сряда, октомври 20, 2021

Тайните структури на властта – Джоузеф Плъмър

За книгата

Имали ли сте някога чувството, че демокрацията е просто илюзия? Подозирали ли сте, че има много могъщи хора, които са създали система, която изглежда демократична, но всъщност вади обикновените граждани от процеса на вземане на решения? Чудили ли сте се някога: „Кой наистина управлява нещата и какво точно се опитва да постигне?“ Ако сте си задавали тези въпроси – не сте сами.

Джоузеф Плъмър

Информацията, предоставена в тази книга, противоречи на почти всичко, в което сте били подведени да повярвате по отношение на демокрацията и на „представителното управление“.

Базирайки се на новаторските проучвания на уважавания историк Карол Куигли, „Тайните структури на властта“ разкрива как една невъобразимо коварна политическа система, умело манипулирана от шепа представители на елита, подронва свободата и демокрацията. Целта на тези, които контролират системата, по думите на Куигли е да доминират над „всички обитаеми части на света“. С помощта на измами, кражби и насилие те са постигнали повече по пътя към тази цел от всички владетели преди тях в историята на човечеството.

Информационната ера обаче започва бързо да проваля плановете им. Неморалността на тяхната система и на онези, които я обслужват, вече е почти невъзможно да се скрие. Осведомеността и съпротивата нарастват… трагедията отстъпва пред надеждата.

Ако се чувствате комфортно с илюзиите, които в момента минават за политическа реалност, тази книга не е за вас, защото, след като откриете как измамниците изпълняват своите фокуси, комфортът на невежеството вече няма да е възможен.

Едуард Грифин

За автора

Джоузеф Плъмър (р. 1970 г.) е писател и предприемач, който е писал по теми, вариращи от злоупотреба с алкохол и наркотици до постигане на личен и финансов успех; от държавна престъпност и измами до системата на Федералния резерв, базирана на дълга. Последната му книга, озаглавена „Тайните структури на властта“, е вдъхновена от новаторските проучвания на уважавания историк Карол Куигли за злоупотреба с властта и разкрива ужасяващите измами и престъпления на световния управляващ елит.

Откъс

Имали ли сте някога чувството, че демокрацията е просто илюзия? Подозирали ли сте, че има много могъщи хора, които са създали система, която изглежда демократична, но всъщност изключва обикновените граждани от процеса на вземане на решения? Чудили ли сте се някога: „Кой наистина управлява нещата и какво точно се опитва да постигне?“ Ако сте си задавали тези въпроси – не сте сами.

За щастие, професорът по история – завършил „Харвард“ – на име Карол Куигли е написал няколко книги, които отговарят на всички тези и на много други въпроси. За съжаление, отговорите са много обезпокоителни, особено за онези, които са приели общоприетите митове за „демократичното управление“.

В трудовете на Куигли откриваме, че националните конституции рутинно се подкопават от лидерите, които са избрани да ги защитават. Научаваме, че „всички социални инструменти са склонни да станат институции“ независимо от техния добронамерен произход и че от този момент нататък институциите се управляват в полза на тези, които ги контролират (в ущърб на първоначалната им цел).1

Може би най-тревожното, което Куигли разкрива, е, че реалната власт действа зад кулисите, обвита в тайнственост и почти без страх от т.нар. демократични избори. Той доказва, че конспирациите, тайните общества и малките, могъщи мрежи от хора са не само реални; те са изключително ефективни в създаването или унищожаването на цели нации и оформянето на света като цяло. Научаваме, че „представителното управление“ е в най-добрия случай внимателно управлявана измама.

Тъй като тези обезпокоителни истини противоречат на почти всичко, което нашето правителство, образователна система и медии са ни научили да вярваме, мнозина веднага ще ги отхвърлят като пълна глупост. „Само екстремни конспиративни теоретици вярват на такива неща“, ще кажат те. Има обаче един голям проблем: Карол Куигли не е някой вманиачен конспиративен теоретик. Напротив, Куигли е виден историк, който е специализирал в изучаването на еволюцията на цивилизациите, както и на тайните общества. Той учи история в Харвардския университет, където получава бакалавърска, магистърска и докторска степен. Преподава в университета „Принстън“, в „Харвард“ и Школата за дипломатическа служба към Джорджтаунския университет. Работил е като съветник в Министерството на отбраната на САЩ, Военноморските сили на САЩ и института „Смитсониън“.2

Накратко, Карол Куигли има сериозни връзки и е утвърден член на обществото на Бръшляновата лига. Въз основа на собствените му думи и обучението му за историк, изглежда, той е избран от членовете на тайна мрежа да напише истинската история на възхода им във властта. Както обаче Куигли по-късно осъзнава, тези хора не очакват и не възнамеряват той да публикува техните тайни, така че целият свят да ги види. Малко след публикуването на „Трагедия и надежда“ през 1966 г. Мрежата очевидно споделя своето недоволство пред издателя на Куигли и книгата, на която той е посветил двайсет години от живота си, е изтеглена от пазара. Както си спомня Куигли:

От оригиналното издание, публикувано от „Макмилан“ през 1966 г., се продадоха около 8800 екземпляра, като продажбите нараснаха през 1968 г., когато „запасите се изчерпаха“, както ми казаха (но през 1974 г., след като ги заплаших с адвокат, те ми казаха, че са унищожили печатните форми през 1968 г.). Шест години ме лъгаха, казвайки ми, че ще отпечатат книгата отново, когато получат поръчки за 2000 бройки, което никога нямаше да се случи, защото казваха на всеки, който я поискаше, че тя не се печата и няма да бъде препечатана. Те отричаха това, докато не им изпратих ксерокопия на такива отговори до няколко библиотеки, при което ми казаха, че е допусната грешка от техен служител. С други думи, те ме лъжеха, но същевременно ми пречеха да си възвърна правата за публикуване. [Правата се връщат обратно на притежателя на авторските права, ако книгата е спряна от печат, но не и ако книгата просто я няма на склад.] … Могъщи влияния в тази държава искат аз или моят труд да бъдем изтеглени от обращение.3

Книга като никоя друга

Ако решите да прочетете „Трагедия и надежда“, първото нещо, което вероятно ще забележите, е размерът ѝ. Може смело да се каже, че дългата над хиляда и триста страници книга, с нейните приблизително шестстотин хиляди думи и тегло над два килограма, не е написана за случайния читател. Тя също така не е роман, преливащ от скандални и интересни конспиративни клюки на всяка страница. По-скоро, както бихме могли да очакваме от историк от Бръшляновата лига, тя е дълго и често досадно четиво, 95% от което се състоят от фундаментална икономическа, политическа и дипломатическа история. В останалите 5% обаче ще откриете някои наистина удивителни признания за съществуването, същността и ефективността на скритата власт.

Както в „Трагедия и надежда“, така и в „Англо-американския елит“ Куигли разкрива съществуването на тайна мрежа, която е била формирана, за да постави под свой контрол „всички обитаеми части на света“.4

Знам за работата на тази мрежа, защото съм я изучавал в продължение на двайсет години и ми беше позволено в продължение на две години в началото на 60-те години на XX в. да проуча нейните документи и секретни записи. Не изпитвам антипатия към нея, нито към повечето ѝ цели, и през по-голямата част от живота си съм бил близо до нея и до много от инструментите ѝ. Както в миналото, така и наскоро съм възразявал срещу някои от нейните политики […] но като цяло главното, в което мнението ми се различава от това на членовете ѝ, е, че те искат тя да остане неизвестна, а аз вярвам, че ролята ѝ в историята е достатъчно значима, за да бъде известна.5

Куигли ни информира, че тази богата „англофилска мрежа“ си сътрудничи с всяка група, която може да ѝ помогне да постигне целта си.6 (Това включва комунистите, които на пръв поглед изглеждат заклети врагове на супербогатите конспиратори капиталисти.) Той предлага хроника за формирането на Мрежата в Англия в края на XIX в. и как тя веднага започва да създава фасадни групи. През 1919 г. тя вече е учредила Кралския институт за международни отношения (известен също като „Чатъм Хаус“) и продължава да създава други изключително могъщи институти в рамките на „основните британски владения и в Съединените щати“7. Криейки се зад тези фасадни групи, Мрежата започва тайно да упражнява властта си.

В Съединените щати основният институт е наречен Съвет по външни отношения, който Куигли описва като „фасада за „Джей Пи Морган енд Къмпани“8. Не след дълго Мрежата разширява своята дейност, разпространявайки се като рак в американските университети, медии и най-вече правителствената външна политика.

На тази основа, която първоначално е финансова и стига назад до Джордж Пийбоди, през ХХ в. израства властова структура между Лондон и Ню Йорк, която прониква дълбоко в университетския живот, пресата и практикуването на външната политика. В Англия центърът е Групата на кръглата маса, докато в САЩ това е „Джей Пи Морган енд Къмпани“ или нейните местни клонове в Бостън, Филаделфия и Кливланд.

Американският клон на този „английски елит“ упражнява голяма част от влиянието си чрез пет американски вестника („Ню Йорк Таймс“, „Ню Йорк Хералд Трибюн“, „Крисчън Сайънс Монитор“, „Уошингтън Поуст“ и печалния „Бостън Ивнинг Транскрипт“). Всъщност редакторът на „Крисчън Сайънс Монитор“ е главният американски кореспондент (анонимно). […] Може да се спомене, че съществуването на тази англо-американска ос на Уолстрийт е съвсем очевидно, след като бъде посочено.9

Ако идеята за могъщи вътрешни хора от Уолстрийт, които се присъединяват към тайна чужда мрежа, за да установят господство над всички „обитаеми части на света“ и успешно проникване „в университетския живот, пресата и практикуването на външната политика“ звучи като нещо, за което трябва да сте чували, вие сте прави. Но тайната защо не сте го чули се съдържа в самата история. (Успешното „проникване“ в университетите, пресата и правителството се оказва доста полезно за тези, които искат „да останат неизвестни“.)

Книгата „Тайните структури на властта“ от Джоузеф Плъмър, можете да закупите в сайта на Издателство Изток – Запад.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече