанията, послушанието, поставянето на граници, гневните избухвания, удрянето и др. Въоръжени с нови знания и с по-ясна представа как изглежда светът през очите на децата ни, този период на несигурност ни дава безброй възможности да изградим помежду си нерушима връзка на доверие и уважение.

Джанет Лансбъри е експерт по въпросите на родителството. Като преподавател по РГВБ (Ресурси за грижа и възпитание на бебето) и ученичка на пионера в сферата на детското възпитание Магда Гербер, тя базира съветите си не само на официални изследвания и чужди проучвания, но и на двайсетгодишния си практически опит в работата с малки деца и техните родители.

За автора

Джанет Лансбъри, бивша актриса и модел, се увлича по въпросите на родителството, когато става майка, и се обръща за съвети към пионера в сферата на детското възпитание Магда Гербер. Дълбоко вдъхновена и благодарна за мъдростта ѝ, тя започва да работи професионално с Магда. През последните 20 години Джанет е преподавател в РГВБ (Ресурси за грижа и възпитание на бебето, RIE – базирана в Лос Анджелес световна организация с нестопанска цел, посветена на подобряването на качеството на грижите и образованието за бебета чрез преподаване, подкрепа и наставничество), говори на множество конференции за ранно детство, пише статии за родители и е в борда на директорите на RIE.

Джанет има честта да подкрепя стотици хиляди родители по целия свят чрез уебсайта си JanetLansbury.com, споделяйки знанията, които е придобила от уроците по родителство и личния си опит като майка на три деца. Джанет насърчава родителите и специалистите да гледат на бебетата като на уникални, способни личности с естествени наклонности за учене; да развиват техните двигателни и когнитивни умения; да общуват с тях; да се справят със съответната на възрастта им съпротива и др.

Откъс

Предговор

Стане ли дума за възпитание, родителите се изправят пред океан от всевъзможни експертни съвети, които понякога са объркващи и противоречиви, а друг път откровено невъзможни за следване. Трябва ли да пляскаме децата, да ги подкупваме, да ги игнорираме, да ги изправяме пред последствията от действията им, или да ги наказваме? Означава ли нежната дисциплина, че трябва да ги оставим да командват парада? Трябва ли да използваме заплахи, отвличане на вниманието, игри, схеми, таймери, броене до три и „строгия поглед“?

При това положение не е чудно, че толкова много родители се чувстват объркани, безсилни и парализирани, губят увереност и често избухват.тане ли дума за възпитание, родителите се изправят пред океан от всевъзможни експертни съвети, които понякога са объркващи и противоречиви, а друг път откровено невъзможни за следване. Трябва ли да пляскаме децата, да ги подкупваме, да ги игнорираме, да ги изправяме пред последствията от действията им, или да ги наказваме? Означава ли нежната дисциплина, че трябва да ги оставим да командват парада? Трябва ли да използваме заплахи, отвличане на вниманието, игри, схеми, таймери, броене до три и „строгия поглед“?тане ли дума за възпитание, родителите се изправят пред океан от всевъзможни експертни съвети, които понякога са объркващи и противоречиви, а друг път откровено невъзможни за следване. Трябва ли да пляскаме децата, да ги подкупваме, да ги игнорираме, да ги изправяме пред последствията от действията им, или да ги наказваме? Означава ли нежната дисциплина, че трябва да ги оставим да командват парада? Трябва ли да използваме заплахи, отвличане на вниманието, игри, схеми, таймери, броене до три и „строгия поглед“?

Не е нужно обаче да се стига дотам.

За разлика от болшинството изтъкнати светила по въпросите на дисциплината, аз от години прилагам теорията на практика, работейки с децата и техните родители в класната стая. Наблюдавала съм (хиляди) действия и реакции от страна на родителите, които са наистина ефективни, и такива, които никога няма да проработят. Виждала съм и тактики, които постигат успех веднъж или два пъти, но в дългосрочен план пораждат още по-голяма борба за надмощие и подкопават доверието между деца и родители.

Децата, особено най-малките, много обичат да изпробват границите на възрастните. На практика това им е работата – да се учат активно, да опознават света и да се развиват. Това поведение е естествен израз на силните емоции, които ги владеят, докато се мъчат да станат по-самостоятелни. Успешното родителско напътствие им дава безопасността и комфорта, от които се нуждаят, за да растат здрави и щастливи. Когато границите функционират, децата нямат нужда да ги тестват толкова често. Те се доверяват на родителите и хората, които основно се грижат за тях, т.е. доверяват се на заобикалящия ги свят. Чувстват се по-свободни и спокойни и могат да се фокусират върху важните за тях неща – играта, ученето, социализирането, и като цяло растат безгрижни и щастливи.

