Пророкът, който предсказа днешната криза на капитализма
Публикувана към края на Втората световна война, „Великата трансформация“ на Карл Полани е безмилостна атака срещу утопичната идея за напълно свободния пазар. Проследявайки историята на капитализма от Индустриалната революция насам, Полани доказва, че пазарът никога не е бил и не може да бъде отделен от обществото и природата. Опитът да се третират земята, хората и парите като елементарни стоки унищожава социалната тъкан и природната система и води до катастрофи. В тази класическа творба на икономическата история и социалната теория Карл Полани анализира икономическите и обществените промени, донесени от „великата трансформация“ на промишлената революция, и показва, че в „свободния пазар“ няма нищо естествено.
Днес, когато сме свидетели на завръщането на протекционизма, разпадането на международния ред и възхода на популизма, думите на Полани звучат зловещо познато и пророчески. Той ни предлага не просто исторически анализ, а ключ към разбирането на „аварийния спирачен механизъм“ на обществото – реакцията срещу необуздания капитализъм.
* * *
„Една от най-влиятелните книги в социалните науки, написани някога. Задължително четиво“. – Тома Пикети (автор на „Капиталът през XXI век“)
„Полани, най-пророческият критик на капиталистическата „перспектива“ през XX век, разбулва мита за свободния пазар.“ – Джоузеф Стиглиц (Нобелов лауреат по икономика)
„Най-пророческият критик на капитализма на XX век.“ – сп. „Проспект“
***
Карл Полани е роден на 25 октомври 1886 г. във Виена. През 1908 г. завършва философия, а през 1912 г. и право в Будапещенския университет. През 1919 г. емигрира в Австрия, през 1933 г. – в Англия, от 1940 г. живее в Съединените щати, а от 1953 г. – в Канада. През 1944 г. издава книгата „Великата трансформация“. Карл Полани умира на 23 април 1964 г. в Пикъринг, близо до Торонто.
***
„Великата трансформация“ и съвременността
За съвременните дебати относно глобализацията доводите на Полани са толкова важни, защото неолибералите възприемат с радост същата утопична визия, която е вдъхновила златния стандарт. От края на Студената война те настояват, че интеграцията на световната икономика прави националните граници остарели и полага основите на нова ера на световен мир. Щом нациите проумеят логиката на глобалния пазар и отворят своите икономики за свободното движение на стоки и капитал, международните конфликти ще бъдат заменени с доброкачествено съревнование за производство на още по-вълнуващи стоки и услуги. Също като своите предшественици неолибералите настояват, че всичко, което се налага да направят нациите, е да повярват в ефективността на саморегулиращите се пазари.
Разбира се, сегашната глобална финансова система е съвсем различна от златния стандарт. Валутните курсове и националните валути вече не са фиксирани по отношение на златото; на повечето валути е позволено да флуктуират по стойност на чуждестранните валутни пазари. Има и могъщи международни финансови институции като например Международния монетен фонд и Световната банка, които играят главна роля в управлението на глобалната система. Ала зад тези важни разлики се крие една фундаментална обща черта – вярата, че ако на отделните хора и фирми се даде максимална свобода да преследват своите егоистични интереси, глобалният пазар ще подобри живота на всички.
Тази фундаментална вяра лежи зад систематичните усилия на неолибералите да демонтират ограниченията за търговските и капиталовите потоци и да намалят правителствената намеса в организацията на икономическия живот. Томас Фридман, един влиятелен защитник на глобализацията, пише: „Когато вашата страна признае… правилата на свободния пазар в днешната световна икономика и реши да ги спазва, тя облича това, което аз наричам „златната усмирителна риза“. Златната усмирителна риза е определящото политико-икономическо одеяние на тази глобализационна ера. Студената война имаше костюма на Мао, жилетката на Неру, руските кожи. Глобализацията има само златната усмирителна риза. Ако вашата държава не е подходяща за нея, то тя скоро ще бъде.“ Фридман продължава, за да каже, че „златната усмирителна риза“ изисква държавата да се свие, да се премахнат ограниченията за търговията и движението на капитали и да се дерегулират капиталовите пазари. Нещо повече, той весело описва как ограниченията на това одеяние се подсилват от „електронното стадо“ на международните брокери на чуждестранните борси и финансови пазари.
Анализът на Полани на трите фиктивни стоки учи, че тази неолиберална визия за автоматичното пазарно регулиране на глобално равнище е опасна фантазия. Също както националните икономики зависят от активната правителствена роля, така и световната икономика се нуждае от силни регулаторни институции, включително от заимодавец от последна инстанция. Без такива институции отделните икономики – и може би цялата световна икономика – ще търпят осакатяващи икономически кризи.
Но по-фундаменталната поука от Полани е, че пазарният либерализъм предявява към обикновените хора изисквания, които просто не са изпълними. Работниците, фермерите и хората на малкия бизнес не ще толерират дори за кратко такъв модел на организация на икономиката, при който те са подложени на периодични драматични флуктуации в техните всекидневни икономически обстоятелства. Накратко казано, неолибералната утопия за мирен свят без граници изисква милиони обикновени хора по цял свят да имат гъвкавостта да понасят – може би на всеки пет или десет години – продължителни периоди, през които да трябва да оцеляват с половината или дори по-малко от онова, което по-рано са заработвали. Полани е убеден, че да се очаква подобна гъвкавост е едновременно морално погрешно и дълбоко нереалистично. За него е неизбежно, че хората ще се мобилизират, за да се защитят от тези икономически шокове.
Нещо повече, последният период на възходящия неолиберализъм вече стана свидетел на широкоразпространяващи се протести, които се случваха по цял свят там, където хората се опитваха да се противопоставят на икономическите прекъсвания на глобализацията. Със засилването на тези недоволства общественият ред става по-проблематичен и нараства опасността политическите водачи да отклонят несъгласието, като посочат за виновници вътрешни или външни врагове. Ето как утопичната визия на неолибералите води не до мир, а до засилени конфликти. Например в много части на Африка опустошителните резултати от политиките за структурно нагаждане дезинтегрираха обществата и доведоха до глад и граждански войни. Навсякъде в периода след Студената война се появиха войнстващи националистически режими с агресивни намерения към съседите и собствените си етнически малцинства. Нещо повече, във всеки ъгъл на света войнолюбиви движения – често преплетени с религиозен фундаментализъм – са склонни да се възползват от икономическите и социалните шокове от глобализацията. Ако Полани е прав, тези признаци за безпорядък са предвестници на още по-опасни обстоятелства в бъдеще.
Фред Блок
Книгата „Великата трансформация“, от Карл Полани, можете да закупите чрез сайта на „Издателство Изток – Запад“.