събота, ноември 28, 2020

Светът след коронавируса – пет най-възможни промени

Да гадаеш какво ще представлява света след коронавируса е сложно занимание. Варианти всякакви – от тотална промяна до обичайна човешка реакция на преболедуването – когато не си добре се кълнеш, че ще прекратиш всякакви вредни навици, в момента, в който се оправиш се завръщат с пълна или дори по-голяма заради въздържанието сила.

Затова: засега само предпазлив опит. В момента могат да се очертаят единствено трендове – общите широки рамки, в които посткоронавирусната икономика, политика и живот биха могли да функционират.

Дигиталната хипер акселерация е първото следствие. Редуциране на офис пространства, отлив от офлайн рекламата, отлив от физически бизнес срещи. Средното време, прекарвано дневно онлайн в глобален мащаб е близо 7 часа; двумесечният локдаун форсира допълнително пиковете т.нар „онлайн време“, за което от Netflix преди време бяха обявили, че са изправени пред нов голям конкурент – съня.

Коронавирусът направи така, че определени мъгливи предположения да се превърнат в очевидности: особено по отношение на доставките, home office-а и конкурентната му производителна сила спрямо офисните пространства.  Здравната протекция и то отвъд посттравматичния стрес, причинен от стая с пръснати навсякъде дезинфектанти, е един от най-възможните възходящи трендове. Тук промяната ще се диктува не просто от по-високите нива на персонална хигиена, свързани с грижата за нея, а от предполагаем технологичен бум от апликации, проследяващи т.нар. „заразни вериги“ – основният начин, по който Южна Корея успя сравнително рано да парализира разпространението на коронавируса.

Разбира се, на другия край от махалото на технологичният здравен патос, очаква дисидентската фигура на Едуард Сноудън, който вече предупреди, че страхът от коронавируса ще форсира допълнително нивата на дигитален шпионаж, разцъфтяващ добре и преди него. Т.нар „community mobility reports“, които Google публикува, за да покаже нивата на изолация и движение в различни държави, донесоха спешни и краткосрочни ползи за карантината – в широк хоризонт обаче са уязвими за критика от очевидното изграждане на световни паноптикуми, които работят все по-добре и будят все повече въпросителни.

Екологичните движения започват да получават много отговори на въпроси, които преди бяха единствено теоретичен „What If“?, тъй като изискваха немислими блокажи на ключови икономически актанти. Спадът на възлови индикатори на замърсяването са голямото статистическо проучване, чиито бази данни ще се събират грижливо и интерпретират години наред. Тази статистика обаче ще бъде скъпо платена. Редица анализатори посочват, че тъкмо еко икономика ще е първата, която ще получи голяма отсрочка, тъй като всички усилия се насочват към възстановяване от пазарния шок, което ще изключи забягващата напред в бъдещето екологична перспектива.

Справка: ударът на Тръмп върху електромобилната индустрия и трикратното намаление в изискванията за редукция на средния разход на гориво. В този смисъл посткоронавирусният свят би могъл да бъде много по-замърсен от предишния. Временното връщане към доверието в националната държава изглежда също твърде възможно. И най-либералните икономики посрещнаха пандемията с твърде далечни мерки от спокойното вяра в невидимия пръст на пазара. Немислими допреди правомощия на държавата, които никой преди месеци не би допуснал, станаха възможни.

Разразяването на пандемията зависи пряко от степента на строгост, която всяка власт решава да изпробва и ако тя успее, води и до набавяне на престиж на „силната ръка“. В същото време, стои и друга логична възможност – коронавирусът да укрепи авторитаризми и да се превърне в необходимия претекст за мракобесни закони и действия.  И ако всички други икономически сфери биха могли да се възстановят бързо, то отливът от туризма и то в дългосрочен план изглеждат най-вероятни.

Първо, защото фалитите там са най-сигурни и ако едни сектори намаляват бюджетите си, в туризма са просто пред изчезване. Второ, заради психическите натрупвания на сериозна предпазливост спрямо пътуването, особено по отношение на азиатските държави и пазарите. Огромните струпвания на туристи за индийска и китайска храна, купена директно от сергиите с невисока хигиена, ще останат в миналото или само за дузина смелчаци. 

А последно, остава и една сериозна опасност, за която се говори отдавна – за т.нар. супербактерии и мутации на вируси, които спомена и генерал Мутафчийски. Колкото по-всеобхватна става глобализацията, толкова по-мощен става и ударът на всяка нова зараза; предизвикателство, което тепърва ще трябва да се разрешава, да изисква много по-големи бюджети за научни разработки и здравна помощ.   

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече