четвъртък, август 13, 2020

The Wall Street Journal: Възходът на Китай е повече от проблем

Възходът на Китай е повече от проблем. Това е истински пъзел. След падането на Берлинската стена повечето западни анализатори бяха приели, че Китай е дотолкова комунистическа страна, колкото Франция е католическа. В същото време се вярваше, че Пекин пренебрегва марксистката идеология в своята реална политика, точно както Макрон не иска да знае нищо за инструкциите на, да речем, папа Пий IX. Това коментират от американското издание The Wall Street Journal, цитирани от агенция „Фокус“.

Това обаче се оказа грешно. Въпреки че Си Дзинпин може и да прекарва известно време в четене на „Основи на критиката на политическата икономия“ или да се радва на дискусии с другари за теорията на труда и добавената стойност, това не е смисълът на убежденията на китайския лидер. Пекин днес комбинира ленинската партийна структура с държавния контрол (макар и не винаги под формата на държавна собственост) над средствата за производство. Всъщност в Китай имаме планова икономика, нетолерантен атеизъм и безмилостната решимост на Комунистическата партия да запази властта си на всяка цена. Фактът, че Пекин също използва някои пазарни механизми, за да подобри работата на комунистическата система, не е новина и не е оправдание. Ленин също въвежда новата икономическа политика (НЕП) в Русия през 1921 г., за да ускори възстановяването на страната след гражданската война. Но точно това прави Китай опасен за Запада: Китайската комунистическа партия е въоръжена с цифрови технологии, които осигуряват пълен контрол върху икономическите и други дейности на гражданите. Подобни технологии бяха достъпни за Ленин само в мечтите му. Пекинската Комунистическа партия наистина успешно прилага пазарни механизми в структурата на комунистическата държава.

Наречете го неокомунизъм или дигитален ленинизъм – името не е важно. Изводът е, че това е реалност. Докато американските експерти по външна политика приспиваха себе си с взаимни поздравления за края на историята, Китай бавно прерастваше в мощна сила от глобално значение – по-силна от Съветския съюз дори в най-добрите му години. Както могат да ви кажат със сигурност уйгурите и тибетците, новата система е не по-малко безмилостна от стария комунизъм. И за съжаление, благодарение на съвременните технологии, той е много по-ефективен в репресирането на дисидентите.

Американските отговори на този нововъзникнал феномен, наречен „модерен Китай“, ще трябва да вземат предвид геополитическите, идеологическите и икономическите измерения на новия Китай. Няма да е лесно. Не е ясно например колко дълго ще продължи авторитаризма в тази страна. Ясно е, че при Си Дзинпин Китай пое в обратната посока. Но може би в бъдеще, в резултат на чужд натиск или вътрешно развитие, партията отново ще промени своя курс към реформи – и тогава ще се появи друга, нова връзка между САЩ и Китай.

Във всеки случай, целта на Америка, дори ако тази връзка е конкурентна, не трябва да бъде да спре икономическия растеж на Китай или да диктува политическото му развитие. Възходът на тази страна е чудесен момент в човешката история и САЩ нямат никакво желание – или дори способност – да попречат на милиард души да работят по пътя си към по-добро бъдеще. Забележката на Сун Дзъ, че най-добрата победа е тази преди началото на битката, все още е вярна. Най-добрият начин да се спечели конфликтът с Китай е той да бъде избегнат.

Независимо от това отношенията на САЩ с ревизионистично настроения и вероятно, революционния неокомунистически Китай не могат да бъдат нормални и да се вписват в обичайните междудържавни отношения. Страни като Китай и Русия, които активно се стремят да навредят на американските интереси и противоречат на западните ценности – заплахите от тях трябва да се приемат буквално. Американските дипломати и агенти трябва да се борят с опитите за разширяване на враждебното влияние в стратегически важни страни. Трябва активно да защитават американските интереси.

САЩ не могат да разглеждат търговията като чисто икономическа дейност. В неокомунистически Китай разликата между държавните корпорации и частния бизнес е чисто символична и вече не трябва да се приема насериозно. Китайските фирми и инвеститори могат да бъдат смазани от Пекин за нула време. Предвид амбициите на Китайската комунистическа партия (ККП), другите страни нямат друг избор, освен да следят внимателно китайските инвестиционни и финансови потоци. Трябва да преразглеждат производствените си вериги, за да не бъдат стратегически зависими от китайски доставки. Няма друг начин, освен да се избегне използването на продукти от китайски технологични гиганти, които застрашават сигурността на западните телекомуникации и инфраструктура. Опитите на Китай да постигне технологично превъзходство чрез кражби и незаконни действия са пряка заплаха за сигурността на другите страни. Тези опасности трябва да бъдат преодолени и предотвратени, дори ако политическите и икономическите разходи за това са високи. 

Увереното нарастване на военната мощ на Пекин, съчетано с неговите експанзионистични териториални претенции и увеличаване на усилията за изграждане на партньорства със страни като Русия и Иран, неизбежно ще има отражение върху военния бюджет на САЩ. Америка трябва да засили усилията си за постигане на превъзходство на сушата, в морето, във въздуха и в космоса, в киберпространството – навсякъде, за да поддържа това превъзходство. Целта е предварително да бъдат обезкуражени всички съперници, които искат да се състезават с Вашингтон.

Въпреки че репресиите не са нещо ново за Китай, безпрецедентните мерки, които ККП предприема срещу етническите и религиозните малцинства, изискват международна реакция. Да, и преди, и сега има много неща от стила на управление в Пекин, които американците не харесват. Но Вашингтон не иска китайската практика да отговаря на американските стандарти. Това не е условието за поддържане на нормални отношения между САЩ и Китай. В същото време умишленото унищожаване на етнически култури и религиозни общности е пресичане на червени линии, което САЩ не могат да пренебрегнат.

Формулирането на нова политика за тази нова ситуация е трудна, но необходима задача. На неокомунистически Китай не трябва да бъде позволено да диктува условията на международното сътрудничество, което самият Китай се стреми да унищожи.

Източник: Актуално

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече