вторник, октомври 19, 2021

На лъжата краката са къси

Как бестселър автора Тим Харфорд се справя с конспирациите и лъжите в новинарския поток

Автор на няколко книги за икономически и статистически изследвания, философ и икономист по образование, Тим Харфорд е един от най-търсените автори днес. Защо ли? Защото елегантният му, на моменти саркастичен подход, представя по разбираем начин случващите се процеси днес. Ще го видите често на страниците на Файненшъл Таймс, както и като гост в Би Би Си. Една от книгите му, издадена и у нас, неслучайно се казва “Икономист под прикритие”.

Потърсихме го тази седмица, за да си поговорим за лъжата в социалните медии и някои други интересни процеси, с които се сблъскваме ежедневно. Едва ли е имало друг момент в съвременната история, в който лъжата да се е разпространявала така лесно и така бързо. Независимо дали става дума за политически нагласи, коронавирус или европейски скептицизъм, Харфорд има готов отговор за нещата от живота.

Да разпространиш лъжа е така лесно днес. И нещо повече – хората се връзват, грубо казано. Обяснете.

Тим Харфорд: Разбира се, историята познава и други моменти, когато хората са вярвали на множество лъжи. Това, което е странно днес е как в развити общества, образовани общества, продължава да има толкова голям брой хора, които вярват, че изборите са фалшифицирани например. В допълнение на това, тази лъжа получава достатъчна подкрепа от определени влиятелни политици. Това е притеснително. Именно затова си заслужава да бъдат положени усилия, за да разберем защо това е така, да проучим тази тенденция.

Споменавате изборите в САЩ, подобна тема донякъде са данните за коронавирус-случаите, за ефективността на ваксините. Но хората биха попитали – как да не вярваме на конспиративни теории, когато дори за ефективността на ваксините се откриват толкова противоречиви данни и то от достоверни източници. Обикновеният човек попада в информационен хаос, съгласете се.

Тим Харфорд: Така е, объркващо е. Стигнах до извода – описал съм го и в моята книга – бих посъветвал е да се отдръпнем от новинарския цикъл, да направим крачка назад и да позабавим темпото, с което възприемаме новините. Вижте например ваксините – в крайна сметка има достатъчно доказателства, проучванията са окуражаващи, те работят много добре в борбата със сериозната болест, но всеки ден идват нови данни, нова информация за новите щамове и съвсем естествено медиите търсят нещо, за което да пишат всеки ден. Именно поради тази причина статистически данни изглеждат толкова объркващи на пръв поглед. Колкото и да е ясен крайният анализ, той е фундаментално точен и ясен, ваксините са безопасни.

В този забързан свят ще ни е малко трудно да за позабавим темпото, с което възприемаме новините. Дайте ни съвет как да го направим.

Тим Харфорд: Една от възможностите е да се отдалечите от дневните новини, да четете седмични анализи, седмични списания например. Бавното темпо дава възможност за анализ. Вместо да проверявате туитър всяка минута, по-скоро чуйте новините по радиото веднъж дневно. Така ще е по-лесно да навлезете в контекста на съответната новина. Това, което искам да кажа, за да бъда най-лесно разбран, е моята тройна система. Тя включва следното – “спокойствие”, “контекст” и “любопитство”. На първо място, спокойствието, много е важно да се научите да наблюдавате собствената си емоционална реакция на това, което четете, слушате, гледате. Защо? Защото голяма част от нашите отговори на дадена информация, са оцветени от нашите емоции. Те са често плод на нашите политически предубеждения. Независимо дали изпадаме в защитна поза, изнервяме се или новината ни напряга. Ако се научите да наблюдавате вашата емоция, да изчакате няколко секунди преди да реагирате, след това пак да прочетете това, което е предизвикало емоцията ви, ще усетите, че вече разсъждавате по-ясно.

На второ място е контекстът. Това е особено важно, за да разберете, че не само новината от последния час като самостоятелна новина е важна. Но коя е тя спрямо новината на седмицата, новината на месеца. Ако става дума за статистически данни – добре е да сравните с меродавна информация, за да си представите по-общата, цялостната картина. Ето например ваксините срещу коронавируса. Че те са доста по-ефективни от ваксините против грип. Подобен контекст винаги е от полза.

Последното е “любопитството”. Как го разбирам аз? Любопитството е да използваш данни в усилието си да разбереш света, а не да използваш данни в стремежа си да спечелиш някой спор.

И все пак понякога е трудно да надмогнеш емоциите си. Особено, ако има известни натрупвания. Ето например тези дни наблюдавам реакциите в съседна Гърция спрямо министър-председателя Мицотакис, който беше уловен да закусва с повече от 50 души, докато страната му е в сериозен локдаун. Ако имаш вечерен час, а премиерът ти се разхожда без маска и закусва или обядва под звуците на музика с повече 50 души, как да не изпиташ емоция?

Тим Харфорд: Тук във Великобритания имахме подобен случай с един от най-висшите съветници на премиера, който също нарушаваше правилата. Вижте, съвсем не казвам, че не бива да изпитвате емоция. В повечето случаи това е правилно. Понякога гневът е правилната емоция. Онова, което казвам е да обърнете внимание на емоцията си, за момент да я погледнете отстрани, да прегледате фактите отново. Конкретно за гръцкия премиер, опитайте се да потърсите малко повече информация за това, което конкретно се е случило. Защо го е направил. Защо е попаднал в тази ситуация. Разбира се, след като разберете фактите, емоцията ви може да продължи да бъде гневна и това е абсолютно нормално. Не бива да натискате бутон “харесвам” или бутон “препращам” мигновено. Не бива моментално да споделяте определена информация, докато сте в първоначалното си емоционално състояние.

Веднъж бяхте дали отличен пример за начина, по който мнението ни се моделира. Ето например т.нар. човешки папиломавирус ваксини (HPV) съпоставени с ваксината против хепатит Б (HBV) са обект на изцяло различно възприятие. Разликата е, че за ваксините против хепатит хората са научили от лекарите, а за другата ваксина от медиите. И съответно мнението им е различно.

Тим Харфорд: Ето тук стигаме до контекста, който е много важен. Контекстът, в който ние получаваме дадена информация. Не всяка информация е политически поляризирана, но някоя е. Конкретно това, за което говорите, е едно проучване на университета Йейл. То е изключително интересно. Става дума за двете ваксини – за хехапит Б и за човешкия папиломавирус, които не са чак толкова различни. Става дума за различни болести, но не и за чак толкова различни ваксини. За едната политически нагласи са коренно различни – едни подкрепят ваксината, други – не. А за другата ваксина просто има медицинска препоръка и това е. Когато нещо се озове на политическата арена, ако част от пропагандата за това дали ще приемете или откажете тази ваксина е свързана с политическите ви предпочитания, тогава започва да става много трудно да мислите ясно. Ако политическите ви врагове приемат или отричат тази ваксина, то вие ще бъдете на противоположната страна. Нещо подобно се случи с носенето на маски. Целият дебат стана политически. Маската е нещо, което се вижда. Все едно да носиш определена униформа. Или фланелка, която да показва кой е любимият ти отбор. Би било правилно да видим какво казват лекарите по въпроса, какво е мнението на учените. Но когато дадена информация се появи през даден политически филтър, тогава става трудно да мислиш със здрав разум.

Но дори и в научните среди се вихрят спорове по дадени теми. Не е толкова лесно за обикновен слушател или читател да вникне в контекста, да разбере истината. Това изисква ужасно много време.

Тим Харфорд: Понякога е трудно, така е. Защото за всяка комплексна тема ще се натъкнете на несъгласия в средите на експертите. Ако имате мотивация да откриете истината, не е толкова трудно. Вие сте консуматор на новините – ако наистина искате да вникнете, да разберете ситуацията, има достатъчно източници сега, които могат да ви помогнат – има достатъчно добри журналисти, достатъчно академични и експертни източници. Те ще ви помогнат да си обясните нещата. Когато се сблъскате с дадена информация, веднага ще усетите дали тя е представена по спокоен начин. Дали целта на автора е веднага да ме изнерви, да ме вкара в някое емоционално състояние? Авторът прави ли усилия да ме вкара в определен контекст. Предлага ли полезни сравнения. Направил ли е труда си да ми покаже как нещата са се променяли във времето по отношение на разглежданата тема. Усеща се, когато попаднете в добри ръце, знаете. Ако обаче всичко е представено като част от едната страна на спора, тогава би трябвало да сте притеснен. И последно, връщаме се на любопитството – този човек се опитва да ми обясни света или да ме накара да повярвам на нещо, да ме убеди в неговата гледна точка.

В един идеален свят едно подобно фокусиране върху фактите би довело до взимане на информирани решения, че и по-добро управление. Надали е възможно в днешната ера на социалните медии, но кой знае. Резултатите от изборите биха били други, примерно.
Тим Харфорд: Не мисля обаче, че е достатъчно само да се фокусираме върху фактите. Те са важни. Да проверяваш фактите е много важно. Но ние трябва да разберем емоционалния контекст. Занимавам се с това, с анализи на статистически данни, да обяснявам взаимовръзките, вече повече от 15 години. Открих, че ако говориш само за факти, а не те е грижа за емоцията и чувствата на хората, то тогава няма да постигнеш кой знае какъв успех. Ако един човек иска, той много лесно може да игнорира фактите, да бъде накаран да го направи. Важно е да разбираш фактите, но и да разбираш себе си. Собствените си предубеждения, собствените си емоционални чувства.

Появиха се толкова сайтове и програми, които проверяват фактите. Проверяват ги, казват истината, но дали изобщо работят? Защото лъжата вече е пусната, какво като някой каже по-късно, че е лъжа.

Тим Харфорд: Те са важни, но не са единственото нещо, така е. Проверката на факти става все по-важно, подобните сайтове стават по-добри в това, което правят. Преди само се казваше дали това е вярно или не, съответно хората с лека ръка го подминаваха. Или просто въобще не си правеха труда да гледат сайтове за проверка на фактите. Сега те работят по друг начин – по-ясни са, дават източници, обясняват. Също така са много бързи, което е важно. Но те са част от цялата медийна екосистема. Защото – нали си давате сметка, че една огромна част от консумацията на новини на хората не става през тези сайтове за проверка на факти. Хората ще получат лъжлива информация от даден медиен източник и едва ли ще отидат после в специализиран уебсайт за проверка на фактите, за да проверят достоверността на информацията. Новите сайтове за проверка на данни не само публикуват достоверна информация, но и полагат усилия източникът, който първоначално е публикувал тази невярна информация да я опровергае.

Последното нещо, което четох от вас е свързано с една арт-фалшификация, прекрасен пример за това какво се случва с нашите емоции, когато се сблъскаме с дадена информация. Става дума за картина на Йоханес Вермеер…

Тим Харфорд: Абрахам Брейдиъс е бил невероятен изследовател на холандските майстори, историк, колекционер. Изключителен изследовател на творчеството на Рембранд и Вермеер. През 1937 година се обърнали към него за мнение. Ставало дума за предполагаема картина на Вермеер. Тъкмо била открита и било възможно да бъде именно на Вермеер. Когато бил млад, той станал известен с това, че може да открие всеки фалшификат на Вермеер, правил го веднага. Та през 1937 година Джерард Бун го посетил във вилата му в Монако. Въпросният господин бил холандски депутат, анти-нацист, който имал връзка с дисиденти в Италия на Мусолини. Въпросните дисиденти имали нужда от пари, за да финансират бягството си към САЩ. И имали нещо, което можело да свърши тази работа. Една картина, вероятен автор – Вермеер. Когато Брейдиъс видял картината, неговият отговор бил много интересен. Той казал: “Трудно контролирам емоциите си”. Когато видял картината за първи път, реакцията му била емоционална. Много емоционална. Някак му харесала идеята, че точно той ще бъде този, който ще открие непозната работа на Вермеер. Вероятно подсъзнателно му харесала идеята и да помогне финансово на тези дисиденти.

На колко години е бил тогава?
Тим Харфорд: Вече навършил 80.

С достатъчно опит значи.

Тим Харфорд: Бил е изключително опитен, да. Досега не е имал погрешна преценка и тогава е било така. Но тук виждаме емоцията в неговото решение. Едно от нещата, което много ме привлича в тази история, разбира се – картината била откровен фалшификат – но Брейдиъс вярвал, че това е истински Вермеер.

Че и много други хора вярвали.
Тим Харфорд: Да, точно така. Защото Брейдиъс ги убедил. Примерно има един нов музей в Ротердам, който искал да се състезава с музеите в Амстердам, те също искали да имат Вермеер в колекцията си. Случила се серия от емоционални реакции. Но експертизата на Брейдиъс всъщност влошила нещата. Защото той искал тази картина да бъде оригинална и съумял да намери всевъзможни малки детайли, които потвърждавали това. Някак пренебрегнал основния факт, че картината просто не била добра картина. Причината, за да се съсредоточа върху този пример е да напомня, че когато мислим за света, не е задължително да бъдем експерти. Ето, Брейдиъс знаел толкова много, ужасно много, но въпреки това имал грешна преценка. Изключително важно е да наблюдавате емоционалните си реакции. Да ги разбирате. Ако не успеете, цялата експертиза на света няма да ви спаси.

Но фактите са скучни, нали знаете. Една лъжа винаги е по-цветна, по-шарена, вероятно това е една от причините да я приемаме по-лесно, да я запаметяваме по-лесно, ако щете.
Тим Харфорд: Ако представите фактите по интересен начин, те няма да бъдат скучни. Пак се връщаме към любопитството. Ако онзи, който получава фактите, е любопитен, то всичко ще е наред. Когато осъзнаем, че имаме празноти в знанията си, че има неща, които наистина не знаем, ако имаме интерес да ги научим – тогава фактите стават интересни. Задоволяват любопитството ни. Нещо повече – хуморът може да бъде много ефективен. Когато представяме дадени факти, ако има въвлечен хумор, човек запомня и разбира по-лесно. Американският комик и телевизионен водещ Стивън Колбер работи по този начин. Той беше направил едно задълбочено изследване за парите в американската политика, но в същото време поднасянето се случи по един забавен начин. И изследванията после показаха, че онези, които са чели материалите му, са разбрали много повече за финансовите измами в американската политика. Защото те са били представени по забавен начин.

Източник: Egoist.bg

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече