четвъртък, октомври 21, 2021

Работодател принуждава служителите си да се ваксинират срещу коронавирус – законно ли е и как да се защитим?

Може ли в България работодател да налага вътрешни правила за работа, при които се създава фактическо неравенство в правата на служителите по здравен признак, макар и това да е оправдано с защита на общественото здраве, дори на микрониво – т.е. в една фирма?

Въпросът стана актуален както с настъпването на четвъртата вълна на коронавируса, така и заради циркулираща публикация във Фейсбук, според която варненска фирма въвежда групови правила, за да се опази от COVID-19. Actualno.com се свърза с посочената фирма относно въпросните правила – за да потвърди достоверността на публикуваното във Фейсбук, но от компанията се въздържаха от коментар.

Според публикуваното за въпросните фирмени правила, напълно ваксинираните служители няма да бъдат задължени да носят маски в общите помещения за служители, няма да бъдат тествани за коронавирус всяка седмица и ще могат да продължат да използват кухнята/ кафетерията и помещенията за пушене. Съгласно написаното, неваксинираните срещу коронавирус ще носят маски навсякъде, освен по време на хранене, включително и в служебните бусове, два пъти седмично ще минават антигенен тест, като това се отнася и до преболедували, няма да имат достъп до помещенията за хранене и пушене, а храната им ще се предоставя в кутии и ще може да се консумира на определени специално за това места.

Фирмата осигурява втора групова ваксинация на място, като всеки напълно ваксиниран ще получи еднократен бонус по избор – 250 лв. или 1 ден платен отпуск. А в обявлението има информация, че за 2 дни 8 служители са се разболели от COVID-19.

Юридическият поглед

Законно ли е всичко това в България? Според адвокат Милен Пенев, както и според негов колега, който пожела да остане анонимен, има нарушение на заповедта на здравния министър № РД-01-726/23.12.2020 г., т. 7. Според този текст, имунизацията срещу Covid-19 е препоръчителна и безплатна, прави се по желание. Освен това – засегнатите може да обжалват по Закона за защита от дискриминация. Например, по чл. 4, може да се търси дискриминация по лично положение или убеждения, по чл. 13, ал. 1 – т.нар. еднакви условия на труд, по чл. 14, ал. 1 – защото се създават условия за неравно възнаграждение на една и съща позиция, тъй като разходите за антигенни тестове, ако се покриват от съответния служител, намаляват заплатата му. По този закон може да бъде сезирана Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и да има жалба пред съд.

По-сериозна опция е да има сезиране на МВР и прокуратурата – заради чл. 143 от Наказателния кодекс (НК). Той гласи: Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

По-интересни са хипотезите в Кодекса на труда или по-точно чл. 127. Там се уреждат задълженията на работодателя, но например ал. 1, т. 2 (да се осигурят работно място и условия в съответствие с характера на работата) може да бъде тълкувана в две направления – работодателят да каже, че не може да осигури тези условия без ваксинация и регулярни антигенни тестове!

Ако обаче говорим за предприятие, в което има синдикат, то работодателят първо би трябвало да даде информация за всякакви мерки на синдиката и да проведе консултации (чл. 130). А чл. 118 забранява едностранно изменение на трудовото отношение, но съдът би трябвало да каже дали тези действия на на работодателя се приемат за такава промяна. Що се отнася до Кодекса на труда, отговорната институция, освен съдът, е Главна инспекция по труда. Внимание и към Конституцията – специално чл. 29, ал. 2 гласи, че „никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие“. Ваксините срещу коронавируса обаче не са експериментални по смисъла на разрешението им, а са в действие с формулировката „под условие“. „Под условие“ значи следното – че са налице достатъчно убедителни данни за качеството, безопасността и ефикасността на ваксината.

При това положение, компанията-производител ще продължи да предоставя резултати от основното изпитване, което продължава 2 години. Това изпитване и допълнителни проучвания ще предоставят информация за това НЕ дали, а колко дълго трае защитата, до колко добре ваксината предотвратява тежко протичащото заболяване COVID 19, до колко добре защитава имунокомпрометирани хора, деца и бременни жени и дали предотвратява асимптоматични случаи.

Как можем да защитим правата си, ако ни задължават да се ваксинираме

Адвокатът и специалист по трудово право Мария Шаркова  е категорична, че правните норми в Конституцията на България имат своето директно приложение. Според нея не е нужно те да бъдат прецизирани или прогласявани с отделен закон, като Закона за здравето или друг нормативен акт. От това следва, че ако се изисква от нас да застрашим своя живот и здраве чрез медицински опит – „ваксиниране срещу коронавирус”, то ние имаме правото да откажем, позовавайки се директно на чл. 29 ал. 2 от Конституцията. Този отказ не може да бъде използван срещу нас или да ни бъдат ограничавани конституционно приети права на придвижване или на полагане на труд и др. във връзка с липсата на ваксинация.

Могат ли работодателите да изискват ваксиниране срещу коронавирус на своите работници или служители

Мария Шаркова обянява, че работниците и служителите полагат труд по трудово правоотношение, което се регулира от сключен между тях и работодателя им трудов договор. Ако внезапно работодателят добави нови изисквания за изпълнението на длъжност или определена работа като задължително ваксиниране, то това би означавало, че той иска да промени трудовия договор. По своя характер договорът е двустранно волеизявление на страните по него и не може да бъде променян едностранно. Според нея единствено и само със съгласието на работника или служителя може да се добавят клаузи и изисквания към длъжността и работата, която той вече изпълнява.

Работникът или служителят не може да бъде принуден да се ваксинира, не може да бъде уволнен на основание, че не е поискал да се ваксинира и не може да бъде възпрепятстван по какъвто и да е начин да изпълнява своята работа поради отказа му от ваксина. Правните норми и принципи за работниците и служителите се прилагат и за работещите като държавни служители на административно правоотношение.

Тълкуване на Конституцията във връзка с ваксинирането срещу COVID-19

Съществуват различни тълкувания по въпроса, дали ваксинирането срещу коронавирус попада в хипотезата на правната норма на чл. 29 ал. 2 от Конституцията на Република България. За това първо следва да се отговори на въпроса: Счита ли се ваксинирането за медицински опит? Темата е от изключителна важност, тъй като съгласие се изисква от всяко лице подлагано на медицински опит.

Ако се приеме, че ваксинирането не влиза в обема на това понятие, то би се стигнало до насилствено, задължително ваксиниране и ограничаване на правата на гражданите, които не са ваксинирани, което от своя страна поражда дискриминация в световен мащаб, водеща до апартейд – лишаване от права на цели групи от населението. Тълкуването на конституционните правни норми се извършва чрез тълкувателни решения на Конституционния съд и единствено той може да даде отговор на въпроса: Спада ли ваксинирането срещу коронавирус в категорията медицински опит?

Мнението на адвокат Шаркова е, че всяка медицинска манипулация, която е с недоказан ефект и може да увреди сериозно живота и здравето на гражданите следва да попадне в обема на понятието „медицински опит“ и да влезе в хипотезата на правната норма на чл. 29 ал. 2 от Конституцията на Република България.

Actualno.com

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече