Знаменитият Джет Ли, световноизвестна филмова звезда и майстор на бойните изкуства, споделя десет дълбоки прозрения, извлечени от емблематичната му кариера, личния му живот, философията му и трийсетгодишната му практика на будист.
Историята на Джет Ли е повече от легендарна: роден в изключително трудни условия, на дванайсетгодишна възраст той се преборва да стане най-младият национален шампион по бойни изкуства в историята на Китай, побеждавайки противници два пъти по-възрастни от него. По-късно е един от първите китайски актьори с международна известност с филми като „Имало едно време в Китай“, „Герой“ и „Безстрашен“, които предефинират бойните изкуства за съвременния свят и донасят на Джет Ли световна слава, нареждайки го до Брус Ли и Джеки Чан.
Но зад всичко това се крие по-дълбоко търсене на смисъл; нещо отвъд славата, богатството и физическите умения. След като през 2004 г. Джет Ли едва не загива в цунами, той поема по пътя към себе си; задълбочава изучаването на тибетския будизъм и посвещава живота си на филантропия – въпреки че се намира на върха на холивудската си кариера.
В книгата Джет Ли за пръв път споделя десетте прозрения, които са го водили през живота му и в които всеки може да открие мъдрост, насока и сила. Той разкрива на читателите своя вътрешен свят, споделя неразказани истории от кариерата си в бойните изкуства и киното и ни кани да медитираме заедно с него върху същността на духовното пробуждане.
* * *
Изключително проникновена книга – такава, която гледа отвъд силата, славата и победата към по-дълбоката свобода, родена от пробуждащото се осъзнаване.
ТАРА БРАК, автор на „Безусловно приемане“
* * *
Джет Ли: „Всички човешки същества се стремят към две неща: здраве и щастие.
Повечето хора мислят за здравето си и се стараят да спортуват, да се хранят пълноценно, да си почиват, когато са уморени, и да посещават лекар, когато са болни. Следят последните научни открития, които гарантират дълголетие, и пазаруват под влиянието на реклами, обещаващи бляскав живот и преживявания.
Малцина обаче се замислят сериозно как да са щастливи. Лесно приемаме идеята, че трябва да тренираме тялото, без да подхождаме по същия начин към ума. Ако обаче сме здрави само отвън, а отвътре сме зле, ще страдаме.
За да постигнем трайно щастие, трябва да развиваме балансирано тялото и ума. Трябва да се грижим и за двете, за да следваме средния път, без да изпадаме в крайности.
Днес толкова много хора търсят мир с външни неща, вместо да погледнат навътре към себе си. Обвързваме своето щастие с очакванията на семейството и обществото и мерим собственото си развитие спрямо успехите или бляскавия живот на другите. Когато животът върви по план, се изпълваме с енергия и вдъхновение; но пречките или провалите попарват ентусиазма ни. Така попадаме в непрекъснат цикъл на гонитба и борба за цели и притежания.
Ако искаме да култивираме трайно щастие, което не се помрачава от превратностите на живота, е нужно да отделим време, за да се запитаме: кой съм аз всъщност? Как изглежда за мен истинската свобода и какво е усещането от нея? Къде да открия смисъл и цел, които да устоят на неизбежните възходи и падения на живота?
По време на ранния ми успех в бойните изкуства и стремглавото ми изгряване като екшън звезда имах големи постижения: пет поредни години печелих националния шампионат по ушу – китайски бойни изкуства; бях избран за главна роля в „Манастирът Шаолин“ и станах известен в цяла Азия; излязох на световната сцена като екшън звезда в бързо развиващата се филмова индустрия на Хонконг. Успехът ме изведе от бедността и ми позволи да осъществя детската си мечта – да осигуря финансова стабилност на майка ми, братята и сестрите ми.
Ала въпреки че тези светски върхове ми донесоха голяма радост и вълнение, удовлетворението бе краткотрайно. Още преди да отшуми някой триумф, аз вече се впусках след следващия, лашкан в безброй посоки в търсене на слава, обожание, богатство и власт. Желанията и страховете доминираха над моя ум, подобно на жестоките тирани, срещу които се изправях във филмите си за бойни изкуства; те бяха моите господари, а аз – техен слуга. Понеже не бях тренирал съзнанието си, никакъв външен успех не можеше да ме освободи от техните вериги. Започнах да подозирам, че външните цели в живота и зрелищните символи на успеха не крият тайната на дълготрайното щастие, което обещаваха.
