неделя, декември 5, 2021

„Смущения в човешкото мислене. Noise“ – Даниъл Канеман, Оливие Сибони, Кас Р. Сънстейн

За книгата

Двама лекари в един и същ град поставят различни диагнози на едни и същи пациенти. Двама съдии в един и същ съд определят коренно различни присъди на хора, извършили еднакви престъпления. Различни интервюиращи в една и съща фирма вземат различни решения за сходни кандидати за работа. Реакцията при оплакване на клиенти зависи изцяло от това кой е вдигнал телефона. Сега си представете, че същите лекари, съдии, специалисти по човешки ресурси или служители по обслужване на клиенти вземат различни решения в зависимост от това дали е сутрин, или следобед, дали е понеделник, или сряда. Това са примери за смущения: достигане до различни заключения в идентични ситуации.

В „Смущения в човешкото мислене“ Даниъл Канеман, Оливие Сибони и Кас Р. Сънстейн изваждат наяве вредните последици от смущенията в най-различни области: медицина, право, икономически прогнози, криминология, съдебни и стратегически решения, подбор на кадри и др. Където има преценяване, има и смущения. Въпреки това почти винаги хората и организациите не осъзнават тяхното съществуване, което води до изкривено мислене. Можем ли да редуцираме смущенията и да преодолеем своите предразсъдъци, така че да вземаме по-добри решения?

Категорично да. Пълна с оригинални идеи и насоки за нови изследвания (точно както „Мисленето“ и „Побутване“, които станаха световни бестселъри), „Смущения в човешкото мислене“ обяснява как и защо хората мислят погрешно и как да не допускат това.

За авторите

Даниъл Канеман е заслужил професор по психология и публична администрация в Университета в Принстън и носител на Нобеловата награда за икономика за 2002 г., както и на Президентски медал на свободата за 2013 г. Канеман е член на Американската академия на изкуствата и науките и на Националната академия на науките, на Американската психологическа асоциация, на Обществото по експериментална психология, както и на Обществото по иконометрия. Носител е на голям брой награди, сред които са наградата на Американската психологическа асоциация за научни приноси, на медала „Уорън“ на Обществото по експериментална психология, на наградата „Хилгард“ за приноси към общата психология и наградата за цялостен принос към психологията на Американската психологическа асоциация. Автор е на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Мисленето“. Живее в Ню Йорк.

Оливие Сибони е професор по стратегически изследвания във Висшето бизнес училище в Париж и гост професор в бизнес училището „Саид“ към Университета в Оксфорд. Прекарал е 25 години в клоновете на „Маккинси и компания“ в Париж и Ню Йорк, където е бил старши партньор. Изследванията на Сибони, посветени на подобряването на качеството на стратегическите решения, са отразени в много публикации, например в „Харвард Бизнес Ривю“ и „Ем Ай Ти Слоун Мениджмънт Ривю“. Завършил е Висшето бизнес училище в Париж и има докторат от Изследователския университет в Париж. Автор е на „На път сте да допуснете голяма грешка“. Живее в Париж. Туитър: @siboliv.

Кас Р. Сънстейн (роден на 21 септември 1954 г.) е американски юридически учен, специалист в сферата на конституционното право, административното право, екологичното право и икономиката на правото и поведението, който е бил администратор на бюрото за информация и регулаторни въпроси на Белия дом в администрацията на Обама от 2009 до 2012 г. От 27 години Сънстейн преподава в Юридическия факултет на университета в Чикаго. Той също е професор в университета „Робърт Уолсли“ в Харвардското училище по право. Изследванията на юридическите публикации между 2009 и 2014 г. сочат, че Сънстейн е най-често цитираният американски юридически учен с широк обхват, следван от Епвин Чемерински и Ричард Епштайн. Сънстейн е роден на 21 септември 1954 г. в Уабан, Масачузетс. Завършва през 1972 г. в Мидълсекс и през 1975 г. получава бакалавърска степен от Харвардския колеж, където е бил член на отбора по скуош. През 1978 г. Сънстейн получава почетна награда от Харвардското юридическо училище, където е изпълнителен редактор на „Харвардския закон за гражданските права и граждански свободи“ и част от печелившия отбор на престижно юридическо състезание.

Откъс

Представете си, че четири групи приятели са на стрелбището. Всеки отбор се състои от петима души; всички използват една пушка и всеки произвежда един изстрел. На фигура 1 са показани резултатите. В един съвършен свят всеки изстрел би улучил центъра на мишената.

Случаят при отбор А на практика е такъв. Изстрелите са струпани около центъра на мишената, близко до съвършената точност.

При отбор Б се наблюдават отклонения, тъй като изстрелите систематично пропускат целта. Както е показано на фигурата, съгласуваността в отклоненията позволява да направим предсказание. Ако един от членовете на отбора направи още един изстрел, то бихме се обзаложили, че и той ще попадне в същата област като предишните пет. Съгласуваността в отклоненията ни позволява и да потърсим причинно обяснение: вероятно е изкривен мерникът на пушката, която използват в този отбор.

При отбор В пък има смущения, тъй като изстрелите са пръснати на голяма площ. Няма видими отклонения, тъй като попаденията са равномерно разпръснати около центъра на мишената. Ако някой от членовете на отбора направи още един изстрел, няма да знаем предварително къде би попаднал той. Освен това отсъства интересна хипотеза, която би обяснила резултатите на отбор В. Ясно е, че членовете на групата не са добри в стрелбата. Не е ясно обаче откъде идват смущенията.

При отбор Г има както отклонения, така и смущения. Подобно на отбор Б, попаденията се отклоняват систематично от целта; подобно на отбор В, те са пръснати на голяма площ.

Това не е книга, от която ще се научите как да стреляте. Нейна тема са човешките грешки. Отклоненията и смущенията – систематичните пропуски и случайният шум, са две различни съставки на грешките. Мишените демонстрират разликата между тях.

Стрелбището е метафора, която показва какво би могло да се обърка в човешките съждения, особено в разнообразните решения, които хората вземат от името на определена организация. При такъв тип ситуации се наблюдават двата типа грешки, представени на фигура 1. При някои съждения има отклонения – те систематично пропускат целта. При други има смущения, тъй като хората, които трябва да постигнат съгласие, достигат различни точки около целта. За нещастие, при много организации и двете са налице.

Фигура 2 демонстрира една важна разлика между отклоненията и смущенията. Там е показано какво бихте видели, ако ви бяха показали само гърбовете на мишените, по които стрелят отборите, без да е посочен техният център, в който се целят.

Гледайки гърба на мишената, не можете да кажете кой отбор се е справил по-добре – А или Б. Един поглед е достатъчен обаче да разберете, че при В и Г има смущения, за разлика от А и Б. Едно от свойствата на смущенията е това, че те могат да бъдат разпознати и измерени, дори да не знаете нищо за това каква е целта и дали са налице отклонения.

Това общо свойство на смущенията е ключово за целите на настоящата книга, тъй като много от заключенията ни се основават на съждения, при които верният отговор е неизвестен или дори неустановим. Когато лекарите предлагат различни диаг­нози за един и същ пациент, можем да изследваме техните разногласия, без да знаем от какво точно страда той. Когато продуцентите изказват предположения дали даден филм би имал пазарен успех, можем да разгледаме разминаванията в техните отговори, без да знаем каква печалба ще донесе той и дори дали изобщо е бил заснет. Не е нужно да знаем кой е бил прав, за да измерим в каква степен варират съжденията по случая. За да измерим смущенията, е достатъчно да погледнем задната страна на мишената.

За да разберем грешките в съжденията на хората, трябва да разбираме както отклоненията, така и смущенията. Както ще видим, понякога смущенията са по-сериозен проблем. В обсъжданията на грешките, допускани от отделни хора и от цели организации, това рядко бива признавано. Отклоненията са звездата в този спектакъл. Смущенията играят второстепенна роля и прекарват по-голямата част от времето зад сцената. Отклоненията са обсъждани в хиляди научни статии и десетки популярни книги, повечето от които изобщо не споменават смущенията. Тази книга е опит това да се промени.

В решенията, които се вземат реално, обикновено има скандално количество смущения. Ето няколко примера за тревожните им размери в ситуации, където точността е решаваща.

  • В медицината има смущения. По отношение на един и същ пациент различните лекари поставят различни диагнози, независимо дали става дума за рак на кожата, рак на гърдата, сърдечни заболявания, туберкулоза, пневмония, депресия, или нещо друго. Смущенията са особено силни в психиатрията, където очевидно субективните съждения играят важна роля. Те се срещат и в области, където не бихме очаквали да ги открием – например при разчитането на рентгенови снимки.
  • В решенията за попечителство над деца има смущения. Натоварените да вземат решения служители в агенциите за защита правата на децата трябва да определят дали дадено дете е в риск и дали да го изведат в приемна институция. Смущенията се дължат на това, че някои служители са много по-склонни от други да предприемат подобна стъпка. Години по-късно голяма част от злощастните деца, които са били настанени в приемна институция от подобни тиранични хора, водят нещастно съществуване – по-често нарушават закона, по-често раждат преди навършване на пълнолетие, имат по-ниски доходи.
  • В прогнозите има смущения. Професионалните прогностици предлагат крайно разминаващи се предвиждания относно продажбите на даден нов продукт, промените в нивото на безработицата, вероятността за банкрут на компании, изпитващи финансови затруднения, както и за всичко останало. Те не просто си противоречат един на друг, а и сами на себе си. Например, когато едни и същи разработчици на софтуер са запитани в два различни дни какво време предвиждат, че ще бъде необходимо за изпълнение на една и съща задача, оценките им се разминават средно със 71%.
  • В решенията за предоставяне на убежище има смущения. Това дали човек, търсещ убежище, ще получи такова в САЩ, донякъде е въпрос на лотария. Едно изследване, при което случаите се разпределят по случаен признак между различни съдии, показва, че един съдия може да одобри 5% от заявленията, а друг – 88%. Заглавието на изследването е показателно – „Бежанска рулетка“. (Ще видим много примери от този тип.)
  • В решенията за назначение има смущения. Провеждащите интервюта с кандидати за работа правят силно разминаващи се оценки за един и същ човек. Оценките за професионалните постижения на едни и същи служители също се разминават драстично и зависят повече от това кой прави оценката, а не от това кой бива оценяван.
  • В решенията за освобождаване под гаранция има смущения. Дали обвиняем ще бъде освободен под гаранция, или ще бъде оставен в затвора до произнасяне на присъдата, зависи до голяма степен от съдията. Някои съдии са по-снизходителни от други. Съдиите също се различават съществено в оценките си за това при кои обвиняеми има най-голям риск от бягство или повторно нарушение.
  • В криминологията има смущения. Привикнали сме да мислим, че идентификацията по пръстови отпечатъци е непогрешима. Работата обаче е там, че мненията на експертите за това дали открит на местопрестъплението отпечатък съвпада с този на обвиняемия, често се разминават. Не просто различните експерти дават различно становище, често един и същ експерт дава различно мнение при анализ на един и същ отпечатък в различни моменти от времето. Сходни случаи са известни и в други области на съдебната медицина, например при анализ на ДНК.
  • В решенията за присъждане на патент има смущения. Авторите на водещо изследване в тази област отбелязват следното: „Това дали патентната служба ще приеме, или ще отхвърли заявката за патент, в съществена степен зависи от това на кой служител ще бъде разпределена заявката.“ Това очевидно не е справедливо.

Изброените по-горе примери са само върхът на айсберга. Които и човешки съждения да вземем, ще открием и в тях смущения. За да подобрим качеството на своите съждения, трябва да преодолеем и смущенията, и отклоненията.

Тази книга се състои от шест части. В част първа анализираме разликите между смущения и отклонения и показваме, че както обществените институции, така и частните компании понякога демонстрират шокиращи смущения в своето функциониране. За да оценим значимостта на този проблем, ще започнем анализа с две конкретни области. Първата е свързана с издаването на съдебни присъди (в рамките на публичния сектор), а втората – със застраховането (в рамките на частния сектор). На пръв поглед двете области са напълно различни. Що се отнася до смущенията обаче, те имат много общи черти. За да покажем това, въвеждаме идеята за одит на смущенията, който е замис­лен така, че да ни позволи да отчетем нивото на разногласията между специалистите, които анализират един и същ тип случаи в рамките на дадена организация.

В част втора изследваме природата на човешките съждения и проучваме въпроса как можем да измерваме тяхната точност. Съжденията са податливи както на отклонения, така и на смущения. Констатираме, че ролите, които изпълняват тези два типа грешки, са поразително сходни. Моментните смущения се изразяват във вариабилност в съжденията по един и същ казус на един човек или на цяла група при различен тип обстоятелства. Удивително голямо количество такива смущения възникват в хода на груповите дискусии поради привидно ирелевантни фактори, например това кой пръв взема думата.

Част трета се фокусира върху един тип съждения, които са били детайлно анализирани: предсказанията. Тук обсъждаме ключовите предимства на правилата, формулите и алгоритмите спрямо хората, когато става дума за правенето на предсказания: противно на споделените вярвания, правилата ни осигуряват не повече прозорливост, а по-малко смущения. Спираме се също на непреодолимата ограниченост на качеството на предсказания­та – обективното ни невежество относно бъдещето – и на това как заедно със смущенията тя води до грешки. Накрая поставяме един въпрос, който със сигурност вече сте си задали – ако смущенията са така вездесъщи, защо досега не сме ги забелязвали?

Част четвърта обръща поглед към човешката психология. Тук обясняваме основните причини за смущенията. Те включват личностните различия, свързани с различен тип фактори – личностен тип, когнитивен стил, идиосинкратични вариации в теглото, което се приписва на различни съображения, както и различните начини, по които хората използват една и съща скала за оценка. Проучваме също въпроса защо хората не забелязват смущенията и често не се изненадват от събития и съждения, които не биха могли да предвидят.

Част пета обсъжда практическата страна на въпроса – как да подобрим съжденията си и да предотвратим възникването на грешки. (Читателите, които се интересуват основно от практическите приложения на редуцирането на смущенията, могат да прескочат обсъждането на трудностите в части 3 и 4, свързани с предвижданията и психологията на съжденията, и да преминат направо към тази част.) Разглеждаме опитите за редуциране на смущенията в медицината, бизнеса, образованието, управлението и други области. Въвеждаме няколко техники за редуциране на смущенията, които обозначаваме съвкупно като хигиена при вземане на решения. Представяме пет конкретни случая, в които е документирано присъствието на значими смущения, при които са положени усилия те да бъдат отстранени с различно ниво на успех. Те са свързани с ненадеждни медицински диагнози, оценки за професионални постижения, съдебни експертизи, решения за назначаване и предсказване на бъдещето. Завършваме изложението с представяне на система, която наричаме протокол на опосредстващите оценки: широкоприложим подход, който включва няколко ключови практики от областта на хигиената при вземане на решения и цели да ни осигури по-надеждни съждения, които в по-малка степен се влияят от различни смущения.

Какво е допустимото ниво на смущения? Част шеста обсъжда този въпрос. Противно на това, което вероятно си мислите, то не е нула. В някои области просто не е възможно те да бъдат отстранени напълно. В други е прекалено трудно да се постигне подобна цел. В трети опитите за намаляване на смущенията биха застрашили други значими за нас ценности. Например опитът за отстраняване на смущенията може да действа деморализиращо и да накара хората да се чувстват като колелца в бездушна машина. Когато алгоритмите съставляват част от решението, това повдига различен вид възражения, някои от които са обсъдени тук. Въпреки това настоящото ниво на смущения е неприемливо. Призоваваме както частните, така и публичните организации да провеждат одит на смущенията и да вземат всички необходими мерки за тяхното намаляване. Ако това се случи, то много несправедливости ще бъдат отстранени и ще избегнем високата цена, която плащаме за тях.

Тъй като това отговаря на целите ни, завършваме всяка глава с няколко кратки твърдения във вид на цитати. Можете да ги използвате в настоящия им вид или да ги пригодите към своите цели, независимо дали те са свързани със здравето, сигурността, образованието, парите, работата, забавлението или нещо друго. Разбирането на проблемите, които пораждат смущенията, и опи­тите за тяхното разрешаване са в процес на развитие и зависят от усилията на много хора. Всеки от нас може да допринесе за това. Тази книга е написана с надеждата, че ще се възползваме от тази възможност.

Книгата „Смущения в човешкото мислене. Noise“ от Даниъл Канеман, Оливие Сибони и Кас Р. Сънстейн, можете да закупите с 20% отстъпка, през сайта на Издателство Изток – Запад!

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече