Проф. Дейвид Нът, световноизвестен учен, за психеделиците и как те могат да повлияят на здравето ни в ерата на депресията и зависимостите
Намираме се на прага на голяма революция в психиатрията и невронауката. След петдесет години на забрана, криминализация и страх науката вече показва, че психеделиците не са опасни или вредни. Когато се използват съгласно изпитан, безопасен и етичен протокол, те са най-мощната и най-нова терапия за психични разстройства: от депресия, посттравматично стресово разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство до разстройства на храненето и дори пристрастяване и хронична болка.
Проф. Дейвид Нът – един от водещите световни невропсихофармаколози – посвещава 15 години на изследване на тази област, като това е най-значимият му труд до момента. През 2018 г. става съосновател на първия академичен център за изследване на психеделиците, вдъхновен от мисията да предоставя основана на доказателства информация на всички хора. Това съживява интереса към разбирането и употребата на тези наркотични вещества в многобройните им форми, включително MDMA, аяуаска, халюциногенни гъби, ЛСД и кетамин. Резултатите от това са революционни не само за бъдещата категоризация на наркотичните вещества, но и за това, което сега знаем за нашето съзнание и за начина, по който работи мозъкът.
Проф. Дейвид Нът (р. 1951) е световнопризнат психиатър, невропсихофармаколог и един от най-влиятелните изследователи на въздействието на психоактивните вещества върху човешкия мозък. Той заема престижната катедра „Едмънд Дж. Сафра“ в Импириъл Колидж Лондон и ръководи секцията по науки за мозъка в болница „Хамърсмит“. Неговата работа е фокусирана върху механизмите на пристрастяването, терапевтичния потенциал на психоактивните съединения в психиатрията и неврологията, както и върху обективната оценка на рисковете, свързани с употребата на алкохол и наркотици.
Научният принос на проф. Нът е монументален – с над 500 оригинални статии, той попада в елитната група на най-цитираните 0,1% изследователи в света. Използвайки авангардни технологии за образна диагностика като ПЕТ, фЯМР и MEG, той преначертава границите на нашето разбиране за невронните мрежи. Като признание за своята отдаденост на емпиричната истина, той е удостоен с наградата „Джон Мадъкс“ (2013) от сп. Nature за отстояване на науката пред лицето на политически натиск, а през 2010 г. The Times Eureka го нарежда сред 100-те най-важни личности в британската наука.
Проф. Нът е заемал ръководни позиции в най-значимите научни организации в Европа, включително председател на Европейския съвет по мозъка и Британската асоциация по невронаука. Като основател на благотворителната организация Drug Science, той продължава да бъде безкомпромисен защитник на основаната на доказателства лекарствена политика. Неговата работа не само променя медицината, но и предоставя на обществото необходимите инструменти за информиран избор и по-здравословно бъдеще.
***
Проф. Дейвид Нът: Психеделиците са новата революция в невронауката и психиатрията. През последните няколко години светът на психеделиците се промени драстично. В продължение на 50 години глобалната война срещу дрогата, започната в САЩ от президента Никсън през 60-те години на миналия век, забрани тези съединения по най-драконовски начин.
Сега президентът Байдън заяви, че до няколко години псилоцибинът и MDMA ще бъдат лекарствени средства в САЩ. Да се надяваме, че след няколко години Европа ще последва примера му. Гъбите вече са законни в някои градове и щати в САЩ и Канада. Докато пиша това, Австралия през февруари 2023 г. преразгледа своя Закон за терапевтичните средства, така че псилоцибинът и MDMA от 1 юли 2023 г. ще бъдат лекарствени средства. Псилоцибинът като халюциногенни гъби скоро ще стане достъпен в сертифицирани от щата клиники в Орегон и вероятно в близко бъдеще ще е наличен и в Калифорния и Британска Колумбия.
Този нов поглед върху психофармакологията погълна последните 15 години от моята изследователска кариера и е най-значимият ми трудов стаж. През 2018 г. заедно с д-р (сега професор) Робин Кархарт-Харис създадох първия в света академичен център за изследване на психеделични вещества – част от глобалното възраждане на изследванията върху психеделици, включително кетамин, ЛСД, халюциногенни гъби и MDMA. Това, което преди беше категория наркотични вещества, смятани за опасни и пристрастяващи, така че дори изследването им можеше да провали кариерата на учения, стана революцията в невронауката и психиатрията, каквато е днес.
През 2006 г. нашата група, работеща с фондация „Бекли“, се зае да открие повече за мозъчната функция, която е в основата на психеделичното преживяване. По онова време нямах абсолютно никаква представа, че скоро ще пиша проекти за кандидатстване за грантове за изучаване на психеделиците като терапия за депресия. Нашето изследване доведе до най-голямата изненада в кариерата ми. Лидерът на психеделичните вещества от 60-те години на ХХ в. д-р Тимъти Лиъри постулира, че хората трябва да „се включат, да се настроят и да се изключат“, но за наше учудване, психеделиците изобщо не ги възбуждат. Или по-точно казано: те не възбуждат мозъка им. Психеделиците по-скоро изключват зони на мозъка, по-специално зоните, които управляват депресивното мислене. Това прозрение ни накара да проведем изследвания с хора с резистентна към лечение депресия, които показаха, че еднократното пътуване с псилоцибин е най-мощната единична терапия за това често срещано и инвалидизиращо разстройство.
Психеделиците изглеждат обещаващи и за други разстройства, например посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, разстройства на храненето и някои болкови състояния. Те дават надежда на голяма част от пациентите, при които настоящите терапии са се провалили или са неадекватни, както и на психиатрите и психолозите, защото тези нови терапии са първите значителни пробиви в психиатричното лечение през последните 50 години въпреки големия напредък в невронауката и образната диагностика на мозъка. Кетаминът, който има психеделичен ефект, вече се използва при резистентна към лечение депресия. Това е възможно, защото кетаминът, използван от десетилетия като анестетик в много страни, е лицензирано лекарство – за разлика от психеделиците и MDMA.
Нашата група стана един от водещите световни центрове за изследвания на психеделиците и по-специално пионер в използването на образна диагностика на мозъка, за да се разберат техните терапевтични механизми, както и ефектите им върху съзнанието, тъй като освен че са потенциални лекарствени средства, психеделиците са инструменти, които ни учат за мозъчните механизми и съзнанието. Както казва Уилям Джеймс след своите психеделични преживявания преди повече от век:
Нашето нормално будно съзнание… е само един специален вид съзнание, докато около него, отделени от него от най-тънкия екран, се крият потенциални форми на съзнание, които са напълно различни… Никое обяснение на Вселената в нейната цялост не може да е окончателно, ако оставя тези други форми на съзнание напълно пренебрегнати. Въпросът е как да ги разглеждаме, защото те са толкова несъвместими с обикновеното съзнание.
Съгласен съм с Джеймс: тези променени състояния са научни въпроси, които са толкова важни, колкото и изучаването на субатомните частици или произхода на Вселената. Съвременните техники за невроизобразяване ни позволяват да разгледаме ефектите на психеделиците върху различните мозъчни зони и – по-важното – как се променя връзката между тези зони по време на пътуването и дори след това.
Може да се каже, че за изследванията на психеделичното съзнание тези техники са това, което е Големият адронен ускорител за физиката на елементарните частици. И както при физиката на елементарните частици, подозирам, че сме едва в началото на нашето разбиране. Дж. Б. С. Холдейн – великият британски медицински учен от началото на ХХ в. – казва: „Е, собственото ми подозрение е, че Вселената е не само по-странна, отколкото предполагаме, но и по-странна, отколкото можем да предположим…“ Вероятно същото важи и за мозъка?
Книгата „Психеделици“, на Дейвид Нът, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на „Издателство Изток – Запад.