Така тръгнах в търсене на мира, благополучието и удовлетворението, способни да устоят на всички светски възходи и падения. Чрез много практика, усилия и напътствия постепенно открих истината за вътрешната ни природа – а именно че всеки сам си е господар. Когато се научих да наблюдавам вътрешния си живот и да забелязвам как желанията и страховете идват и си отиват, прогледнах за своята същност като човешко същество, което има способността да е свободно. Станах свидетел как отмират безброй представи кой съм аз като личност, а отвъд тях се разкрива свободата, която не е обвързана с никаква конкретна цел. Започнах да ставам господар на самия себе си. Днес още продължавам да работя върху това. И ти можеш да направиш същото.
Това е началото на прехода отвъд живота и смъртта.
Да преминеш отвъд живота и смъртта означава да се освободиш от безкрайния цикъл на страданието и да изживяваш всеки миг с повече свобода и смисъл; да наблюдаваш как всички познати маркери, определящи твоята идентичност, възникват и отмират; и да се движиш в непрекъснатия поток на битието. Това означава да намериш смелостта да предприемеш дръзката стъпка да изследваш вътрешната си същност.
Когато живеем по този начин, въплъщаваме китайската концепция за дзъдзай. „Дзъ“ означава „себе“, а „дзай“ може да означава „да си“ или „да присъстваш“. В съчетание тези думи носят редица богати и нюансирани смислови пластове. Те назовават състояние, което е много далеч от обикновената представа за свобода – да правим каквото пожелаем без ограничения. Тази широкоразпространена представа ни превръща във вятър, който духа, накъдето го отведат капризите и желанията, и сменя пейзажа, както му скимне, подвластен на необузданите си предпочитания. Дзъдзай обаче е друг вид свобода – свободата на облака. За разлика от вятъра, облакът не се движи от желания или страхове. Той е доволен от мястото, на което се намира, от формата, която приема и преминава безброй трансформации без съпротивление. Той не съди, не се вкопчва и не се съпротивява.
Това не означава, че дзъдзай е пасивно състояние. Човекът, който го въплъщава, излъчва тиха увереност, тъй като е наясно, че сам е център на своята тежест. Той преминава с лекота сред непрекъснато променящите се обстоятелства. Не е блъскан насам-натам от всичко, което желае или от което се отвращава, а напредва с непоклатимостта и лекотата на човек, захвърлил товара на симпатиите и антипатиите. Той е просто тук – напълно у дома, необременен и истински жив.
Това е свобода отвъд свободата: не да можеш да правиш всичко, а да не си подвластен на нуждата да контролираш каквото и да е. Тук тесногръдото ограничено усещане за себе си, за своята идентичност се разтваря в безграничността на самата вселена. Дзъдзай трудно се описва с думи, тъй като не е концепция, а е преживяване, което се изпитва в тялото. Това е усещането да бъдеш напълно у дома във вселената, необременен и напълно жив, но отвъд рамките на Аза, отвъд живота и отвъд смъртта.
През годините много приятели и редактори от издателства в страната и чужбина са ме подтиквали да разкажа своята история. Все ме питаха: „Защо не напишеш книга? Животът ти е толкова впечатляващ и неповторим!“
Но аз все отказвах.
Не исках да ме укоряват, че се хваля или че поучавам другите. А и защо да хвърлям време на вятъра в опити да описвам живота си, при положение че неговият истински смисъл, както и смисълът на живота на всеки друг човек, непрекъснато се променя, не може да бъде схванат рационално и не може да бъде изразен с думи?
След дълго колебание и вътрешна борба промених решението си. Благодарение на напътствието на моите учители осъзнах, че житейският ми опит както по отношение на успехите, така и по отношение на трудностите може да хвърли светлина в пътя на другите и да запали у тях искрата на вдъхновението.
Това е духът, в който ще споделям прозренията от моя път: търсенето да опозная себе си отвъд всички идентичности, свързани с външния свят; болезненото ми откритие, че всичко е преходно; и моята тайна за самозащита. Ще ви преведа през процеса, в който се научих да работя с физическата болка, да се изправям с лице пред провала и разочарованието, да влагам енергията си в служба на другите и да превръщам цялата хаотичност на живота в тренировъчна площадка за постигане на свобода.
Целта на тази книга е единствено да споделя личния си опит. Но той не е самата божествена мъдрост. Ако искате да откриете истината отвъд живота и смъртта, ще трябва да извървите този път сами, със собствените си стъпки и открития.
Желая ви да имате нужното постоянство, смелост, състрадание и водителство.
Книгата „Отвъд живота и смъртта. Пътят към истинска свобода“, на Джет Ли, можете да закупите чрез сайта на „Издателство Изток – Запад“.