При поставянето на граници реакцията на детето почти винаги се определя от емоционалното състояние на родителя. Ако ни липсва яснота и увереност, ако сме несигурни, напрегнати, раздразнителни, ядосани или често си изпускаме нервите, детето се разстройва и в повечето случаи започва да се държи още по-зле. В очите на децата ние сме богове и нашите чувства неизменно диктуват тона на взаимоотношенията помежду ни. Затова и толкова често налагането на дисциплина ни вкарва в един отчайващ порочен кръг.

Както подсказва заглавието на настоящата книга, в моя свят няма лоши деца, а само впечатлителни и объркани млади хора, които се борят със своите емоции и импулси и се опитват да изразят чувствата и нуждите си по единствения начин, който познават. Когато ги характеризираме като лоши, защото самите ние сме ядосани, объркани или обидени от тяхното поведение, ние им правим много лоша услуга. Лепваме им негативен етикет и ги засрамваме – и в крайна сметка те започват да вярват, че наистина са такива.

Моята философия за отношенията родители–деца и подходът ми към децата са изцяло повлияни от ученията на моята приятелка и ментор, експерт по ранно детско възпитание – Магда Гербер. Благодарение на нея и на организацията РГВБ (Ресурси за грижа и възпитание на бебето), която тя създаде, аз добих яснота като майка и развих почтителен, удовлетворяващ и ефективен родителски подход, който в ролята си на учител и писател споделям с милиони хора.

В основата на РГВБ е залегнала една радикална идея:

Бебетата са завършени човешки същества – чувстващи, усещащи, интуитивни и общителни. Те са природно надарени ученици, изследователи и учени, способни да тестват хипотези, да решават проблеми и да разбират езика и абстрактни идеи.

Това не звучи като традиционна мъдрост за родители, но клиничните и научните проучвания потвърждават, че бебетата наистина притежават всички тези изумителни способности, които Магда Гербер открива преди цели петдесет години.

Въпреки всичко ние продължаваме да се отнасяме към бебетата и малките деца като към празноглави създания, които не знаят нищо, не разбират какво им говорим и не могат да общуват с нас. В същото време очакваме от тях да проявяват в определени ситуации (като следобедното обикаляне по магазините в мола) ниво на зрялост и емоционален самоконтрол, каквито те все още не са развили. Подобни погрешни представи ни тласкат в задънена улица, особено по отношение на дисциплината.

В крайна сметка тайната на успешното възпитание е да зарежем триковете, хитрините и манипулативните тактики, носещи само временни резултати, и просто да бъдем честни с нашите бебета и деца. (Каква идея само!) Това е най-фундаменталното ниво на уважение, на което РГВБ ни учи, и неговото овладяване действа безкрайно освобождаващо.

Тази книга е сборник от моите статии относно най-често срещаните модели на поведение при най-малките деца. Тя ще ви разкрие, че основаните на уважение родителски практики могат да бъдат от полза за всички – и за децата, и за родителите. Тук засягам и обичайни теми като наказанията, послушанието, поставянето и тестването на граници, гневните избухвания, удрянето и др.

Аз имам привилегията постоянно да получавам писма от родители, които ми задават въпроси и споделят притесне­нията си по проблемите на възпитанието. Любящите, грижовни родители просто искат да знаят как да поставят на децата си здравословни граници и да спечелят тяхното съдействие. Много от тях вече са в безизходица и отчаяно търсят отго­вори.

Сред най-любимите ми писма са онези, в които родителите разказват какви успехи са постигнали, прилагайки на практика принципите на уважителното отношение към децата. Тези писма са вдъхновяващи, окуражаващи и поучителни и по тази причина тук съм включила няколко от тях, заедно с моите отговори.

Надявам се тази книга да бъде практическо ръководство за онези родители, които в момента преживяват или очакват настъпването на онзи труден период, в който възрастта задължава децата да тестват границите на търпението и любовта ни. Сега, когато сте въоръжени с нови знания и с по-ясна представа за това как изглежда светът през очите на вашите деца, този период на несигурност ще ви даде безброй възможности да изградите помежду си нерушима връзка на доверие, уважение и любов.

Книгата „Няма лоши деца“ от Джанет Лансбъри, можете да закупите, чрез сайта на Издателство Изток – Запад.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече